Владислав Горанов: Реформите не се правят през бюджета
Реформите не се вършат през бюджета. Това сподели за аудиокаста " Това е България " на Радио " Фокус " някогашният финансов министър Владислав Горанов. Най-съществените промени, които са правени в българското общество, са правени в години, в които сме били много по-бедни от в този момент, посочи той.
" Спомняме си след 1997 година в държавното управление на Иван Костов голяма част от промените и в държавното публично обезпечаване, и в системата на опазване на здравето, обвързвана със основаване на здравоосигурителната каса, някои от промените в междинното обучение породиха и се организираха в интервали, в които нещата не изглеждаха по-розови от в този момент. Напротив, съществена рецензия, която сега може да се насочи, е, че икономическият цикъл не допуска подобен недостиг. Наличието на сходен недостиг, и то резистентен в идващите няколко години, по-скоро не работи антиинфлационно. И моите терзания са да не би спазвайки, въпреки и номинално критерия за недостиг по консолидираната фискална стратегия в идващите години да се спънем в едно друго значително изискване за присъединението към еврозоната, а точно равнището на ценовите промени, т.е. инфлацията ", добави Горанов.
Има предпоставки за усмиряване темповете на инфлацията. Цените на енергоносителите се връщат на предкризисните равнища, като при спешни равнища имам поради войната, която се води в Украйна, сподели някогашният финансов министър.
" Но в същото време политиката, обвързвана с увеличението на обществените разноски и спомагателния недостиг, с който бюджетът взе участие в стопанската система, са по-скоро проциклични и проинфлационни фактори. Така че евентуално нашата инфлация ще остане над нужната за влизане в еврозоната. Разбира се, част от факторите са справедливи и са свързани с ситуацията в света и в Европа по отношение на войната в Украйна, само че част от тях са си локален принос, против който се вижда към този момент, че страната няма ефикасни механизми за опълчване, в противен случай, с някои от ограниченията се ускоряват инфлационните упования ", сподели Владислав Горанов.
Цоня СЪБЧЕВА
" Спомняме си след 1997 година в държавното управление на Иван Костов голяма част от промените и в държавното публично обезпечаване, и в системата на опазване на здравето, обвързвана със основаване на здравоосигурителната каса, някои от промените в междинното обучение породиха и се организираха в интервали, в които нещата не изглеждаха по-розови от в този момент. Напротив, съществена рецензия, която сега може да се насочи, е, че икономическият цикъл не допуска подобен недостиг. Наличието на сходен недостиг, и то резистентен в идващите няколко години, по-скоро не работи антиинфлационно. И моите терзания са да не би спазвайки, въпреки и номинално критерия за недостиг по консолидираната фискална стратегия в идващите години да се спънем в едно друго значително изискване за присъединението към еврозоната, а точно равнището на ценовите промени, т.е. инфлацията ", добави Горанов.
Има предпоставки за усмиряване темповете на инфлацията. Цените на енергоносителите се връщат на предкризисните равнища, като при спешни равнища имам поради войната, която се води в Украйна, сподели някогашният финансов министър.
" Но в същото време политиката, обвързвана с увеличението на обществените разноски и спомагателния недостиг, с който бюджетът взе участие в стопанската система, са по-скоро проциклични и проинфлационни фактори. Така че евентуално нашата инфлация ще остане над нужната за влизане в еврозоната. Разбира се, част от факторите са справедливи и са свързани с ситуацията в света и в Европа по отношение на войната в Украйна, само че част от тях са си локален принос, против който се вижда към този момент, че страната няма ефикасни механизми за опълчване, в противен случай, с някои от ограниченията се ускоряват инфлационните упования ", сподели Владислав Горанов.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ