Посредством танца артисти от Гърция търсят щастието
Режисура: Ермира Горо и Ханес Ланголф
Участват: Рафаел Пардило, Александрос Ставропулос и други
На тематиката за неспирния блян на индивида към благополучие е отдаден танцовият театър " Глухарче " на Културен център " Онасис " - Гърция, който беше показан в спектакъл " Азарян ". Заглавието е част от афиша на завършилото преди дни 13-о издание на " Световен спектакъл в София ". Концепцията и режисурата са дело на Ермира Горо от Гърция и на Ханес Ланголф от Германия, които се изявяват и на сцената. Творческата биография и на двамата е обвързвана със световноизвестната английска компания " DV8 Physical Theatre ". В представлението са вплетени персоналните истории на някои от участниците и на техни познати, а водеща е концепцията, че сме престанали да се виждаме един различен, изключително в изискванията на огромния град. Посредством изразителната мощ на придвижването и облиците се " пресъздават " нежните, неустойчиви връзки сред хората в нашия динамично изменящ се свят. Действията, които човек прави във всекидневието си, ги виждаме тук като че показани през увеличително стъкло - хиперболизирани, заострени, ярки. Сякаш героите в спектакъла " съответстват " с изпълнителите, излезли на сцената с облекла от личния си дрешник (костюмите са дело на Кристос Делидимос). Сценографията на собствен ред е в огромна степен възстановка на актуалния обичай - маса, преносим компютър, мобилни телефони, столове. Последните обаче са на колелца и нееднократно сме очевидци по какъв начин, едвам постигнали някаква непосредственост, персонажите стартират да се оттласкват един от различен. Оттласкването може и да е от самия себе си, както внушава първата сцена. В нея, прибирайки се вкъщи, с изключение на с облеклата си дамата се разделя и с " втората " си кожа. Ципестата обвивка, която тя с методични придвижвания смъква парче по парче, е също алюзия за комплицираната, многопластова човешка природа, както и за пъстрия набор от обществени функции, които всеки извършва. " Искахме да се потопим във вътрешния свят на човешките задръжки и да намерим метод да разкрием насладата от превъзмогването на личните ни граници ", описват основателите на плана. С танц - в дословния и преносния смисъл - се претворява положителната остаряла максима, че можем да влезем в ситуацията на другия едвам когато се напъхаме в неговите обувки. На фона на завихрилите се пристрастености - напрежение, възмущение, яд, само че също по този начин и блаженство и успех (всички те, пресъздадени безсловесно, само с танц) - във въздуха се рее парченце от транспарантна материя, което можем да оприличим на цветните кошнички на глухарчето. Растението, което символизира в спектакъла крехкостта на човешките взаимоотношения и нетрайността на това, което единствено си фантазираме, че сме построили и постигнали.
Участват: Рафаел Пардило, Александрос Ставропулос и други
На тематиката за неспирния блян на индивида към благополучие е отдаден танцовият театър " Глухарче " на Културен център " Онасис " - Гърция, който беше показан в спектакъл " Азарян ". Заглавието е част от афиша на завършилото преди дни 13-о издание на " Световен спектакъл в София ". Концепцията и режисурата са дело на Ермира Горо от Гърция и на Ханес Ланголф от Германия, които се изявяват и на сцената. Творческата биография и на двамата е обвързвана със световноизвестната английска компания " DV8 Physical Theatre ". В представлението са вплетени персоналните истории на някои от участниците и на техни познати, а водеща е концепцията, че сме престанали да се виждаме един различен, изключително в изискванията на огромния град. Посредством изразителната мощ на придвижването и облиците се " пресъздават " нежните, неустойчиви връзки сред хората в нашия динамично изменящ се свят. Действията, които човек прави във всекидневието си, ги виждаме тук като че показани през увеличително стъкло - хиперболизирани, заострени, ярки. Сякаш героите в спектакъла " съответстват " с изпълнителите, излезли на сцената с облекла от личния си дрешник (костюмите са дело на Кристос Делидимос). Сценографията на собствен ред е в огромна степен възстановка на актуалния обичай - маса, преносим компютър, мобилни телефони, столове. Последните обаче са на колелца и нееднократно сме очевидци по какъв начин, едвам постигнали някаква непосредственост, персонажите стартират да се оттласкват един от различен. Оттласкването може и да е от самия себе си, както внушава първата сцена. В нея, прибирайки се вкъщи, с изключение на с облеклата си дамата се разделя и с " втората " си кожа. Ципестата обвивка, която тя с методични придвижвания смъква парче по парче, е също алюзия за комплицираната, многопластова човешка природа, както и за пъстрия набор от обществени функции, които всеки извършва. " Искахме да се потопим във вътрешния свят на човешките задръжки и да намерим метод да разкрием насладата от превъзмогването на личните ни граници ", описват основателите на плана. С танц - в дословния и преносния смисъл - се претворява положителната остаряла максима, че можем да влезем в ситуацията на другия едвам когато се напъхаме в неговите обувки. На фона на завихрилите се пристрастености - напрежение, възмущение, яд, само че също по този начин и блаженство и успех (всички те, пресъздадени безсловесно, само с танц) - във въздуха се рее парченце от транспарантна материя, което можем да оприличим на цветните кошнички на глухарчето. Растението, което символизира в спектакъла крехкостта на човешките взаимоотношения и нетрайността на това, което единствено си фантазираме, че сме построили и постигнали.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ