Режимът на Путин заплашва не само Украйна. Ако не бъде

Режимът на Путин заплашва освен Украйна. Ако не бъде разрушен във войната или най-малко в случай че не бъде мощно отслабен, той няма да се задоволи единствено с Украйна. В момента украинците се борят и за нашата независимост. От Райнхард Везер.

Руски танкове

За момент най-сетне е внесло изясненост в отношението на германците към съветския управник. Очевидно е кой стартира тази война, явно е кой има право и кой няма, явно е кои са жертвите и кой е палачът. Руските ракети против украински жилищни здания като че ли с един удар сътвориха необятен консенсус, че режимът на Владимир Путин е общоопасен, нападателен и заплашва самото битие на демокрациите в Европа. За малко време покълна вярата, че тези, които вършат на инат, които отхвърлят или омаловажават протичащото се, към този момент са напълно нищожно малцинство, с което няма потребност да се занимаваме.

След първия потрес обаче в немския медиен спор още веднъж се надигнаха тези краткотрайно замлъкнали гласове, които упрекват Запада, че не зачита съветските чувствителности. Гласовете, които предизвестяват, че спорът ще ескалира, в случай че на Украйна се доставят оръжия, а против Русия се взимат твърди ограничения. Гласовете, които предлагат на украинците да прекратят съпротивата, с цел да избегнат спомагателни жертви. Засега по този метод приказва единствено едно малцинство. Но в случай че тази позиция окаже съществено влияние върху дебатите - по този начин, както се случи след анексирането на Крим, последствията може да бъдат съдбовни.

Режим, който хвърля източноевропейците в боязън и смут
Редакцията предлага
Това, което ни показват като угриженост за мира и оказване на опозиция против някаква антируска устремност, в действителност не е нищо по-различно от гледище да се помирим с един режим, който целеустремено тероризира и избива цивилното население в Украйна. Режим, който е на път да построи нов тоталитаризъм в Русия и желае да прочисти нацията от " лумпени " и " предатели ". Режим, който хвърля източноевропейците в боязън и смут, тъй като през 20 век те станаха жертва на националсоциалистическия и на руския гнет, а през днешния ден със сетива, мъчително изострени от историческия опит, доста добре виждат каква заплаха е надвиснала над главата им.

И дано да сме наясно за още нещо: режимът на Путин заплашва и нас самите. Ако не бъде разрушен в тази война или най-малко в случай че не бъде дотолкоз отслабен, че да не е кадърен на последващи експанзии, този режим няма да се задоволи единствено с Украйна. Тъй че сега украинците се борят и за нашата независимост.

Тежненията, некомпетентност във връзка с аргументите за спора и надменност към източноевропейците, в това число и към руснаците. Тази токсична запарка подейства прекомерно мощно върху обществото и докара до една политика към Русия, основана на илюзии. Тя се оказа немският " принос " към сегашната злополука. Вместо да обсъждаме по какъв начин най-ефикасно да предотвратим заплахата, основана от Путин, ние обявихме един газопровод надали не за план в името на дружбата сред народите, до момента в който той очевидно обслужваше една нападателна политика.

Този неуспех не е инцидентен. Значими сегменти от немското общество - както вляво, по този начин и вдясно - през последните три десетилетия не бяха подготвени да осъзнаят тези развития в Източна Европа, които не отговаряха на техните показа за света. Това неведнъж ги лишаваше напълно от умеенето да разграничават черното от бялото. Тук към този момент не приказваме единствено за експанзията на Русия против Украйна. И част от тълкуванията на югославските войни от 90-те години на предишния век и до през днешния ден са тежко изкривени. Видяхме го през 2019 година, когато писателят Петер Хандке получи Нобеловата премия за литература. Хандке защитаваше сръбските военнопрестъпници, а в Германия даже хора с несъмнена демократична настройка омаловажаваха позицията му като незначителна " илюзия " или даже като " персонална позиция ". Тоест, излиза, че да омаловажаваш геноцида може да бъде законна позиция, че това не е прекречване на границата, оттатък която човек към този момент не се намира в положително общество?

Подобно мнение няма място в сърцевината на нашето общество

Онези, които на фона на военните закононарушения в Украйна към момента молят да демонстрираме схващане към Путин, по принцип имат право на мнение. Тяхното право на мнение е част точно от свободата, която би трябвало да защитим против похищенията на Путин. Но това тяхно мнение не трябва повече да се позволява като законно в сърцевината на нашето общество. При това - освен заради морални аргументи. В решимостта си да озапти съветския режим, Западът се изправя пред редица значими решения, чиито последици, рискове, опасности и странични въздействия би трябвало да се претеглят извънредно деликатно.

Решението да се възправиш против един безсъвестен нарушител, който има и нуклеарни оръжия, към момента не е рецепта за справяне с този нарушител. Но сериозната полемика за тактиките в борбата против деспота в Кремъл могат да се водят съществено единствено в случай че всички се споразумеем, че те са наложителни.

Райнхард Везер, " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права непокътнати

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Mai