Защо политическата намеса в зелената енергетика ще ни струва още €100 милиона след дело в САЩ
Регистрираната в Малта ACF Renewable Energy Limited - взаимно сдружение на саудитската ACWA Power, BlackRock и Crescent Capital, ще може наложително да си събере към 100 милиона евро от България, откакто федерален съд в американския окръг Колумбия. Нашата страна към този момент загуби арбитража по случая, само че отхвърляше да заплати.
ACF стъпи у нас през 2012 година, като закупи 61-мегаватовата ФЕЦ " Караджалово " - към оня миг най-голямата фотоволтаична централна, ситуирана в границите на един имот. Това беше интервалът, в който тогавашната власт прокара законови правила, с които се подсигурява изкупуването на създадената " зелена " сила по преференциални цени за 20-годишен интервал. По-ранният режим също беше много демократичен и това докара до същински взрив на ВЕИ вложенията у нас - надалеч оттатък заложените от Европейски Съюз параметри.
Мнозина още по това време виждаха политически ползи зад " зеления " енергиен взрив.
Обратната страна на медала се видя при започване на 2013 година, когато високите цени на тока доведоха до всеобщи митинги и държавното управление на ГЕРБ падна на фона на блокади, летящи към парламент и министерства камъни и самозапалвания. Макар " зелените " централи да не бяха единствен " провинен " за случилото се в енергетиката, регулаторната среда за тях стартира внезапно да се трансформира.
Неочакван и тежък удар върху зелените централи
Остра реакция от сектора във връзка прокараната в Народното събрание от „ Атака " 20% такса върху приходите на производителите на такава сила
България вкара непрекъсната такса за достъп до електропреносната мрежа, отстрани цялостното изкупуване, ограничи преференциалните цени и по-късно изцяло ги размени с друг модел, а също така вкара наложително ориентиране на 5% от приходите във Фонда за сигурност на електроенергийната система. Целта на всичките ограничения беше да се поправят систематичните несъответствия в енергетиката и да се компенсират загубите на НЕК.
Според при влизането на ACF на българския пазар вложителят е имал законно очакване, че законовият режим няма да бъде съществено изменен - само че точно това се е случило, освен това отчасти в нарушаване на интернационалните съглашения, по които сме страна.
България поддържаше тезата, че европейското законодателство изобщо не разрешава сходен арбитраж.
През предходната година се стигна до решение, съгласно което нашата страна би трябвало да заплати над 61 млн. евро с рента, както и разходи по делото. Според калкулации на Bird.bg и " Сега ", сумата все още е над 100 милиона евро.
Тя по този начин и не е била платена (но и самото решение не е било протестирано) и ACF, които в това време продадоха централата си у нас, си потърсиха правата в американски съд. Това беше допустимо поради съответни текстове от интернационалното съглашение за гарантиране на вложенията в енергетиката Energy Charter Treaty (ECT), по което както Съединени американски щати, по този начин и България са страни.
" От документите по делото се вижда, че защитната тактика на България, представлявана от финансовия министър Теменужка Петкова от ГЕРБ, е била извънредно посредствена - като съдията в претекстовете си непосредствено показва, че България е пропуснала да изиска авансово изговаряне по допустимостта на делото (а не по същината му). Което е много груба и аматьорска процесуална неточност ", пишат от Bird.bg.
Коментар от Министерството на финансите по случая нямаше през предходната година, няма и в този момент.
ACF стъпи у нас през 2012 година, като закупи 61-мегаватовата ФЕЦ " Караджалово " - към оня миг най-голямата фотоволтаична централна, ситуирана в границите на един имот. Това беше интервалът, в който тогавашната власт прокара законови правила, с които се подсигурява изкупуването на създадената " зелена " сила по преференциални цени за 20-годишен интервал. По-ранният режим също беше много демократичен и това докара до същински взрив на ВЕИ вложенията у нас - надалеч оттатък заложените от Европейски Съюз параметри.
Мнозина още по това време виждаха политически ползи зад " зеления " енергиен взрив.
Обратната страна на медала се видя при започване на 2013 година, когато високите цени на тока доведоха до всеобщи митинги и държавното управление на ГЕРБ падна на фона на блокади, летящи към парламент и министерства камъни и самозапалвания. Макар " зелените " централи да не бяха единствен " провинен " за случилото се в енергетиката, регулаторната среда за тях стартира внезапно да се трансформира.
Неочакван и тежък удар върху зелените централи
Остра реакция от сектора във връзка прокараната в Народното събрание от „ Атака " 20% такса върху приходите на производителите на такава сила
България вкара непрекъсната такса за достъп до електропреносната мрежа, отстрани цялостното изкупуване, ограничи преференциалните цени и по-късно изцяло ги размени с друг модел, а също така вкара наложително ориентиране на 5% от приходите във Фонда за сигурност на електроенергийната система. Целта на всичките ограничения беше да се поправят систематичните несъответствия в енергетиката и да се компенсират загубите на НЕК.
Според при влизането на ACF на българския пазар вложителят е имал законно очакване, че законовият режим няма да бъде съществено изменен - само че точно това се е случило, освен това отчасти в нарушаване на интернационалните съглашения, по които сме страна.
България поддържаше тезата, че европейското законодателство изобщо не разрешава сходен арбитраж.
През предходната година се стигна до решение, съгласно което нашата страна би трябвало да заплати над 61 млн. евро с рента, както и разходи по делото. Според калкулации на Bird.bg и " Сега ", сумата все още е над 100 милиона евро.
Тя по този начин и не е била платена (но и самото решение не е било протестирано) и ACF, които в това време продадоха централата си у нас, си потърсиха правата в американски съд. Това беше допустимо поради съответни текстове от интернационалното съглашение за гарантиране на вложенията в енергетиката Energy Charter Treaty (ECT), по което както Съединени американски щати, по този начин и България са страни.
" От документите по делото се вижда, че защитната тактика на България, представлявана от финансовия министър Теменужка Петкова от ГЕРБ, е била извънредно посредствена - като съдията в претекстовете си непосредствено показва, че България е пропуснала да изиска авансово изговаряне по допустимостта на делото (а не по същината му). Което е много груба и аматьорска процесуална неточност ", пишат от Bird.bg.
Коментар от Министерството на финансите по случая нямаше през предходната година, няма и в този момент.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ