Регулаторите натрупаха опит за това, как да се проверяват компаниите,

Регулаторите натрупаха опит за това, по какъв начин да се ревизират фирмите, а самите компании претендират, че са въвели задоволително ограничения, и разминаването в тях води до тези тежки наказания. Това ще е единствено първата вълна наказания, тъй като когато Регламента по GDPR влезе в действие на 25 май 2018 година, имаше мълчешком единодушие фирмите да бъдат оставени „ на мира “ с цел да могат да се приспособяват и на никое място в Европа не се правеха инспекции. Този интервал очевидно свърши, сподели Спас Иванов – специалист по киберсигурност в компанията IT Baseline, пред Bloomberg TV Bulgaria.

"Този Регламент беше въведен от Европейски Съюз, с цел да отбрани своите жители. Когато някой не опазва данните им, ще бъде глобен, и то съществено. Сегашните санкции са във връзка на някакви произшествия, които са станали известни. Очаквам занапред в Европа контролните органи да вършат някакви инспекции самодейно, т.е. преди да се случват каквито и да е произшествия, те да ревизират админи на персонални данни, които имат прекомерно огромен размер на обработка или има подозрения за работата им ", сподели Иванов.

Според него тези компании, които считат, че Регламентът ще отпадне, няма да се случи в България, няма да има инспекции и санкции, е извънредно време да се замислят дали метода им е верен. Ако Национална агенция за приходите остане единствено с санкцията и не бъде потърсена отговорност от хората, които са направили или неизвършили съответни дейности, няма да има необикновен резултат. Но пък санкцията има чисто психически резултат върху останалия български бизнес, на който би трябвало да му светне една огромна алена лампа - „ Ако Национална агенция за приходите ги глобяват с пет милиона лв., какво остава за мен? “

"Когато имаме настоящ закон и орган, който да глобява за настъпили вреди, то тази глоба към Национална агенция за приходите трябваше да бъде наложена. Оттук въпроса е какво следва? Ако нещата останат по-старому, и нищо не се промени, и България като страна може да бъде глобена, по тази причина че не ползва въпросния правилник както би трябвало. Това, което ние като бизнес виждаме е, че нашите клиенти не разполагат с задоволително информация, с цел да могат да оповестят на контролния орган за случай с осведомителната сигурност. Нямат механизми, с които да рапортуват – ето го казуса, дайте да забележим какво можем да създадем. Тогава глобата би трябвало да е оскъдна или даже да я няма ", сподели Иванов.