Д-р Нисторова: Регулацията при хранителните добавки трябва да бъде обект на по-сериозна нормативна уредба
„ Регулацията при питателните добавки би трябвало да бъде обект на по-сериозна нормативна уредба “. Това съобщи пред БНР доктор Михаела Нисторова, експерт по „ Клинична лаборатория и диететика “ в Университетската болница „ Св. Марина “ - Плевен.
Тя уточни, че дълго време преди 2021 година наредбата, засягаща питателните добавки, не е била променяна, това се е случило през 2021 година, като изискванията за регистрацията им са станали малко по-трудни, само че тази смяна не е задоволителна.
„ Хранителни добавки не трябва да се вземат безредно, не трябва да се самоназначават “, акцентира доктор Нисторова.
Тя разясни, че на уеб страницата на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) е оповестен цялостен лист на всички компании, които са записали хранителни добавки, и всеки, който пожелае, може да си направи информация по отношение на продукта, който го интересува.
В същото време обаче доктор Нисторова акцентира, че е несериозно и безпричинно хората да протягат ръка безредно към банкет на хранителни добавки, без да са разискали потребността от тях с доктор.
Специалистката изясни, че доста от хората не са наясно с горната граница за нерисков хранителен банкет, или количеството от несъмнено вещество дневно, което не би трябвало а се надвишава, също така хората следва да съобразят дали имат съпътстващи болести, какво е положението на черния им дроб и на бъбречната функционалност.
„ Много от така наречен хранителни добавки взаимодействат с някои от лекарствата понякога и това може да се отрази доста отрицателно. Всеки недостиг, зародил в човешкия организъм, си има клинична картина. Той може да бъде пропуснат от доста хора, които не познават признаците “, сподели доктор Нисторова.
Тя засегна и тематиката за витамините, като изясни, че по-голямата част от тях могат да бъдат изследвани – като витамин D, витамин B12, само че приемът на добавки с тези витамини може и да не бъде задоволителен.
„ Например, при оценката на калциево-фосфорна обмяна при пациенти с бъбречно-каменна болест, които одобряват витамин Д като регулатор, в резултатите им се откриват дефицит и ниски концентрации “, сподели доктор Нисторова.
Тя обърна внимание, че хората следва да съобразят дали имат съпътстващи болести, какво е положението на черния им дроб и на бъбречната функционалност.
„ Още Хипократ е споделил – на първо място да не вредим. Това обаче не може да се каже за всички, които се занимават с разпространяването на хранителни добавки “, акцентира специалистката.
„ Най-важното е да има съвет от доктор, оценка на здравния статус, клинико-лабораторна оценка на бъбречно функционалност, на чернодробна функционалност, на липидна обмяна, на цялостна кръвна картина. Много пъти даже от цялостната кръвна картина лекарите виждаме, че най-вероятно става дума за някакъв недостиг, само че също не може с лека ръка да се каже – вземи някаква хранителна добавка. Хранителните добавки не са медикаменти. Добавките нямат подобен резултат, какъвто имат медикаментите. А при мултикомпонентните добавки някоя от съставките може да пречи на усвояването на друга “, предизвести доктор Нисторова.
Тя уточни, че дълго време преди 2021 година наредбата, засягаща питателните добавки, не е била променяна, това се е случило през 2021 година, като изискванията за регистрацията им са станали малко по-трудни, само че тази смяна не е задоволителна.
„ Хранителни добавки не трябва да се вземат безредно, не трябва да се самоназначават “, акцентира доктор Нисторова.
Тя разясни, че на уеб страницата на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) е оповестен цялостен лист на всички компании, които са записали хранителни добавки, и всеки, който пожелае, може да си направи информация по отношение на продукта, който го интересува.
В същото време обаче доктор Нисторова акцентира, че е несериозно и безпричинно хората да протягат ръка безредно към банкет на хранителни добавки, без да са разискали потребността от тях с доктор.
Специалистката изясни, че доста от хората не са наясно с горната граница за нерисков хранителен банкет, или количеството от несъмнено вещество дневно, което не би трябвало а се надвишава, също така хората следва да съобразят дали имат съпътстващи болести, какво е положението на черния им дроб и на бъбречната функционалност.
„ Много от така наречен хранителни добавки взаимодействат с някои от лекарствата понякога и това може да се отрази доста отрицателно. Всеки недостиг, зародил в човешкия организъм, си има клинична картина. Той може да бъде пропуснат от доста хора, които не познават признаците “, сподели доктор Нисторова.
Тя засегна и тематиката за витамините, като изясни, че по-голямата част от тях могат да бъдат изследвани – като витамин D, витамин B12, само че приемът на добавки с тези витамини може и да не бъде задоволителен.
„ Например, при оценката на калциево-фосфорна обмяна при пациенти с бъбречно-каменна болест, които одобряват витамин Д като регулатор, в резултатите им се откриват дефицит и ниски концентрации “, сподели доктор Нисторова.
Тя обърна внимание, че хората следва да съобразят дали имат съпътстващи болести, какво е положението на черния им дроб и на бъбречната функционалност.
„ Още Хипократ е споделил – на първо място да не вредим. Това обаче не може да се каже за всички, които се занимават с разпространяването на хранителни добавки “, акцентира специалистката.
„ Най-важното е да има съвет от доктор, оценка на здравния статус, клинико-лабораторна оценка на бъбречно функционалност, на чернодробна функционалност, на липидна обмяна, на цялостна кръвна картина. Много пъти даже от цялостната кръвна картина лекарите виждаме, че най-вероятно става дума за някакъв недостиг, само че също не може с лека ръка да се каже – вземи някаква хранителна добавка. Хранителните добавки не са медикаменти. Добавките нямат подобен резултат, какъвто имат медикаментите. А при мултикомпонентните добавки някоя от съставките може да пречи на усвояването на друга “, предизвести доктор Нисторова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ