Референдумите дават на гражданите пряко право на глас по въпроси,

Референдумите дават на жителите директно право на глас по въпроси, които другояче биха били решени от определени (или неизбрани) представители. По този метод, като принадлежности на директната народна власт, референдумите могат да насърчат присъединяване на жителите и да легитимират значими решения.

Въпреки че степента, в която държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) употребяват референдуми, варира доста, няколко изследвания демонстрират, че потреблението на референдуми и други принадлежности на директната народна власт се е нараснало през последните десетилетия, както в Европейски Съюз, по този начин и по света, демонстрира проучването „ Референдуми по въпроси, свързани с Европейски Съюз “,  на уеб страницата на Европейския парламент.

От 1972 година насам в Европа са извършени 58 референдума по въпроси, свързани с Европейски Съюз: за участие в съюза, одобрение на контракти или характерни политически въпроси (например приемането на еврото). 43 от 58-те референдума са свикани от страни членки на Европейски Съюз или от страни, които все още на привикване на референдума са били кандидатки за участие в Европейски Съюз, до момента в който останалите 14 са извършени в страни отвън Европейски Съюз по въпроси, свързани с Европейски Съюз (например Швейцария, Норвегия и Лихтенщайн). В същото време, до момента в който по-голямата част от страните членки са провели един референдум за европейската интеграция, най-много обвързван с участието, единствено дребна част от тях са прибягвали до референдуми по-често.

През последните години референдумите по въпроси, свързани с Европейски Съюз, поемат в нова посока. Докато преди този момент референдумите са засягали основно участието в Европейски Съюз и утвърждението на контракти, някои скорошни образци са фокусирани върху въпроси от „ значително национално значение “. Примерите включват референдума от 2015 година по отношение на предложенията на Европейски Съюз за избавителен проект в Гърция, референдума от 2016 година по отношение на схемата на Европейски Съюз за преселване в отговор на бежанската рецесия в Унгария и референдума от 2016 година по отношение на Споразумението за асоцииране сред Европейски Съюз и Украйна в Нидерландия. Референдум за участието на Украйна в Европейски Съюз следва да се организира в Унгария, разгласи министър председателят Виктор Орбан.

Референдумите, свързани с участието в Европейски Съюз, имат най-висока изборна интензивност (средно към 75%) спрямо други типове референдуми, определящи наличието на участието, като да вземем за пример тези за преразглеждане на контракти (общо 66%), препоръчаната конституция на Европейски Съюз (50%) и референдумите по политически въпроси (около 40%).

Референдумите срещат мощна рецензия в някои страни, защото ръководещите не желаят да одобряват решения, които са взети не от тях, а от народа.

Гласуването на референдуми е въведено в процеса на европейска интеграция през 1972 година, когато Франция организира първия референдум за разширението на тогавашните Европейски общности.

22 от 27-те държави-членки на Европейски Съюз, както и 3 страни отвън Европейски Съюз (Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн), са провели най-малко един референдум по въпроси, свързани с Европейски Съюз. Предвид традицията си на директна народна власт, единствено Швейцария регистрира 8 референдума за Европейски Съюз досега, до момента в който в Германия, Белгия, Португалия, Кипър и България към момента не е извършен референдум за Европейски Съюз. По-голямата част от референдумите за Европейски Съюз (24 от 58) се отнасят до референдуми за участие в Европейски Съюз, като 7 от тях са се провели в Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.

Степента, в която страните употребяват референдуми по въпроси, свързани с Европейски Съюз, се разграничава доста: Ирландия (9), Дания (7) и отвън Европейски Съюз Швейцария (8) дружно съставляват съвсем половината (24) от общо 58 референдума за Европейски Съюз, до момента в който в други страни (напр. Белгия, България, Кипър, Германия и Португалия) не са извършени референдуми.

Референдуми по въпроси, свързани с Европейски Съюз (1972-2016)

Източник: Referendums on EU issues, Micaela Del Monte, European Parliamentary Research Service
Референдуми за участие са проведени в 11 от 13-те страни, включили се към Европейски Съюз от 2004 година насам, като се изключи Кипър и България. Трябва да се означи, че нито една от шестте страни-основателки (Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия) не слага въпроса за присъединението пред личните си жители. Практиката стартира едвам през 1972 година, като Ирландия и Дания утвърждават, а Норвегия отхвърля участието в Европейски Съюз.

Референдумите за участие в Европейски Съюз са признати като инструмент за повишение на легитимността на процеса. Това обаче не важи за България, където нямаше референдум за участието ни в Европейски Съюз.

Първият знак, че нещо е на път да се промени, е през 1992 година, когато датчаните отхвърлят Договора от Маастрихт, а французите го утвърждават единствено с дребна разлика (51,1%). След това датчаните организират втори референдум на идната година, откакто договорят четири изключения.

Референдумите по съответен политически въпрос, обвързван с Европейски Съюз, са най-рядко провежданите референдуми, макар че стават все по-популярни от 2012 година насам. Примери за това са датският и шведският референдуми за присъединение към еврозоната (съответно през 2000 година и 2003 г.), като и двата доведоха до отменяне на приемането на единната европейска валута.

От 2012 година насам се следи непрекъснато нарастване на % на референдумите в Европейски Съюз по отношение на политиките на Европейски Съюз и за първи път Нидерландия организира референдум, иницииран от жителите, по отношение на Споразумението за асоцииране сред Европейски Съюз и Украйна през 2016 година, който отхвърли съглашението.

Преди 2012 година страните членки, провеждащи референдуми по политически въпроси, включват: Франция, която през 1972 година организира първия в историята референдум по въпрос на ЕС; Италия през 1989 г.; по-късно Дания и Швеция за единната европейска валута, надлежно през 2000 година и 2003 година

Експерти показват смяна в настройките: от национални референдуми за участие в Европейски Съюз към от ден на ден референдуми, оспорващи политиките на Европейски Съюз и преразглеждането на контракти, като по този метод слагат под въпрос напредъка на Европейски Съюз към по-тесен съюз. Същите специалисти настояват, че това се дължи основно на партийни калкулации, когато да вземем за пример държавното управление желае национален избор, с цел да поддържа избора му по даден въпрос на Европейски Съюз. В мощ е и противоположната наклонност, в България, където ръководещите не желаят националният избор да взема решение дали да приемем еврото като своя валута в сегашния миг.