Срещу белодробния рак: редовен профилактичен преглед с компютърна томография
Редовните профилактични прегледи за ранно разкриване на рака на белия дроб са най-прекият път към обезпечаване на по-дълъг живот с положително качество за пациентите. Препоръчително е прегледът да се прави един път годишно и да включва нискодозова компютърна томография, изключително за хора, които имат близки с тази диагноза. Това обръщение насочиха водещи експерти при откриването на Месеца за битка с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември. Информационната акция „ Поеми си мирис – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб “ започва за 3-та поредна година.
„ Стоя зад тази самодейност с цялото си сърце. Това заболяване ми е донесло доста болежка, защото ме е оставило без татко още на 4-месечна възраст, а 50 година по-късно изгубих и сестра си “, сподели артистът Владимир Пенев, лице и дипломат на акцията. „ Заради отговорността към детето на сестра ми, което остана кръговиден сирак на 15 година, към околните си и към себе си, взех решение да слага надзор върху тази болест. Спрях пушенето, започнах да върша профилактични прегледи всяка година. Искам да съветвам хората да бъдат умни и да не се опасяват да вървят постоянно на прегледи, с цел да имат шанса за по-добър живот “, добави той.
![Как да разберем, че белите ни дробове имат потребност от помощ]( "Как да разберем, че белите ни дробове имат потребност от помощ")
Как да разберем, че белите ни дробове имат потребност от помощ
Не единствено общото замърсяване на околната среда може да бъде фактор, който да носи негативно влияние върху дишането и белите дробове...
Песимизмът на лекарите във връзка с белодробния рак, който бе присъщ преди години, се пречупи с навлизането на новаторските лечения – към този момент и пациенти с напреднало заболяване могат да живеят дълго с положително качество на живот. Те разрешават на пациентите да бъдат измежду нас, все едно нямат заболяването. Иновативното лекуване е и част от целите в Европейския проект за битка с рака “, сподели проф. Асен Дудов, шеф на Клиниката по здравна онкология в „ Аджибадем Сити клиник – УМБАЛ Младост “. През 2020 година 2,7 млн. души в Европейски Съюз са болни от рак, а 1,7 млн. са умряли. Само за 1 година в Европейски Съюз всички разноски, свързани с рака, възлизат на 97 милиарда евро. „ Той стартира да надвишава темповете на заболеваемост и смъртност на сърдечносъдовите болести. В Европа се радваме на висока дълготрайност на живота, само че би трябвало да се знае, че колкото по-дълго живее човек, толкоз повече има опция да срещне своя рак. Всеки втори ще се разболее от рак, всеки пети ще загуби живота си от това заболяване “, сподели още проф. Дудов. Той прикани да се обединят опциите за основаване на новаторски лечебни подходи към рака, като даде образец с новите ваксини против COVID-19: „ Платформата на новите ваксини беше платформа на антитуморни медикаменти. Не единствено на локално равнище, само че цяла Европа би трябвало да настояваме да се обединят опциите, с цел да се реализира поврат в лекуването на рака – както за 1 година се откри нова ваксина, по този начин в къс интервал би трябвало да се откри лекуване за онкозаболяванията “.
„ Обръщаме се към обществеността с апел да сложим тематиката за белодробното здраве и за профилактиката на рака на белия дроб в центъра на вниманието. Това цели и интернационалната самодейност ноември да бъде разгласен за месеца за битка със болестта, в която MSD като социалноотговорна компания с визия за стабилно развиване се включва с подготвеност за следващ път “, сподели Милена Органджиева, ръководещ шеф на MSD България, Северна Македония и Косово.
Белодробният рак няма характерни признаци и това прави откриването му доста мъчно, в случай че не се търси ориентирано. Той се води за един от най-хубавите имитатори на други болести в това число ендокринни. Негов признак може да е да вземем за пример повишението и задържането на висока кръвна захар при хора без диабет, сподели проф. Дудов. Той посъветва хората при недоволства като нескончаем дискомфорт в гръдния панер и ли упорита кашлица да потърсят доктор. Кръв при изкашляне или болежка при превръщане в легото са късни признаци, добави онкологът. Той прикани и за въвеждане на съответна ракова статистика у нас. Годишно се откриват по 4200-4300 души с белодробен рак у нас, от които множеството са в напредналите стадии на заболяването.
Сред аргументите за белодробния рак са работа в рискова среда, тютюнопушенето, нечистият въздух и други Трябва да пожелаваме да ни споделят освен стойностите на замърсеност на въздуха, само че и каква е степента на канцерогенна заплаха при замърсяването, каквито измерители има в Европейски Съюз , сподели още проф. Дудов.
![Домашна запарка за пречистване на белите дробове]( "Домашна запарка за пречистване на белите дробове")
Домашна запарка за пречистване на белите дробове
Белите дробове - безусловно това са нашите " мотори " за живот. Колкото по-добре се отнасяме към тях, толкоз по-добре ще живеем. Ето за...
Д-р Красимир Койнов, шеф на Отделението по здравна онкология в болница „ Сердика “, означи, че рисковата възраст за белодробния рак е сред 55 и 80 година В диагностиката най-масово се ползва фибробронхоскопия, при която се взема биопсия. Ако този способ не е използван, се пристъпва към видео-асистирана торакоскопия. В избрани случаие допустима единствено класическа хирургия. Първи и втори стадии са ранните, в трети някои пациенти към този момент не подлежат на интервенция, а в четвърти болестта е с метастази. Двете нови лекарствени посоки в лекуването на метастатичните злокачествени болести са таргетната терапия и имунотерапията, сподели доктор Койнов. Таргетната терапия навлезе преди 15 година и се основава на разкриване на генетични промени в туморните кафези, които играят основна роля в процеса. С тяхното блокиране стопира и развиването на тумора. В последните години таргетите, за които има медикаменти в Съединени американски щати, към този момент са 10 – обгръща към ¼ от пациентите с напреднал недребноклетъчен белодробен рак. Имунотерапията се ползва и у нас от 5 година Действа на правилото на освобождение на блокирания от тумора имунитет и по този начин работи индиректно, давайки опция на имунната система да се бори против рака. Първият въведен имунотерапевтичен сътрудник в България към този момент е регистриран при 17 злокачествени болести и включва 33 индикации, сподели доктор Койнов. „ С имунотерапия към 30% от пациентите с метастазирал недребноклетъчен рак на белия дроб живеят над 5 година, сочат данните от 5-годишно клинично изследване. Това беше немислимо преди 10-ина години, а през днешния ден може би сбъдва фантазията ни да хронифицираме раковия развой “, добави доктор Койнов. За да бъде това лекуване дейно обаче, болестта би трябвало да се открие оптимално рано.
„ Ако човек има неповлияна кашлица или пневмония в границите на 10-12 дни, дано първо се търси израстък, след това да продължи лекуването “, поучава проф. Димитър Костадинов, шеф на Отделението по бронхология в университетската белодробна болница „ Св. София “. „ За уточняване на диагнозата към момента тук-там се прави рентгенография, само че по-правилно е да се прави компютърна томография. Деликатният миг е пациентът да бъде ориентиран към профилиран център с подготвени лекари. В рамките на 2 дни по клинична пътека се прави диагностика с взимане на биопсия “, сподели той. Като рискови райони за белодробен рак той уточни Бургас, Русе, Габрово, Видин, където обичайно има нараснала заболеваемост. Проф. Костадинов предизвести, че в случай че се стигне до нов локдаун с прекратяване на активността на белодробните структури поради Коронавирус, това ще докара до 7-8 месеца закъснение на диагностиката при злокачествените белодробни болести. „ Заради Коронавирус обаче се вършат повече проучвания със скенер на белия дроб и това спомогна да се откриват в начален стадий карциноми “, означи белодробният експерт.
Проф. Светлана Христова, шеф на Клиниката по патология в УМБАЛ „ Александровска “ изясни какво се подхваща за установяване типа на тумора, неговия вид и етап.
Имунохистохимията като способ потвърждава характерни белтъци за типовете карциноми, наречени биомаркери, от които зависи да се дефинира най-подходящото лекуване за дадения пациент на правилото „ Един пациент – една болест “. Тези проучвания обаче не се заплащат от здравната каса, а не са по силите на множеството пациенти. Засега в доста случаи ги поемат фармацевтичните компании.
„ Стоя зад тази самодейност с цялото си сърце. Това заболяване ми е донесло доста болежка, защото ме е оставило без татко още на 4-месечна възраст, а 50 година по-късно изгубих и сестра си “, сподели артистът Владимир Пенев, лице и дипломат на акцията. „ Заради отговорността към детето на сестра ми, което остана кръговиден сирак на 15 година, към околните си и към себе си, взех решение да слага надзор върху тази болест. Спрях пушенето, започнах да върша профилактични прегледи всяка година. Искам да съветвам хората да бъдат умни и да не се опасяват да вървят постоянно на прегледи, с цел да имат шанса за по-добър живот “, добави той.
Не единствено общото замърсяване на околната среда може да бъде фактор, който да носи негативно влияние върху дишането и белите дробове...
Песимизмът на лекарите във връзка с белодробния рак, който бе присъщ преди години, се пречупи с навлизането на новаторските лечения – към този момент и пациенти с напреднало заболяване могат да живеят дълго с положително качество на живот. Те разрешават на пациентите да бъдат измежду нас, все едно нямат заболяването. Иновативното лекуване е и част от целите в Европейския проект за битка с рака “, сподели проф. Асен Дудов, шеф на Клиниката по здравна онкология в „ Аджибадем Сити клиник – УМБАЛ Младост “. През 2020 година 2,7 млн. души в Европейски Съюз са болни от рак, а 1,7 млн. са умряли. Само за 1 година в Европейски Съюз всички разноски, свързани с рака, възлизат на 97 милиарда евро. „ Той стартира да надвишава темповете на заболеваемост и смъртност на сърдечносъдовите болести. В Европа се радваме на висока дълготрайност на живота, само че би трябвало да се знае, че колкото по-дълго живее човек, толкоз повече има опция да срещне своя рак. Всеки втори ще се разболее от рак, всеки пети ще загуби живота си от това заболяване “, сподели още проф. Дудов. Той прикани да се обединят опциите за основаване на новаторски лечебни подходи към рака, като даде образец с новите ваксини против COVID-19: „ Платформата на новите ваксини беше платформа на антитуморни медикаменти. Не единствено на локално равнище, само че цяла Европа би трябвало да настояваме да се обединят опциите, с цел да се реализира поврат в лекуването на рака – както за 1 година се откри нова ваксина, по този начин в къс интервал би трябвало да се откри лекуване за онкозаболяванията “.
„ Обръщаме се към обществеността с апел да сложим тематиката за белодробното здраве и за профилактиката на рака на белия дроб в центъра на вниманието. Това цели и интернационалната самодейност ноември да бъде разгласен за месеца за битка със болестта, в която MSD като социалноотговорна компания с визия за стабилно развиване се включва с подготвеност за следващ път “, сподели Милена Органджиева, ръководещ шеф на MSD България, Северна Македония и Косово.
Белодробният рак няма характерни признаци и това прави откриването му доста мъчно, в случай че не се търси ориентирано. Той се води за един от най-хубавите имитатори на други болести в това число ендокринни. Негов признак може да е да вземем за пример повишението и задържането на висока кръвна захар при хора без диабет, сподели проф. Дудов. Той посъветва хората при недоволства като нескончаем дискомфорт в гръдния панер и ли упорита кашлица да потърсят доктор. Кръв при изкашляне или болежка при превръщане в легото са късни признаци, добави онкологът. Той прикани и за въвеждане на съответна ракова статистика у нас. Годишно се откриват по 4200-4300 души с белодробен рак у нас, от които множеството са в напредналите стадии на заболяването.
Сред аргументите за белодробния рак са работа в рискова среда, тютюнопушенето, нечистият въздух и други Трябва да пожелаваме да ни споделят освен стойностите на замърсеност на въздуха, само че и каква е степента на канцерогенна заплаха при замърсяването, каквито измерители има в Европейски Съюз , сподели още проф. Дудов.
Белите дробове - безусловно това са нашите " мотори " за живот. Колкото по-добре се отнасяме към тях, толкоз по-добре ще живеем. Ето за...
Д-р Красимир Койнов, шеф на Отделението по здравна онкология в болница „ Сердика “, означи, че рисковата възраст за белодробния рак е сред 55 и 80 година В диагностиката най-масово се ползва фибробронхоскопия, при която се взема биопсия. Ако този способ не е използван, се пристъпва към видео-асистирана торакоскопия. В избрани случаие допустима единствено класическа хирургия. Първи и втори стадии са ранните, в трети някои пациенти към този момент не подлежат на интервенция, а в четвърти болестта е с метастази. Двете нови лекарствени посоки в лекуването на метастатичните злокачествени болести са таргетната терапия и имунотерапията, сподели доктор Койнов. Таргетната терапия навлезе преди 15 година и се основава на разкриване на генетични промени в туморните кафези, които играят основна роля в процеса. С тяхното блокиране стопира и развиването на тумора. В последните години таргетите, за които има медикаменти в Съединени американски щати, към този момент са 10 – обгръща към ¼ от пациентите с напреднал недребноклетъчен белодробен рак. Имунотерапията се ползва и у нас от 5 година Действа на правилото на освобождение на блокирания от тумора имунитет и по този начин работи индиректно, давайки опция на имунната система да се бори против рака. Първият въведен имунотерапевтичен сътрудник в България към този момент е регистриран при 17 злокачествени болести и включва 33 индикации, сподели доктор Койнов. „ С имунотерапия към 30% от пациентите с метастазирал недребноклетъчен рак на белия дроб живеят над 5 година, сочат данните от 5-годишно клинично изследване. Това беше немислимо преди 10-ина години, а през днешния ден може би сбъдва фантазията ни да хронифицираме раковия развой “, добави доктор Койнов. За да бъде това лекуване дейно обаче, болестта би трябвало да се открие оптимално рано.
„ Ако човек има неповлияна кашлица или пневмония в границите на 10-12 дни, дано първо се търси израстък, след това да продължи лекуването “, поучава проф. Димитър Костадинов, шеф на Отделението по бронхология в университетската белодробна болница „ Св. София “. „ За уточняване на диагнозата към момента тук-там се прави рентгенография, само че по-правилно е да се прави компютърна томография. Деликатният миг е пациентът да бъде ориентиран към профилиран център с подготвени лекари. В рамките на 2 дни по клинична пътека се прави диагностика с взимане на биопсия “, сподели той. Като рискови райони за белодробен рак той уточни Бургас, Русе, Габрово, Видин, където обичайно има нараснала заболеваемост. Проф. Костадинов предизвести, че в случай че се стигне до нов локдаун с прекратяване на активността на белодробните структури поради Коронавирус, това ще докара до 7-8 месеца закъснение на диагностиката при злокачествените белодробни болести. „ Заради Коронавирус обаче се вършат повече проучвания със скенер на белия дроб и това спомогна да се откриват в начален стадий карциноми “, означи белодробният експерт.
Проф. Светлана Христова, шеф на Клиниката по патология в УМБАЛ „ Александровска “ изясни какво се подхваща за установяване типа на тумора, неговия вид и етап.
Имунохистохимията като способ потвърждава характерни белтъци за типовете карциноми, наречени биомаркери, от които зависи да се дефинира най-подходящото лекуване за дадения пациент на правилото „ Един пациент – една болест “. Тези проучвания обаче не се заплащат от здравната каса, а не са по силите на множеството пациенти. Засега в доста случаи ги поемат фармацевтичните компании.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ