Регион на Луната, който е в центъра на новата международна

Регион на Луната, който е в центъра на новата интернационална галактическа конкуренция, защото може да съдържа воден лед, може да се окаже по-малко гостолюбив, в сравнение с се смяташе по-рано. Това демонстрират нови проучвания, финансирани от НАСА.

Привлекателността на Южния полюс и резултатът на стафидите

Интересът към Южния полюс на Луната набъбна предходната година, когато индийската задача Chandrayaan-3 направи първото сполучливо меко кацане в региона, единствено дни откакто съветският галактически транспортен съд Luna-25 се разруши по пътя си, преследвайки същата цел.

НАСА избра района като място за кацане на своята задача Artemis III, която може да означи завръщането на астронавтите на Луната в идващите години, а Китай също изрази проекти да сътвори бъдещи местообитания там.

Новото изследване обаче насочва предизвестия - ядрото на Луната последователно се охлажда и свива, на повърхността ѝ се образуват форми, които сходно на грозде, се свиват като стафиди. Това основава " лунни земетресения ", които могат да продължат с часове, както и свлачища, предава Си Ен Ен.

Подобно на останалата част от повърхността на естествения сателит, региона на Южния полюс, която е обект на толкоз огромен интерес, също е предразположена към тези сеизмични феномени. А това съставлява евентуална опасност както за бъдещите човешки заселници, по този начин и за изпращаните техника и съоръжение.

„ Тези данни нямат за цел да провокират паника и сигурно посредством тях не желаеме да обезсърчим проучванията на Южния полюс на Луната “, разяснява водещият създател на проучването Томас Р. Уотърс, старши почетен академик в Центъра за Земята на Националния въздушен и галактически музей.

„ С тях обаче желаеме да обърнете внимание, че Луната към този момент не е оново положително място, на което нищо не се случва. Бъдете внимателни “, показва той.

Намиране на източника на лунните земетресения

Луната се е свила с към 4,5 метра в обиколката си през последните няколко милиона години - забележителен брой от геоложка позиция, само че прекомерно дребен, с цел да провокира резултат на талази на Земята или разнообразни цикли на приливи и отливи, считат откривателите.

На лунната повърхнина обаче това е друго. Луната към момента има гореща сърцевина, което я прави сеизмично дейна.

„ Има външно ядро, което е разтопено и се охлажда. Когато се охлажда, луната се свива, вътрешният размер се трансформира и кората би трябвало да се приспособи към тази смяна – това е световно стесняване, за което способстват и приливните сили на Земята “, показва Томас Р. Уотърс.

Тъй като повърхността на Луната е нежна, това генерира пукнатини, които геолозите назовават разломи.

„ Луната се счита за геологично мъртъв обект, където нищо не се е случвало от милиарди години. Ние обаче открихме свлачища, които са зародили по времето, когато Lunar Reconnaissance Orbiter е бил в орбита към Луната.

Lunar Reconnaissance Orbiter или LRO на НАСА започва през 2009 година и картографира повърхността на Луната с разнообразни принадлежности. В новото изследване, оповестено на 25 януари в The Planetary Science Journal, Уотърс и сътрудниците му са употребявали данни, събрани от LRO. Те наблюдават мощно лунно земетресение - намерено с принадлежности, оставени от астронавтите на „ Аполо “ преди повече от 50 години.

Трус с магнитуд 5

„ Знаехме от сеизмичния опит на „ Аполо “, че има плитки лунни земетресения, само че не знаехме какъв е източникът. Знаехме също, че най-голямото от плитките лунни земетресения, открити от сеизмометрите на “Аполо “, се намира покрай Южния полюс. Това се трансформира в нещо като детективска история “, показва Томас Уотърс.

„ Най-силният регистриран трус е бил с еквивалент на магнитуд 5,0. На Земята това би се смятало за умерено, само че по-ниската гравитация на Луната би направила чувството по-лошо “, показва още той.

„ На Земята имаме доста по-силна гравитация, която ни държи прикрепени към повърхността. На Луната е доста по-малка, тъй че даже едва земно ускоряване, може да ви извади от стабилността, в случай че се движите “, изяснява ученията.

Резултатите от изследването няма да повлияят на процеса по желание на район за кацане на Artemis III и това се дължи на обсега и продължителността на задачата, показва съавторът на проучването и планетарния академик от НАСА Рене Вебер.

НАСА е идентифицирала 13 вероятни региона за кацане на Artemis III, които се намират покрай Южния полюс на Луната. Като част от задачата двама астронавти ще прекарат няколко дни на лунната повърхнина.

Дългосрочно човешко наличие на Луната обаче би трябвало да бъде добре преценено и да се вземат  предвид географски характерности като непосредственост до тектонични придвижвания.

Като фенерчета на луната

Лунните трусове в действителност могат да бъдат проблем за бъдещи пилотирани задачи за кацане, счита Йосио Накамура, почетен професор по геофизика в Тексаския университет в Остин.

Той не е взел участие в изследването и не е склонен в посочваната причина за земетресенията. Според него данните от „ Аполо “ демонстрират, че феноменът поражда на десетки километри под повърхността.

„ Независимо какво предизвиква тези трусове, те съставляват евентуална опасност за бъдещи задачи за кацане и се нуждаем от повече данни “, показва Накамура.

„ Потенциалната заплаха от лунните трусове за астронавтите е лимитирана от обстоятелството, че най-малко в близко бъдеще тя ще бъдат на Луната за къси интервали от време - най-вече няколко дни “, счита Алън Хъскър, професор по геофизика в Калифорнийския софтуерен институт.

„ Много е малко евентуално да се случи огромно лунно земетресение, до момента в който те са там. Въпреки това е добре да знаете, че източниците, причиняващи земетресенията, съществуват “, показва той.

„ Лунните трусове са необикновен инструмент за науката. Те са като фенерчета в лунната сърцевина, които осветяват нейната конструкция, с цел да я забележим “, разяснява Джефри Андрюс-Хана, доцент по планетарни науки в Университета на Аризона.

Инфо: бТВ