Регулатори и общински съветници имат задача да измислят как да

Регулатори и общински съветници имат задача да измислят по какъв начин да избегнат форрмирането на „ пустини ” за зареждане на електрически автомобили (снимка: CC0 Public Domain)

Навлизането на електрическите коли е белязано от голям брой провокации и откровени компликации, а едно от тях е образуването на „ пустини ” в зарядната инфраструктура.

Някои райони се оказват „ зарядни пустини ” от позиция на инфраструктурата за зареждане на електрически автомобили. Първи за феномена заговориха в Съединени американски щати и на Острова, след като установиха, че милиони семейства, обитаващи съответни региони, въобще нямат наличен паркинг „ край улицата ”, където биха могли да конфигурират зарядно устройство.

Броят на местата за зареждане на елекгтгрически коли се усилва бързо. Регионите с липса обаче притеглят вниманието даже на регулаторите, които са загрижени за огромните зони, станали известни като „ пустини за зареждане ”. Повечето от тях се намират отвън градовете и не се обслужват съответно от публичната мрежа. Но не постоянно е по този начин – някои са в най-големите градове.

Въпрос на улеснение

За доста от семействата в градовете по света наличието на електрическа кола има и финансов, и на практика смисъл – доста по-голям спрямо бензинова или дизелова кола. Формира се обаче известно раязделение сред тези, които могат да зареждат вкъщи (например в личен гараж, паркинг в личния двор), и тези, които би трябвало да разчитат на публичната мрежа.

Селските и крайградските семейства постоянно разполагат с някакъв паркинг „ отвън улицата ”, само че мнозина от живеещите в градовете и селата нямат такава опция, изключително тук-там, основани преди притежанието на коли да стане необятно публикувано. Техните градове не са проектирани за толкоз доста коли, колкото има сега, камо ли пък за електрически такива.

В последна сметка се оказва, че има райони, където съществуването на елементарно налична социална зарядна станция „ огрява ” едвам 1-1,5% от семействата в региона, до момента в който други разполагат със зарядни точки, които покриват 99% от семействата.

Проблемът не е в бедността

Доскоро се подмяташе хипотезата, че районите, в които има очевидна липса на зарядни станции, са „ сиромашки ” квартали, където просто няма задоволително хора, които да си разрешат покупката на електрически автомобил. Оказва се обаче, че „ зарядните пустини ” не престават да съществуват даже в огромни градове, които са „ полудели ” по електрическите автомобили.

Така да вземем за пример, неотдавна една цифрова карта на Лос Анджелис разкри обилни пропуски в инфраструктурата за зареждане в мегаполиса, който се счита за един от водещите пазари на електрически автомобили. В града има четири квартала, избрани като „ зарядни пустини ” с огромни потребности от повече публични станции за зареждане.

Освен неналичието на уместно пространство, за казуса виновност има и електрическата инфраструктира с несъответстващите електрически подстанции.

Политиците могат да трансформират това

Проблемът с съществуването и достъпността на станциите за зареждане би трябвало да влезе в радара на вниманието на градските публични препоръки, считат експерти. Общинарите на всички места по света би трябвало да се уверят, че покриват със зарядна инфрсатруктура не единствено областите с високо нахлуване на електрообили сега, само че и да търсят инфраструктура оттатък техните граници.

До известна степен общините, които са „ напред ” с построяването на публично налични зарядни станции, дължат това на персонални качества на съветниците – някои от тях са по-иновативно мислещи, по-напредничави.

Като цяло обаче специалистите са на мнение, че локалните управляващи се нуждаят от повече държавна поддръжка и насоки от частния бранш по отношение на техническите аспекти на построяването на инфраструктура, която да обслужва заслужено и отмерено всички искащи да преминат към електрически транспортни средства.

Наличието на финансиране също е добър инструмент. Това може да помогне на компаниите, изграждащи зарядни станции, да основат точки за зареждане там, където хората имат потребност, само че е налице „ зарядна пустиня ”.

Ако държавните управления не оказват помощ и не поддържат локалните управляващи, тогава разгръщането на местна инфраструктура ще остане разпокъсано, районирано, неравномерно и непоследователно, предизвестяват експертите.