Заради липсата на работна ръка половината от лозята у нас запуснати
Регистрираните лозови насаждения у нас понижават фрапантно до 650 000 дка. Според данни на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) едвам половината от тях са обработваеми - 350 000 дка. Това заяви пред „ Монитор “ ръководителят на камарата Йордан Чорбаджийски.
По думите му все още реколтата се развива доста добре и в случай че метеорологичните условия останат удобни, ще има обилни добиви с високо качество. При проблеми с обезпечаването на суровина от българските лозари и винари обичайно се принуждават да внасят грозде от Румъния или гроздова отплата от Македония.
До импорт се стига и в случаите, когато задграничните цени са по-ниски от тези у нас. Част от представителите на бранша търсят помощ и от прилежаща Гърция - суровината им обаче не демонстрира положителни резултати, поради което сега не се поддържат сходни търговски връзки. Именно вкарването на непозната продукция се трансформира в една от аргументите българските производители на винено грозде да получават едни от най-ниските дотации в Европейския съюз.
„ Ние сме необлагодетелствани, в страни като Франция, Италия, Испания и Португалия помощите са едни, а у нас - в пъти по-малко “, счита шефът на биовинарна край Мелник Благой Русев. Според него неналичието на работна ръка на полето е измежду главните фактори за засиления импорт от чужбина.
„ Усеща се дефицит на личен състав - той е застаряващ, младежи не идват. Има недостиг и на механизатори “, акцентира винопроизводителят. Макар в бранша да се следят съществени разтърсвания, част от лозарите и винарите влагат съществени средства в своята продукция. Те залагат на съвременно развъждане на лозя и щадяща преправка на суровината. Освен това са се отделили средства и за образование на личен състав. Русев бе безапелационен, че в основата на биопроизводството на вино залягат специфични условия - с цел да бъдат сертифицирани като био, при развъждането на лозята не би трябвало да бъдат употребявани изкуствени торове и средства за растителна отбрана на химическа основа.
Припомняме, че през 2012 година Европейската комисия одобри правилник, съгласно който и самото вино може да бъде био, до момента в който преди този момент терминът е бил „ вино от биологично създадено грозде “. В случая основно се оказва наличието на консерванти (сулфити), които се употребяват, с цел да се удължи срокът на продукта - за био производството той е мощно понижен или изцяло неразрешен.
По думите му все още реколтата се развива доста добре и в случай че метеорологичните условия останат удобни, ще има обилни добиви с високо качество. При проблеми с обезпечаването на суровина от българските лозари и винари обичайно се принуждават да внасят грозде от Румъния или гроздова отплата от Македония.
До импорт се стига и в случаите, когато задграничните цени са по-ниски от тези у нас. Част от представителите на бранша търсят помощ и от прилежаща Гърция - суровината им обаче не демонстрира положителни резултати, поради което сега не се поддържат сходни търговски връзки. Именно вкарването на непозната продукция се трансформира в една от аргументите българските производители на винено грозде да получават едни от най-ниските дотации в Европейския съюз.
„ Ние сме необлагодетелствани, в страни като Франция, Италия, Испания и Португалия помощите са едни, а у нас - в пъти по-малко “, счита шефът на биовинарна край Мелник Благой Русев. Според него неналичието на работна ръка на полето е измежду главните фактори за засиления импорт от чужбина.
„ Усеща се дефицит на личен състав - той е застаряващ, младежи не идват. Има недостиг и на механизатори “, акцентира винопроизводителят. Макар в бранша да се следят съществени разтърсвания, част от лозарите и винарите влагат съществени средства в своята продукция. Те залагат на съвременно развъждане на лозя и щадяща преправка на суровината. Освен това са се отделили средства и за образование на личен състав. Русев бе безапелационен, че в основата на биопроизводството на вино залягат специфични условия - с цел да бъдат сертифицирани като био, при развъждането на лозята не би трябвало да бъдат употребявани изкуствени торове и средства за растителна отбрана на химическа основа.
Припомняме, че през 2012 година Европейската комисия одобри правилник, съгласно който и самото вино може да бъде био, до момента в който преди този момент терминът е бил „ вино от биологично създадено грозде “. В случая основно се оказва наличието на консерванти (сулфити), които се употребяват, с цел да се удължи срокът на продукта - за био производството той е мощно понижен или изцяло неразрешен.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ