Изключителни възрожденски личности представя плевенската РБ „Христо Смирненски“
Регионална библиотека „ Христо Смирненски “ – Плевен показва изложбата „ Душата на будителя “, отдадена на две изключителни възрожденски персони – художника и странник Борис Георгиев и създателя на българския химн Цветан Радославов.
Инициативата е във връзка Деня на будителите и бе открита във фоайето на библиотеката, входът е свободен.
Борис Георгиев е поел първия си мирис на 1 ноември, по тази причина изложбата стартира с показване на художника и неговото творчество. Много неща са впечатляващи към личността му. На първо място е одухотвореният и елегантен жанр, в който са изобразявани знайните и незнайни лица в неговите портрети, както и в платната с идейни послания. От многото му срещи и другарства остават одухотворени портрети, в които съумява да улови освен физическите черти, само че и вътрешния свят на своите модели, измежду които са Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор и доста други.
Изключително впечатляваща е разностранната даровитост на Цветан Радославов – възрожденски деятел, който е и създател на българския народен химн. Освен движимост мъдрец, той е и квалифициран психолог и историк; също изчерпателен ценител на модерни и антични езици, в това число санскрит; преводач, стихотворец и драматург. Освен това е и музикант – цигулар, пианист и композитор. Следвайки стъпките на своя вуйчо, той се изявява и като талантлив художник, както е видно от показаните в изложбата негови картини, чиито оригинали се съхраняват в родния му град Свищов. Не на последно място Радославов има приноси и като археолог, етнограф, нумизмат. Той е и деятелен държавник, само че преди и над всичко е харизматичен преподавател. Сред неговите възпитаници са цар Борис III, писателят Йордан Йовков, поетът Никола Ракитин, карикатуристът Александър Жендов, учените Петър Динеков, Спиридон Казанджиев, Ангел Балевски, както и генерации изтъкнати лекари, учители и художници.
Имената и на двамата будители, показани в изложбата в Регионалната библиотека, несправедливо са измежду не доста познатите през днешния ден, при все това въплъщават в най-чист тип будителския жар, който носят огромните персони на България, когато страната ни още веднъж излиза на сцената на света през XIX век.
Инициативата е във връзка Деня на будителите и бе открита във фоайето на библиотеката, входът е свободен.
Борис Георгиев е поел първия си мирис на 1 ноември, по тази причина изложбата стартира с показване на художника и неговото творчество. Много неща са впечатляващи към личността му. На първо място е одухотвореният и елегантен жанр, в който са изобразявани знайните и незнайни лица в неговите портрети, както и в платната с идейни послания. От многото му срещи и другарства остават одухотворени портрети, в които съумява да улови освен физическите черти, само че и вътрешния свят на своите модели, измежду които са Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор и доста други.
Изключително впечатляваща е разностранната даровитост на Цветан Радославов – възрожденски деятел, който е и създател на българския народен химн. Освен движимост мъдрец, той е и квалифициран психолог и историк; също изчерпателен ценител на модерни и антични езици, в това число санскрит; преводач, стихотворец и драматург. Освен това е и музикант – цигулар, пианист и композитор. Следвайки стъпките на своя вуйчо, той се изявява и като талантлив художник, както е видно от показаните в изложбата негови картини, чиито оригинали се съхраняват в родния му град Свищов. Не на последно място Радославов има приноси и като археолог, етнограф, нумизмат. Той е и деятелен държавник, само че преди и над всичко е харизматичен преподавател. Сред неговите възпитаници са цар Борис III, писателят Йордан Йовков, поетът Никола Ракитин, карикатуристът Александър Жендов, учените Петър Динеков, Спиридон Казанджиев, Ангел Балевски, както и генерации изтъкнати лекари, учители и художници.
Имената и на двамата будители, показани в изложбата в Регионалната библиотека, несправедливо са измежду не доста познатите през днешния ден, при все това въплъщават в най-чист тип будителския жар, който носят огромните персони на България, когато страната ни още веднъж излиза на сцената на света през XIX век.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ