Те още са тук. Или поне децата и внуците им.

Те още са тук. Или най-малко децата и внуците им. Пълзят из медийното пространство и ви изясняват по какъв начин едно време – под крилото на препоръките – е било раят на земята. 

Едно време обясняваха, че би трябвало да поносим, с цел да дочакаме светлото бъдеще, в този момент същите ни изясняват, че „ светлото “ е в предишното. 

Докато на двуличниците от Централен комитет, Държавна сигурност и цялата клика от кремълски прислужници са им носили чиста храна – чак от Австралия – тук съзнателно са криели мащабите на злополуката, заблуждавали са хората и са ги оставили да ядат нечисти храни и зеленчуци. За похлупак – са ги пратили на манифестация под радиоактивните дъждове. Спестили са им и информацията да не ядат зеленчуци, напоени със същите тия дъждове. 

Може да спрете да се чудите за какво бебетата от това време са с толкоз доста заболявания във възрастния си живот през днешния ден. 

Те МНОГО ДОБРЕ са знаели какво е положението на нещата, тъй като тяхната храна е идвала от надалеч. Толкова надалеч – даже Австралия. Топ-каскетът на националната република е споделил, че ще се снишат и ще изчакат, „ ще си траем “. 

Осъдили са на болест и цялостен живот страдания хиляди хора, единствено с цел да запазят имиджа на кремълския стопанин. Как да не ти се повръща от това?

Но ето, че и през днешния ден имаме стотици хиляди, влюбени в „ това време “, избиращи да не помнят каквото им е комфортно да не помнят, и да доукрасят спомените си с измислици и соц фолклор за наивници (добре скърпен от професионални лъжци и хибридчици).

И отново имаме същите „ медийни “ акции и същите „ медийни “ звезди (като на снимката), които ни изясняват, че американците са отговорни за наср*ните гащи на кремълските мозъчни донори. 

И отново обикалят техните „ анализатори “ студията и физиономиите им висят по фотосите из електронните медии; и към този момент имаме хиляди, родени след 1989 година, които настояват, че: „ по соца се живееше по-добре “. 

Връщат се към предишното и се пробват да го пренаписват със остаряла руска химикалка – с опорките от това време. В най-хубавия случай се вършат, че обещано нещо (като Чернобил, например) не се е случило. В най-лошия случай обаче лъжат като разпрани и пробутват тогавашните измислици, зле претоплени и сервирани с два пръста кремълска тлъстина от слузести неистини. 

Въпреки ВСИЧКО, което се знае за Чернобилската повреда, съветската страна ВСЕ ОЩЕ си поддържа версията единствено за 31 жертви. До през днешния ден, да. И тукашните ѝ тръбач – с цялостни с рубли джобове – врякат и преповтарят всички мозъчни къси съединения по какъв начин трябвало да се върнем в орбитата на империята на смъртоносната несръчност и мракобесие. Която – към днешна дата – е империя на мафиотската олигархия и изкукуригалите джуджета. 

Внимателно прочетете факсимилето:

...

Risk Monitor:

„ 38 години от авариата в Чернобил. 38 години откогато режимът на Тодор Живков скри и лъга българския народ за надвисналата заплаха, с цел да не помрачи облика на своите господари в Москва.

Докато лъжеха популацията за следствията от повредата, високите приятели започнаха ограничения за себе си и фамилиите си, доставяха ги с храни и питиета от чужбина, чак от Австралия...

Добре че бяха " Гласът на Америка ", " Свободна Европа ", ББС и други та да научат българите истината за повредата, за идващата радиация и най-малко някои да се предпазят. За да парира информацията от Запада, медиите на режима се заеха с тяхното оклеветяване. Американците отново бяха жигосани като доста неприятни.

От преврата 1989-а и началото на така наречен Преход, страна и институции действително не започнаха ограничения за изясняване на следствията, жертвите и отговорността на режима. Бай Тошо не беше наказан за това закононарушение, живя последните си години в благоденствие, под надзора на вярна защита (Б. Борисов), беше му вдигнат даже монумент в Правец през 2001, С ГВАРДЕЙСКА РОТА, в наличието на президент и публични държавни лица (сред които още веднъж Борисов), а тези които обслужиха пропагандно това закононарушение не престават да се изявяват в " медиите " като " публицисти " (като Валери Найденов), а техните наследници (като Мартин Карбовски) ронят крокодилски сълзи по тези времена.

И както тогава, по този начин и в този момент отново отговорни са неприятните американци… “

_____________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.