Войната срещу Ердоган. Проваленият план на Запада срещу Турция
Реджеп Тайип Ердоган има конкурент на изборите на 14 май, номиниран от опозиционния блок Народен алианс. Лидер стана Кемал Кълъчдароглу, водач на Републиканската национална партия, учредена от Мустафа Кемал Ататюрк, първият президент на модерна Турция. Какво чака нашата съседка, ще успее ли Ердоган да устои и какво заплашва Русия?
Така турската съпротива се сплоти и издигна обединен претендент за изборите на 14 май, които ще бъдат и президентски, и парламентарни. Те страняха от тази стъпка, до момента в който не се разбра по кое време тъкмо ще са изборите.
Основната причина за това даже не е, че пъстрите политически сили, които се сплотиха против Ердоган, се опасяваха да не се употребява административен запас против техния претендент. Много мъчно се споразумяха и най-много се опасяваха, че може да се скарат преди изборите, в случай че те не се състоят в близко бъдеще.
Когато това стана ясно, въпреки и мъчно се появи един единствен претендент. Външните куратори на турската съпротива, за които Ердоган също е кост в гърлото, несъмнено поставят огромни старания за това.
Доц. Валентин Вацев, проф. Л. Георгиев и Зорница Илиева - с геополитически десант в Ловеч на 9.03.2023 г./Четвъртък/
Ще се смеете
Иронията на историята се крие във обстоятелството, че същинският правоприемник на идеята на секулариста Ататюрк, който възвърне суверенитета на Турция, е умереният ислямист Ердоган, а партията, основана от създателя на модерна Турция, управлява сили, които в този момент гледат в устата на Западът да ги " благослови ".
В същото време неизбежно ще пострада и Русия, която преди време оказа помощ на Ататюрк да отбрани суверенитета (а преди този момент да освободи Турция), в което и в този момент оказва помощ на Ердоган.
Просто е изумително, че Турция взеха решение да приложат схемата, която се провали в Унгария, с цел да отстраняват нейния могъщ, ненавиждан от Запада министър председател Виктор Орбан, за който имат значение единствено националните ползи на страната му.
Цялата съпротива от крайноляво до крайнодясно се сплоти против " диктатора " Орбан. Унгарските гласоподаватели обаче демонстрираха зрялост, виждайки зад тази комична компания щръкналите уши на Сорос и Държавния департамент на Съединени американски щати. И Орбан освен устоя, само че и затвърди позициите си.
Защо опозицията ще се провали в Турция даже и да завоюва изборите?
Вече е ясно, че опозицията предлага фарс на Турция. Според известието на опозиционния съюз (това беше цената за издигането на Кълъчдароглу като единствен кандидат), водачите на пет други опозиционни партии ще станат вицепрезиденти при него, в случай че той завоюва изборите.
И тогава известните кметове на Истанбул и Анкара Екрем Имамоглу и Мансур Явас евентуално ще ги настигнат. Седем вицепрезиденти! Това го нямаше даже в Шри Ланка с нейните странни политически обичаи.
Като цяло опозиционерите имат намерение да демонтират... президентската власт в Турция, трансформирайки страната в де факто парламентарна република и засилвайки властта на партиите - техните лични, несъмнено.
Което ще изисква по едно и също време, въпреки и да не се приказва за това, репресии, с цел да се държат под надзор четирите партии, които поддържат Ердоган, и техните многочислени поддръжници. Това ще бъде едно към едно с Пакистан, с олигархия, затънала в корупция, благодарение на парламентарни интриги и просто деспотични репресии против политическите съперници в духа на Запада.
" Разпределението на министерските постове ще се дефинира от броя на депутатите, определени от политическите партии, членуващи в " Народен алианс " на общите парламентарни избори. Всяка от партиите на алианса ще бъде показана от най-малко един министър в кабинета ", се споделя в " Пътната карта " на опозиционния алианс за преход към по-силна парламентарна система, оповестена в понеделник.
В същото време, по-специално, назначението и освобождението на министри ще се прави от президента, само че " в съгласие с ръководителя на политическата партия, към която принадлежат ".
" След привършване на прехода към засилена парламентарна система участието на настоящия президент в политическа партия, в случай че има такова, ще бъде прекъснато ", се споделя в пътната карта.
Това значи, че президентът ще има чисто церемониална роля. Неговите многочислени заместници ще имат доста по-голяма власт, защото те ще бъдат водачите на ръководещите партии и кметовете на най-големите градове.
Ясно е, че такава " политическа стоножка " няма да може да ръководи съответно страна като Турция, ще царува безредица, опозиционерите бързо ще се скарат, а всички договорености, реализирани сега, ще пълзят по шевовете. Но това сякаш не тормози никого на Запад и измежду опозицията. Тъй като тази композиция има единствено една действителна цел - да смъкна Ердоган непременно.
Да го принуди афектиран и унизен да се пенсионира, да стартира битка за власт в сегашната ръководеща Партия на справедливостта и развиването (ПСР), на която той е началник и която няма различен подобен водач.
Висящи на косъм
Ердоган разгласи в понеделник, че изборите би трябвало да се проведат допустимо най-скоро, с цел да се „ концентрира върху облекчаването на земетресението “. В момента броят на починалите вследствие на извънредно естествено злополучие надвиши 46 хиляди души.
Над три милиона души са преместени в по-безопасни региони. Те получават всякаква помощ. Като цяло държавното управление се оправя много съответно с това предизвикателство и не си губи времето с дреболии. Демонстрирайки религия в своята звезда, Ердоган желае да има време да удостовери властта си преди празничния сезон, изпитите в образователните заведения и религиозните празници.
Какви са възможностите за победа? Според последните социологически изследвания и двете обединения са един до друг. Те са подкрепени от към 40% от гласоподавателите всяка.
В същото време Ердоган има административен запас в ръкава си, а опозицията разполага с милиони гласове на кюрди с турски паспорти (10-12% от избирателите), които се държат настрани в политиката, които в по-голямата си част в никакъв случай няма да гласоподават за Ердоган и неговата партия поради твърдата им позиция по кюрдския въпрос.
Опозиционерите дават обещание подсилване на парламентаризма, демократична система, самостоятелна правосъдна система, " работа за довеждане докрай на процеса на присъединение " към Европейски Съюз и възстановяване на връзките със Съединени американски щати.
В техните редици има доста прозападно настроени поданици, уплашени от дейната външна политика на Турция и загрижени на първо място за стопанската система и финансите, които са в плачевно положение. И не на последно място поради външнополитическите упоритости на Ердоган.
В тези среди не харесват Русия и нейния президент Владимир Путин, който се счита за главен " настойник ", сътрудник и съблазнител на Ердоган. Накратко, в случай че опозиционният алианс не се разпадне и успее да ангажира турските кюрди, а гласоподавателите не схванат, че опозиционният алианс е подправен, той има действителен късмет да завоюва изборите, в случай че са почтени. Във всеки случай по-сериозна опасност за властта на Ердоган не е имало през последните 20 години.
Всичко може да стане
Какво в действителност може да опълчи на това сегашният турски водач?
Първо, пламенно очистване на последствията от естествено злополучие, с цел да сплотят турците към общото злощастие и към себе си като избавител на нацията и асистент на бедните. Това може да свърши работа.
Второ , като се има поради загрижеността на доста турци за прекомерно дейната външна политика, която изисква големи запаси и постоянно опълчва Турция на Запада, което от своя страна вреди на турската стопанска система и финанси, Ердоган се нуждае от величествен миролюбив външнополитически жест. Особено в този момент, когато Турция би трябвало да се възвърне допустимо най-скоро след земетресението.
Напълно допустимо е подобен жест да бъде оповестяването преди изборите на споразумяване на връзките със Сирия, експанзията, в която за турците е доста скъпа и дава обещание малко, а и ги тласка против Русия и Иран, които оказват помощ на Дамаск.
Опозицията на Ердоган спекулира с това, заявявайки, че ще изтегли турските войски от Сирия, която оцеля след гражданската война, инициирана от Запада, Анкара и някои арабски режими. Ердоган може да избие този коз от опозицията, като го разгласи самичък. Информация за тесни контакти по тази тематика сред Дамаск и Анкара е била обществено оповестявана нееднократно.
Трето , турският президент също може да разгласи преди изборите, да речем, съглашение с Израел за взаимно създаване и превозване до Европа на колосални ресурси от въглеводороди от Източното Средиземноморие.
Двете страни към този момент се сдобриха след абсурда, провокиран от гибелта на девет турски жители от ръцете на израелските специфични сили на кораба " Мави Мармара " на път за Ивицата Газа през 2010 година Техните стопански системи ще процъфтяват вследствие на този упорит план.
Четвърто , несъмнено, Ердоган ще помогне, до момента в който се пробва да не се настройва, да победи на изборите неговия закавказки съдружник Азербайджан Илхам Алиев. Баку и Анкара може и да измислят нещо " духовно ", с цел да " закачат " турците.
Да се изрече да вземем за пример концепцията за " обща войска " или нещо от икономическа позиция с вероятност за добиване на забележителна облага за турците.
Пето , Москва, макар честата политика на двойна игра на Анкара по доста въпроси заради смисъла на Турция като търговски сътрудник, за заобикаляне на западните наказания и като транспортен кулоар към света, също може да откри способи да се опита да помогне на Ердоган да бъде избран отново.
Тъй като в никакъв случай не е имало и няма да има по-добра политик за Русия отпред на Турция. Например, да си затворят очите за неполучаване на заплащания в точния момент, с цел да имат турските управляващи повече пари преди изборите.
Нереалистично, само че може да проработи
Това е от нещото, което може да се направи реалистично. Има редица външнополитически стъпки, които могат да създадат удобно усещане на турския гласоподавател, само че надали ще имат съществено продължение.
Например известието на Ердоган за началото на строителството, взаимно с Азербайджан и Туркменистан, на Транскаспийския газопровод, към който Европейският съюз в този момент демонстрира необикновен интерес. И няма значение, че този план надали ще успее, тъй като опонира на ползите на Иран и Русия, а тъжната история с взривените съперници „ Северни потоци “ сподели какъв брой уязвим е тръбопроводният газ. Но това ще стане ясно на всички по-късно, след изборите.
Не може да се изключи и някаква шумна пиар акция в либийска посока. Няма да има и по-нататъшно развиване, тъй като прилежащите Египет, Русия и Европейски Съюз със Съединени американски щати не желаят Турция на Ердоган да се уголемява в Либия, на половината от чиято територия в този момент тя упражнява осезаемо въздействие посредством своите подставени лица. Всичко това обаче също ще се прояви едвам след изборите.
Едва ли Украйна е подобаваща за пиар акциите на Ердоган – там няма какво да се хване. Също по този начин е по-добре да забравите за " Великия Туран " за известно време. Средностатистическият турчин в този момент не го е грижа, повече го тревожи високата инфлация и следствията от земетресението.
Ами Гърция?
Има обаче и различен, малко евентуален и доста опасен метод за гарантиране на победа на изборите, макар пагубната обстановка в стопанската система. А точно да стартира дребна победоносна война с Гърция, като отнеме от Атина най-близките до Турция острови в Егейско и Средиземно море или даже гръцката Западна Тракия, гъсто обитаема с мюсюлмани.
Анкара неведнъж е изразявала съответните закани. Турция от дълго време е надраснала границите, които европейците й дефинираха преди 100 години след провалянето на османците в Първата международна война и разпадането на Османската империя.
Отпаднали в демографско отношение и към този момент в действителност завзети от незаконни мигранти от мюсюлмански страни, тези острови пречат на турците да вършат бизнес. Ако преди половин век Турция съумя да победи Гърция, членка на НАТО, в Кипър, през днешния ден ще може да го направи още повече. Защото нейните въоръжени сили са доста по-мощни от гръцките, а популацията и икономическият й капацитет са в пъти по-големи.
Гърция също отчужди от себе си своя исторически съдружник и основател Русия и надали Съединени американски щати и Франция ще я защитят, в случай че нещо се случи. Така идната най-мимолетна гръцко-турска война не е невъзможна, в случай че Ердоган бъде изцяло притиснат до стената.
Какво от това?
Оказва се, че с цел да завоюва изборите и да резервира по-нататъшен надзор над страната в неподходящи стопански условия, Ердоган несъмнено ще би трябвало да смекчи външнополитическите си апетити, усвоявайки големи и все по-оскъдни запаси. Следователно Турция евентуално ще се концентрира в обозримо бъдеще върху това, което е на разположение - Сирия и Израел, с цел да остави спестяванията да работят в страната.
Турция като цяло няма ресурсите да бъде велика мощ. Ето за какво, с цел да не излети в тръбата, Анкара ще би трябвало да се държи по-скромно - и с Ердоган, и още повече без него. Що се отнася до Русия, сегашният турски водач, макар многочислените запаси, към момента е наш любимец. Без него ще бъде по-трудно за Москва и руснаците.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Така турската съпротива се сплоти и издигна обединен претендент за изборите на 14 май, които ще бъдат и президентски, и парламентарни. Те страняха от тази стъпка, до момента в който не се разбра по кое време тъкмо ще са изборите.
Основната причина за това даже не е, че пъстрите политически сили, които се сплотиха против Ердоган, се опасяваха да не се употребява административен запас против техния претендент. Много мъчно се споразумяха и най-много се опасяваха, че може да се скарат преди изборите, в случай че те не се състоят в близко бъдеще.
Когато това стана ясно, въпреки и мъчно се появи един единствен претендент. Външните куратори на турската съпротива, за които Ердоган също е кост в гърлото, несъмнено поставят огромни старания за това.
Доц. Валентин Вацев, проф. Л. Георгиев и Зорница Илиева - с геополитически десант в Ловеч на 9.03.2023 г./Четвъртък/
Ще се смеете
Иронията на историята се крие във обстоятелството, че същинският правоприемник на идеята на секулариста Ататюрк, който възвърне суверенитета на Турция, е умереният ислямист Ердоган, а партията, основана от създателя на модерна Турция, управлява сили, които в този момент гледат в устата на Западът да ги " благослови ".
В същото време неизбежно ще пострада и Русия, която преди време оказа помощ на Ататюрк да отбрани суверенитета (а преди този момент да освободи Турция), в което и в този момент оказва помощ на Ердоган.
Просто е изумително, че Турция взеха решение да приложат схемата, която се провали в Унгария, с цел да отстраняват нейния могъщ, ненавиждан от Запада министър председател Виктор Орбан, за който имат значение единствено националните ползи на страната му.
Цялата съпротива от крайноляво до крайнодясно се сплоти против " диктатора " Орбан. Унгарските гласоподаватели обаче демонстрираха зрялост, виждайки зад тази комична компания щръкналите уши на Сорос и Държавния департамент на Съединени американски щати. И Орбан освен устоя, само че и затвърди позициите си.
Защо опозицията ще се провали в Турция даже и да завоюва изборите?
Вече е ясно, че опозицията предлага фарс на Турция. Според известието на опозиционния съюз (това беше цената за издигането на Кълъчдароглу като единствен кандидат), водачите на пет други опозиционни партии ще станат вицепрезиденти при него, в случай че той завоюва изборите.
И тогава известните кметове на Истанбул и Анкара Екрем Имамоглу и Мансур Явас евентуално ще ги настигнат. Седем вицепрезиденти! Това го нямаше даже в Шри Ланка с нейните странни политически обичаи.
Като цяло опозиционерите имат намерение да демонтират... президентската власт в Турция, трансформирайки страната в де факто парламентарна република и засилвайки властта на партиите - техните лични, несъмнено.
Което ще изисква по едно и също време, въпреки и да не се приказва за това, репресии, с цел да се държат под надзор четирите партии, които поддържат Ердоган, и техните многочислени поддръжници. Това ще бъде едно към едно с Пакистан, с олигархия, затънала в корупция, благодарение на парламентарни интриги и просто деспотични репресии против политическите съперници в духа на Запада.
" Разпределението на министерските постове ще се дефинира от броя на депутатите, определени от политическите партии, членуващи в " Народен алианс " на общите парламентарни избори. Всяка от партиите на алианса ще бъде показана от най-малко един министър в кабинета ", се споделя в " Пътната карта " на опозиционния алианс за преход към по-силна парламентарна система, оповестена в понеделник.
В същото време, по-специално, назначението и освобождението на министри ще се прави от президента, само че " в съгласие с ръководителя на политическата партия, към която принадлежат ".
" След привършване на прехода към засилена парламентарна система участието на настоящия президент в политическа партия, в случай че има такова, ще бъде прекъснато ", се споделя в пътната карта.
Това значи, че президентът ще има чисто церемониална роля. Неговите многочислени заместници ще имат доста по-голяма власт, защото те ще бъдат водачите на ръководещите партии и кметовете на най-големите градове.
Ясно е, че такава " политическа стоножка " няма да може да ръководи съответно страна като Турция, ще царува безредица, опозиционерите бързо ще се скарат, а всички договорености, реализирани сега, ще пълзят по шевовете. Но това сякаш не тормози никого на Запад и измежду опозицията. Тъй като тази композиция има единствено една действителна цел - да смъкна Ердоган непременно.
Да го принуди афектиран и унизен да се пенсионира, да стартира битка за власт в сегашната ръководеща Партия на справедливостта и развиването (ПСР), на която той е началник и която няма различен подобен водач.
Висящи на косъм
Ердоган разгласи в понеделник, че изборите би трябвало да се проведат допустимо най-скоро, с цел да се „ концентрира върху облекчаването на земетресението “. В момента броят на починалите вследствие на извънредно естествено злополучие надвиши 46 хиляди души.
Над три милиона души са преместени в по-безопасни региони. Те получават всякаква помощ. Като цяло държавното управление се оправя много съответно с това предизвикателство и не си губи времето с дреболии. Демонстрирайки религия в своята звезда, Ердоган желае да има време да удостовери властта си преди празничния сезон, изпитите в образователните заведения и религиозните празници.
Какви са възможностите за победа? Според последните социологически изследвания и двете обединения са един до друг. Те са подкрепени от към 40% от гласоподавателите всяка.
В същото време Ердоган има административен запас в ръкава си, а опозицията разполага с милиони гласове на кюрди с турски паспорти (10-12% от избирателите), които се държат настрани в политиката, които в по-голямата си част в никакъв случай няма да гласоподават за Ердоган и неговата партия поради твърдата им позиция по кюрдския въпрос.
Опозиционерите дават обещание подсилване на парламентаризма, демократична система, самостоятелна правосъдна система, " работа за довеждане докрай на процеса на присъединение " към Европейски Съюз и възстановяване на връзките със Съединени американски щати.
В техните редици има доста прозападно настроени поданици, уплашени от дейната външна политика на Турция и загрижени на първо място за стопанската система и финансите, които са в плачевно положение. И не на последно място поради външнополитическите упоритости на Ердоган.
В тези среди не харесват Русия и нейния президент Владимир Путин, който се счита за главен " настойник ", сътрудник и съблазнител на Ердоган. Накратко, в случай че опозиционният алианс не се разпадне и успее да ангажира турските кюрди, а гласоподавателите не схванат, че опозиционният алианс е подправен, той има действителен късмет да завоюва изборите, в случай че са почтени. Във всеки случай по-сериозна опасност за властта на Ердоган не е имало през последните 20 години.
Всичко може да стане
Какво в действителност може да опълчи на това сегашният турски водач?
Първо, пламенно очистване на последствията от естествено злополучие, с цел да сплотят турците към общото злощастие и към себе си като избавител на нацията и асистент на бедните. Това може да свърши работа.
Второ , като се има поради загрижеността на доста турци за прекомерно дейната външна политика, която изисква големи запаси и постоянно опълчва Турция на Запада, което от своя страна вреди на турската стопанска система и финанси, Ердоган се нуждае от величествен миролюбив външнополитически жест. Особено в този момент, когато Турция би трябвало да се възвърне допустимо най-скоро след земетресението.
Напълно допустимо е подобен жест да бъде оповестяването преди изборите на споразумяване на връзките със Сирия, експанзията, в която за турците е доста скъпа и дава обещание малко, а и ги тласка против Русия и Иран, които оказват помощ на Дамаск.
Опозицията на Ердоган спекулира с това, заявявайки, че ще изтегли турските войски от Сирия, която оцеля след гражданската война, инициирана от Запада, Анкара и някои арабски режими. Ердоган може да избие този коз от опозицията, като го разгласи самичък. Информация за тесни контакти по тази тематика сред Дамаск и Анкара е била обществено оповестявана нееднократно.
Трето , турският президент също може да разгласи преди изборите, да речем, съглашение с Израел за взаимно създаване и превозване до Европа на колосални ресурси от въглеводороди от Източното Средиземноморие.
Двете страни към този момент се сдобриха след абсурда, провокиран от гибелта на девет турски жители от ръцете на израелските специфични сили на кораба " Мави Мармара " на път за Ивицата Газа през 2010 година Техните стопански системи ще процъфтяват вследствие на този упорит план.
Четвърто , несъмнено, Ердоган ще помогне, до момента в който се пробва да не се настройва, да победи на изборите неговия закавказки съдружник Азербайджан Илхам Алиев. Баку и Анкара може и да измислят нещо " духовно ", с цел да " закачат " турците.
Да се изрече да вземем за пример концепцията за " обща войска " или нещо от икономическа позиция с вероятност за добиване на забележителна облага за турците.
Пето , Москва, макар честата политика на двойна игра на Анкара по доста въпроси заради смисъла на Турция като търговски сътрудник, за заобикаляне на западните наказания и като транспортен кулоар към света, също може да откри способи да се опита да помогне на Ердоган да бъде избран отново.
Тъй като в никакъв случай не е имало и няма да има по-добра политик за Русия отпред на Турция. Например, да си затворят очите за неполучаване на заплащания в точния момент, с цел да имат турските управляващи повече пари преди изборите.
Нереалистично, само че може да проработи
Това е от нещото, което може да се направи реалистично. Има редица външнополитически стъпки, които могат да създадат удобно усещане на турския гласоподавател, само че надали ще имат съществено продължение.
Например известието на Ердоган за началото на строителството, взаимно с Азербайджан и Туркменистан, на Транскаспийския газопровод, към който Европейският съюз в този момент демонстрира необикновен интерес. И няма значение, че този план надали ще успее, тъй като опонира на ползите на Иран и Русия, а тъжната история с взривените съперници „ Северни потоци “ сподели какъв брой уязвим е тръбопроводният газ. Но това ще стане ясно на всички по-късно, след изборите.
Не може да се изключи и някаква шумна пиар акция в либийска посока. Няма да има и по-нататъшно развиване, тъй като прилежащите Египет, Русия и Европейски Съюз със Съединени американски щати не желаят Турция на Ердоган да се уголемява в Либия, на половината от чиято територия в този момент тя упражнява осезаемо въздействие посредством своите подставени лица. Всичко това обаче също ще се прояви едвам след изборите.
Едва ли Украйна е подобаваща за пиар акциите на Ердоган – там няма какво да се хване. Също по този начин е по-добре да забравите за " Великия Туран " за известно време. Средностатистическият турчин в този момент не го е грижа, повече го тревожи високата инфлация и следствията от земетресението.
Ами Гърция?
Има обаче и различен, малко евентуален и доста опасен метод за гарантиране на победа на изборите, макар пагубната обстановка в стопанската система. А точно да стартира дребна победоносна война с Гърция, като отнеме от Атина най-близките до Турция острови в Егейско и Средиземно море или даже гръцката Западна Тракия, гъсто обитаема с мюсюлмани.
Анкара неведнъж е изразявала съответните закани. Турция от дълго време е надраснала границите, които европейците й дефинираха преди 100 години след провалянето на османците в Първата международна война и разпадането на Османската империя.
Отпаднали в демографско отношение и към този момент в действителност завзети от незаконни мигранти от мюсюлмански страни, тези острови пречат на турците да вършат бизнес. Ако преди половин век Турция съумя да победи Гърция, членка на НАТО, в Кипър, през днешния ден ще може да го направи още повече. Защото нейните въоръжени сили са доста по-мощни от гръцките, а популацията и икономическият й капацитет са в пъти по-големи.
Гърция също отчужди от себе си своя исторически съдружник и основател Русия и надали Съединени американски щати и Франция ще я защитят, в случай че нещо се случи. Така идната най-мимолетна гръцко-турска война не е невъзможна, в случай че Ердоган бъде изцяло притиснат до стената.
Какво от това?
Оказва се, че с цел да завоюва изборите и да резервира по-нататъшен надзор над страната в неподходящи стопански условия, Ердоган несъмнено ще би трябвало да смекчи външнополитическите си апетити, усвоявайки големи и все по-оскъдни запаси. Следователно Турция евентуално ще се концентрира в обозримо бъдеще върху това, което е на разположение - Сирия и Израел, с цел да остави спестяванията да работят в страната.
Турция като цяло няма ресурсите да бъде велика мощ. Ето за какво, с цел да не излети в тръбата, Анкара ще би трябвало да се държи по-скромно - и с Ердоган, и още повече без него. Що се отнася до Русия, сегашният турски водач, макар многочислените запаси, към момента е наш любимец. Без него ще бъде по-трудно за Москва и руснаците.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ