Режимът на паричен съвет поддържаше и продължава да поддържа финансовата

...
Режимът на паричен съвет поддържаше и продължава да поддържа финансовата
Коментари Харесай

Димитър Радев: Паричният съвет поддържа макроикономическа стабилност у нас почти четвърт век

Режимът на паричен съвет поддържаше и продължава да поддържа финансовата и макроикономическата непоклатимост в България към този момент съвсем четвърт век. Така разяснява провокациите и компликациите, през които мина стопанската система на България през последните години и изключително през пандемичната рецесия, Димитър Радев, шеф на Българската национална банка. В изявление за списание The Banker, което е част от Financial Times Ltd. той уточни, че има основни структурни провокации пред капацитета за напредък на българската стопанска система.

„ Институционалните дефицити, неподходящите демографски трендове, в това число застаряване на популацията, стесняване на работната мощ, и дефицит на професионални умения са измежду областите, предизвикващи най-сериозна угриженост “, означи гуверньорът на централната банка. Той подсети, че през последните години преди пандемията стопанската система ни се развиваше стабилно с растеж на Брутният вътрешен продукт приблизително сред 3% и 4% на годишна база, като непрестанно се подобряваше конкурентоспособността на стопанската система, което откри отражение в непрекъснатото увеличение на нашия експорт. Радев се надява, че тази година ще забележим повратната точка в установяването на постоянна траектория на икономическо възобновяване в Европа, в това число и на българската стопанска система. Той обаче счита, че една година след началото на пандемията макроикономическите прогнози към момента са свързани с висока степен на неустановеност.

„ Последната година беше невиждана за всички. Изправени пред изцяло непознати опасности като централни банкери и регулатори и осъзнавайки голямата си отговорност, трябваше да намерим решения със съществени последствия за компаниите, семействата и стопанската система като цяло. Бяхме изправени по-скоро пред поредност от необикновени условия в процеса на развиване на пандемията, в сравнение с пред краткотрайни компликации “, означи шефът на Българска народна банка. Според него при подготовката и осъществяването на антикризисните ограничения банковият регулатор е разчитал на сериозния опит, който Българска народна банка има като орган за макропруденциален контрол на банковия бранш.

„ Мерките оказаха позитивен резултат върху стопанската система и в подтекста на рационалното държание на самите банки, както и на фискалните и други подкрепящи ограничения на държавното управление, удостовери Радев. - Българските банки влязоха в пандемията със постоянни финансови и ликвидни позиции. Мерките на Българска народна банка за повишение устойчивостта на бранша бяха превантивни, ориентирани към в допълнение повишение на способността на банките за покриване на загуби, ако рисковете свързани с пандемията се материализират. “ Банкерът посочи, че заради доста по-високите разноски за амортизация, генерираната от банковия бранш облага през 2020 година понижа съвсем на половина по отношение на миналата година. Радев означи, че българските банки съумяха да поддържат солидни равнища на капитала и ликвидността, продължиха да дават заеми за стопанската система в ролята си на финансов медиатор.

„ Както банките, по този начин и надзорните органи получиха познания и опит в оправянето с невижданите провокации, произлизащи от пандемията. Един от уроците е, че до момента в който корона вирусът участва в живота ни, дружно с ограничаващите ограничения, засягащи стопанската система, би трябвало да продължаваме да следим за навременното признание на кредитните опасности от банките. Тяхното рационално провизиране остава наш контролен приоритет “, акцентира гуверньорът на Българска народна банка. Той уточни като директно предизвикателство, за което централната банка ще е нащрек през идващите месеци, динамичността на качеството на активите на банките след приключването на краткотрайния мораториум върху изплащането на банкови заеми. На въпроса по какъв начин се развива банковият бранш откогато Димитър Радев поема поста от 2015 година, банкерът съобщи, че банковият бранш и банковият контрол в България наподобяват напълно друго в сравнение с преди няколко години.

„ Секторът претърпя консолидиране на собствеността и беше укрепен посредством прегледите на качеството на активите и стрес тестванията, осъществени през 2016 година и 2019 година - последните осъществени директно преди присъединението ни към банковия съюз “, увери шефът на Българска народна банка. Той изясни, че банковият контрол на Българска народна банка беше главно преустроен в доста връзки - от надзорните процедури до процеса на взимане на решения и ръководството. За следващ път Димитър Радев акцентира след присъединението на България към валутния механизъм II (ERM II) през 2020 година задачата пред страната ни е да одобри еврото през януари 2024 година

„ Тази цел е амбициозна, само че постижима. За България приемането на еврото от дълго време е стратегическа цел. Колкото повече се доближаваме до постигането й, толкоз по-силно ще усещаме преимуществата от присъединението към Европейския паричен съюз “, безапелационен е банкерът. Той увери, че даже и преди действителното прекосяване към еврото, самият развой на прогрес досега има позитивни резултати за България посредством консолидиране на напъните ни за промени, подсилване на политиките ни и повишение на институционалния ни потенциал. Според Радев това към този момент беше демонстрирано от процеса на присъединение към валутния механизъм ERM II и към Банковия съюз на Европейски Съюз, който завърши предходната година и включваше предварителни условия за осъществяване на задължения за промени в няколко основни области.
Източник: skandal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР