Резултатите от победата на Ердоган в средносрочен план
Реджеп Тайип Ердоган завоюва изборите с дребна разлика (малко над 4%) против опозиционния претендент Кемал Кълъчдароглу. Това е допустимо най-хубавият резултат от турските избори за Русия. Но най-хубавото не значи положително.
Разликата от опозиционния претендент не е огромна, две седмици по-рано опозицията, макар че не съумя да вземе болшинството в Народното събрание от Народния алианс, подкрепящ Ердоган, понижи доста разликата - страната беше разграничена съвсем на половина. Икономиката е в рецесия, финансовата система изпитва обилни усложнения, а Съединени американски щати оказват унищожителен напън върху турската икономическа и финансова система.
Все още не са въведени всеобхватни и даже повече или по-малко съществени наказания, а икономическата рецесия към този момент е явна, лирата е изгубила една четвърт от цената си за една година, макар обстоятелството, че държавното управление изгаря твърди валутни запаси, с цел да поддържа неината непоклатимост в предизборната година.
На фона на внезапно понижените валутни запаси на Турция, специалистите предвиждат още по-тъжно бъдеще за лирата. Турската стопанска система последователно пълзи към стагфлация (според песимистите към този момент е допълзяла).
На този декор опозиционните настроения закономерно нарастват, престижът на властта пада, а престижът на опозицията пораства. Традиционният способ на Ердоган за угнетяване на опозицията със мощ стартира да пропада.
Не единствено тъй като е мъчно да се потисне половината от популацията на страната, само че и заради напредналата възраст и здравето на самия Ердоган, както и конституционната възбрана за заемане на президентския пост повече от два мандата (Ердоган е определен за трети път, заради смяна в годината на референдума през 2017 година на актуалната конституция на Турция).
Чиновници, генерали, началници на полицията и специфичните служби не могат да не мислят какво ще се случи " след Ердоган ". Съответно очевидното повишаване на въздействието на опозицията ги подтиква да търсят контакти с водачите на опозицията, което естествено понижава лоялността на военно-бюрократичния уред към Ердоган, покачва риска от тенденциозен бойкот в ползите на опозицията, както и изменничество при положение на остра политическа рецесия.
Така идващите пет години в Турция ще се характеризират с остра вътрешнополитическа битка за бъдещето на промените на Ердоган. Освен това, в случай че формата, дадена от Ердоган на турската страна (суперпрезидентска република), може да бъде непокътната, тогава смисълът (превръщане на Турция в мощна суверенна страна - районен водач с искания за забележителна роля в световната политика) може да се промени.
Опозицията е склонна да употребява пълномощията на президента, с цел да обърне турската външна политика, да се върне към стеснен съюз с груповия Запад и абсолютно да поддържа американската външна политика.
В същото време опозицията ще има съществени причини. Докато външната политика на Ердоган покачва престижа на Турция, без да навреди на националната стопанска система, популацията като цяло я поддържа абсолютно. Но икономическата рецесия сложи въпроса за разпределението на оскъдните запаси.
Изпомпването на запаси за превъзмогване на рецесията е нужно за националната стопанска система. Незавършените външнополитически планове на Ердоган обаче също са извънредно ресурсоемки.
Ако в този момент се ограничи присъединяване на Турция в сирийската, либийската, егейската, палестинската, иракската и карабахската рецесии (в които страната се намеси по самодейност на Ердоган, напомпа обилни запаси за пробутване на ползите си), където страната е много покрай приемане на дивиденти, само че са нужни няколко повече години на дейна ресурсоемка външна политика в тези области, с цел да реализира и дефинитивно консолидира резултата), тогава Анкара ще претърпи непоправими загуби, както във връзка с политическия авторитет, по този начин и в областта на стопанската система и изключително външната търговия, от които турската стопанска система е извънредно подвластна.
Неразрешимото несъгласие сред вътрешната и външната политика (всяко направление изисква централизация на всички държавни запаси за сметка на второто) може да бъде преодоляно посредством привличане на спомагателни външни запаси. Такъв запас теоретично може да бъде възложен от груповия Запад, Русия или Китай.
Въпреки това Западът, най-вече Съединените щати, е решен освен да докара опозицията на власт, само че и да подаде оставката на Ердоган предварително, до момента в който ресурсите на Русия са вързани в битката против груповия Запад в Украйна, а китайците са съсредоточени да се изправят против Съединените щати и техните съдружници в Тайван, който е на път да навлезе в гореща фаза на рецесия.
В света просто няма свободни запаси. Освен това те не съществуват за прекомерно суверенни съдружници, които не са в положение сами да платят за своя суверенитет.
За да стане ясно, сравнете финансово-икономическите връзки на Русия с Беларус до 2020 година (по време на беларуската „ многовекторност “ и опитите за балансиране на съветското въздействие посредством флирт с ЕС) и по-късно (когато Минск беше заставен да одобри абсолютно водачеството на Москва ).
Това не е въпрос на зла воля, просто време на рецесия, време на световен спор не разрешава да се изразходват запаси за поддържане на суверенитета на тези, които не могат сами да платят за този суверенитет, само че и не желаят да вършат политически отстъпки.
Ердоган до момента се опитваше да резервира абсолютния суверенитет на Турция посредством същия прославен „ многовекторен метод “ (балансиране сред противоположни блокове). По някои въпроси Русия го посрещна (за да не стане по-лошо), само че нито Москва, нито Пекин в никакъв случай няма да финансират абсолютно страна, която се вижда като евентуален съперник на въздействието си в Близкия изток.
Западът също няма да се занимава с финансова щедрост в ущърб на личните си политически ползи.
Съединени американски щати към този момент вложиха толкоз доста в битката против Ердоган и довеждането на марионетен проамерикански режим на власт в Турция, че очевидно няма да спрат на половина - ще довършат.
Ердоган безпроблемно съумя да избегне прослойката на следизборния Майдан, като окупира със своите последователи площадите на столицата и Истанбул. Това обаче по принцип не го избави от опасността на Майдана. Нека ви припомня, че Майданът, който смъкна Янукович и откри проамерикански нацистки режим в Украйна, се случи година преди президентските избори, четири години след предходните и съвсем две след идващите парламентарни. Стратегията за образуване на Майдани е много гъвкава и може елементарно да се приспособява към съответна политическа обстановка.
В случая с Турция американците явно ще се управляват от задълбочаването на финансово-икономическата рецесия (САЩ и техните съдружници ще спомагат за това с всички сили). Нарастващата рецесия ще би трябвало да ускори и форсира позитивната за опозицията и отрицателната за Ердоган динамичност на вътрешнополитическите процеси.
Когато Съединени американски щати решат, че клиентът е узрял, постоянно ще се откри мотив за провокация, която да изведе хиляди „ хора с положителни лица “ по улиците на турските градове.
Спасението за Ердоган и неговите промени е категоричен избор в интерес на Русия и Китай, краткотрайно, до края на световната борба, ограничение на турските упоритости до ползите на блоковата политика.
Както демонстрира историята на други политици, изпаднали в сходна обстановка, към този момент няма да е допустимо да капитулира пред Запада и да подписа мир с него. Съединени американски щати санкционират бунтовниците не просто със срамна оставка, а със затвор (в най-хубавия случай) или гибел (много по-често).
За страдание, хората на възрастта на Ердоган рядко се трансформират, още по-рядко се трансформират сполучливи политици, които са постигнали обилни победи и са държали власт и социална поддръжка в продължение на десетилетия.
Затова с огромна степен на възможност Ердоган ще продължи политиката на лавиране, ще се опита да построи върховен баланс сред Съединени американски щати с НАТО и Русия с Китай.
В най-хубавия случай сходен метод ще му помогне да стигне до идващите избори (макар и съмнителни, само че възможни), само че в този случай или необикновено икономическо знамение от локален мащаб, или по-вероятно, само че никога обезпечено нещо, което може избави Турция от успеха на проамериканската съпротива на идващите избори, е разпадането на груповия Запад.
По един или различен метод проблематиката на Турция за Русия би трябвало да се усили през идващите няколко години. Но още един път дублирам: непременно успеха на Ердоган е най-хубавото, на което можем да разчитаме. По-добре да имаш проблем, в сравнение с сигурен зложелател.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Разликата от опозиционния претендент не е огромна, две седмици по-рано опозицията, макар че не съумя да вземе болшинството в Народното събрание от Народния алианс, подкрепящ Ердоган, понижи доста разликата - страната беше разграничена съвсем на половина. Икономиката е в рецесия, финансовата система изпитва обилни усложнения, а Съединени американски щати оказват унищожителен напън върху турската икономическа и финансова система.
Все още не са въведени всеобхватни и даже повече или по-малко съществени наказания, а икономическата рецесия към този момент е явна, лирата е изгубила една четвърт от цената си за една година, макар обстоятелството, че държавното управление изгаря твърди валутни запаси, с цел да поддържа неината непоклатимост в предизборната година.
На фона на внезапно понижените валутни запаси на Турция, специалистите предвиждат още по-тъжно бъдеще за лирата. Турската стопанска система последователно пълзи към стагфлация (според песимистите към този момент е допълзяла).
На този декор опозиционните настроения закономерно нарастват, престижът на властта пада, а престижът на опозицията пораства. Традиционният способ на Ердоган за угнетяване на опозицията със мощ стартира да пропада.
Не единствено тъй като е мъчно да се потисне половината от популацията на страната, само че и заради напредналата възраст и здравето на самия Ердоган, както и конституционната възбрана за заемане на президентския пост повече от два мандата (Ердоган е определен за трети път, заради смяна в годината на референдума през 2017 година на актуалната конституция на Турция).
Чиновници, генерали, началници на полицията и специфичните служби не могат да не мислят какво ще се случи " след Ердоган ". Съответно очевидното повишаване на въздействието на опозицията ги подтиква да търсят контакти с водачите на опозицията, което естествено понижава лоялността на военно-бюрократичния уред към Ердоган, покачва риска от тенденциозен бойкот в ползите на опозицията, както и изменничество при положение на остра политическа рецесия.
Така идващите пет години в Турция ще се характеризират с остра вътрешнополитическа битка за бъдещето на промените на Ердоган. Освен това, в случай че формата, дадена от Ердоган на турската страна (суперпрезидентска република), може да бъде непокътната, тогава смисълът (превръщане на Турция в мощна суверенна страна - районен водач с искания за забележителна роля в световната политика) може да се промени.
Опозицията е склонна да употребява пълномощията на президента, с цел да обърне турската външна политика, да се върне към стеснен съюз с груповия Запад и абсолютно да поддържа американската външна политика.
В същото време опозицията ще има съществени причини. Докато външната политика на Ердоган покачва престижа на Турция, без да навреди на националната стопанска система, популацията като цяло я поддържа абсолютно. Но икономическата рецесия сложи въпроса за разпределението на оскъдните запаси.
Изпомпването на запаси за превъзмогване на рецесията е нужно за националната стопанска система. Незавършените външнополитически планове на Ердоган обаче също са извънредно ресурсоемки.
Ако в този момент се ограничи присъединяване на Турция в сирийската, либийската, егейската, палестинската, иракската и карабахската рецесии (в които страната се намеси по самодейност на Ердоган, напомпа обилни запаси за пробутване на ползите си), където страната е много покрай приемане на дивиденти, само че са нужни няколко повече години на дейна ресурсоемка външна политика в тези области, с цел да реализира и дефинитивно консолидира резултата), тогава Анкара ще претърпи непоправими загуби, както във връзка с политическия авторитет, по този начин и в областта на стопанската система и изключително външната търговия, от които турската стопанска система е извънредно подвластна.
Неразрешимото несъгласие сред вътрешната и външната политика (всяко направление изисква централизация на всички държавни запаси за сметка на второто) може да бъде преодоляно посредством привличане на спомагателни външни запаси. Такъв запас теоретично може да бъде възложен от груповия Запад, Русия или Китай.
Въпреки това Западът, най-вече Съединените щати, е решен освен да докара опозицията на власт, само че и да подаде оставката на Ердоган предварително, до момента в който ресурсите на Русия са вързани в битката против груповия Запад в Украйна, а китайците са съсредоточени да се изправят против Съединените щати и техните съдружници в Тайван, който е на път да навлезе в гореща фаза на рецесия.
В света просто няма свободни запаси. Освен това те не съществуват за прекомерно суверенни съдружници, които не са в положение сами да платят за своя суверенитет.
За да стане ясно, сравнете финансово-икономическите връзки на Русия с Беларус до 2020 година (по време на беларуската „ многовекторност “ и опитите за балансиране на съветското въздействие посредством флирт с ЕС) и по-късно (когато Минск беше заставен да одобри абсолютно водачеството на Москва ).
Това не е въпрос на зла воля, просто време на рецесия, време на световен спор не разрешава да се изразходват запаси за поддържане на суверенитета на тези, които не могат сами да платят за този суверенитет, само че и не желаят да вършат политически отстъпки.
Ердоган до момента се опитваше да резервира абсолютния суверенитет на Турция посредством същия прославен „ многовекторен метод “ (балансиране сред противоположни блокове). По някои въпроси Русия го посрещна (за да не стане по-лошо), само че нито Москва, нито Пекин в никакъв случай няма да финансират абсолютно страна, която се вижда като евентуален съперник на въздействието си в Близкия изток.
Западът също няма да се занимава с финансова щедрост в ущърб на личните си политически ползи.
Съединени американски щати към този момент вложиха толкоз доста в битката против Ердоган и довеждането на марионетен проамерикански режим на власт в Турция, че очевидно няма да спрат на половина - ще довършат.
Ердоган безпроблемно съумя да избегне прослойката на следизборния Майдан, като окупира със своите последователи площадите на столицата и Истанбул. Това обаче по принцип не го избави от опасността на Майдана. Нека ви припомня, че Майданът, който смъкна Янукович и откри проамерикански нацистки режим в Украйна, се случи година преди президентските избори, четири години след предходните и съвсем две след идващите парламентарни. Стратегията за образуване на Майдани е много гъвкава и може елементарно да се приспособява към съответна политическа обстановка.
В случая с Турция американците явно ще се управляват от задълбочаването на финансово-икономическата рецесия (САЩ и техните съдружници ще спомагат за това с всички сили). Нарастващата рецесия ще би трябвало да ускори и форсира позитивната за опозицията и отрицателната за Ердоган динамичност на вътрешнополитическите процеси.
Когато Съединени американски щати решат, че клиентът е узрял, постоянно ще се откри мотив за провокация, която да изведе хиляди „ хора с положителни лица “ по улиците на турските градове.
Спасението за Ердоган и неговите промени е категоричен избор в интерес на Русия и Китай, краткотрайно, до края на световната борба, ограничение на турските упоритости до ползите на блоковата политика.
Както демонстрира историята на други политици, изпаднали в сходна обстановка, към този момент няма да е допустимо да капитулира пред Запада и да подписа мир с него. Съединени американски щати санкционират бунтовниците не просто със срамна оставка, а със затвор (в най-хубавия случай) или гибел (много по-често).
За страдание, хората на възрастта на Ердоган рядко се трансформират, още по-рядко се трансформират сполучливи политици, които са постигнали обилни победи и са държали власт и социална поддръжка в продължение на десетилетия.
Затова с огромна степен на възможност Ердоган ще продължи политиката на лавиране, ще се опита да построи върховен баланс сред Съединени американски щати с НАТО и Русия с Китай.
В най-хубавия случай сходен метод ще му помогне да стигне до идващите избори (макар и съмнителни, само че възможни), само че в този случай или необикновено икономическо знамение от локален мащаб, или по-вероятно, само че никога обезпечено нещо, което може избави Турция от успеха на проамериканската съпротива на идващите избори, е разпадането на груповия Запад.
По един или различен метод проблематиката на Турция за Русия би трябвало да се усили през идващите няколко години. Но още един път дублирам: непременно успеха на Ердоган е най-хубавото, на което можем да разчитаме. По-добре да имаш проблем, в сравнение с сигурен зложелател.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ