Редки монети от 1-2 век, останки от древен олтар и оброчна плоча с посвещение на бог Херакъл - археологическите находки на "Гергьова черква" край Троян
Редки монети от 1-2 век, остатъци от античен олтар и оброчна плоча с посвещение на господ Херакъл са част от археологическите находки в местността " Гергьова църква " край троянското село Дълбок дол, заяви заместник-директорът на Националния исторически музей проф.Иван Христов.
Той показа резултатите от тазгодишното археологическо лято край Троян и от ръководените от него разкопки на антично светилище и раннохристиянската базилика в местността " Гергьова църква ", откъдето се смята, че църквата носи името на Свети Георги. Това е монумент на културата от национално значение, най-ранната черква на в община Троян и една от най-ранните в Северна България.
Обектът попада на територията на общински парцел, в рамките на археологически комплекс " Состра ", на към един километър южно от крепостта. По думите на проф. Христов този обект исторически е бил открит през 1979 година от доктор Георги Китов. Предполагал е, че това са основите на параклис, а съгласно локалните това е Гергьова църква.
" През 2003 година организирахме изследвания и значително разкопахме въпросната базилика, 90 % от проекта й беше обяснен. В разследване на нашата навременна интервенция за консервация успяхме да съхраним зидовете на този прелестен монумент. Той е дълъг близо 30 метра, необятен е 10 метра. Има странични пространства и явно не е елементарна черква, а енорийска, която е обслужвала ритуалните потребности на огромна част от популацията в кастела " Состра ", уточни археологът.
Това лято екипът на професора североизточно от апсидата на църквата е разкрил слой от предхристиянски интервал, редки сребърни монети от 1-2 век, голям брой керамични фрагменти, следи от стъклени съдове, хематитова руда, няколко фрагмента от оброчни плочки, измежду които посвещение на господ Херакъл.
" Вече знаем кое провидение е било почитано преди да бъде построена в средата на 4-ти век базиликата. Разкрихме и остатъци от античен олтар, затрупан с римски керемиди, където са изпълнявани обреди ", сподели Христов. Той добави, че самата Гергьова църква е издигната върху скален гребен, чиито ребра прозират на земята. Това е довело до бързото заличаване на предхристиянския слой от християните и останките от по-ранните паметни действия са унищожени.
През август и първата половина на септември експертите са проучили южната външна страна на базиликата. Направили са 10 сондажа на повече от 200 кв. метра проучена повърхност. Открили са южна сграда, която би могла да бъде интерпретирана като кула.
Разкрити са и монети от 5-ти век, две монети с лика на император Юстиниан Велики, както и медна монета от 12-ти век. Според проф. Христов базиликата продължава да съществува целия четвърти век, употребява се до началото на 6-ти век, а има данни, че мястото продължава да бъде свято и по времето на Второто българско царство.
Той показа резултатите от тазгодишното археологическо лято край Троян и от ръководените от него разкопки на антично светилище и раннохристиянската базилика в местността " Гергьова църква ", откъдето се смята, че църквата носи името на Свети Георги. Това е монумент на културата от национално значение, най-ранната черква на в община Троян и една от най-ранните в Северна България.
Обектът попада на територията на общински парцел, в рамките на археологически комплекс " Состра ", на към един километър южно от крепостта. По думите на проф. Христов този обект исторически е бил открит през 1979 година от доктор Георги Китов. Предполагал е, че това са основите на параклис, а съгласно локалните това е Гергьова църква.
" През 2003 година организирахме изследвания и значително разкопахме въпросната базилика, 90 % от проекта й беше обяснен. В разследване на нашата навременна интервенция за консервация успяхме да съхраним зидовете на този прелестен монумент. Той е дълъг близо 30 метра, необятен е 10 метра. Има странични пространства и явно не е елементарна черква, а енорийска, която е обслужвала ритуалните потребности на огромна част от популацията в кастела " Состра ", уточни археологът.
Това лято екипът на професора североизточно от апсидата на църквата е разкрил слой от предхристиянски интервал, редки сребърни монети от 1-2 век, голям брой керамични фрагменти, следи от стъклени съдове, хематитова руда, няколко фрагмента от оброчни плочки, измежду които посвещение на господ Херакъл.
" Вече знаем кое провидение е било почитано преди да бъде построена в средата на 4-ти век базиликата. Разкрихме и остатъци от античен олтар, затрупан с римски керемиди, където са изпълнявани обреди ", сподели Христов. Той добави, че самата Гергьова църква е издигната върху скален гребен, чиито ребра прозират на земята. Това е довело до бързото заличаване на предхристиянския слой от християните и останките от по-ранните паметни действия са унищожени.
През август и първата половина на септември експертите са проучили южната външна страна на базиликата. Направили са 10 сондажа на повече от 200 кв. метра проучена повърхност. Открили са южна сграда, която би могла да бъде интерпретирана като кула.
Разкрити са и монети от 5-ти век, две монети с лика на император Юстиниан Велики, както и медна монета от 12-ти век. Според проф. Христов базиликата продължава да съществува целия четвърти век, употребява се до началото на 6-ти век, а има данни, че мястото продължава да бъде свято и по времето на Второто българско царство.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ