Редакции в механизма за разследване на главния прокурор не бяха

Редакции в механизма за следствие на основния прокурор не бяха гласувани, защото се оферират на място и на коляно, най-често от Десислава Атанасова от ГЕРБ. Необяснимо е за какво не бяха отстранени пропуски, които бяха направени в началото в гласувания Закон за правосъдната власт.

Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria адв. Велислав Величков от „ Правосъдие за всеки “.

Беше признато, че ще има обособена система, по която ще става инцидентното систематизиране на съдиите, които пъкъл хок ще стават прокурори, с цел да проверяват основния прокурор, а не от съществуващата система. Продължаваме да недоумяваме, за какво ще се основава обособена система, вместо да бъде надградена съществуващата. Ако нещо в нея не е наред, това е доста притеснително. С новата система, която да има опция и за външен надзор – това е значимото – тези подозрения не престават да се подхранват, а това не е добре.

Висш съдебен съвет през вчерашния ден не позволи определения за пъкъл хок прокурор – арбитър Талева, за повторно, този път с мотив, че не са записани в Закон за съдебната власт зам. основните прокурори, които пъкъл хок прокурор може да проверява. Като се има поради, че им следва правосъдна почивка, това следствие няма да стартира. Не са основателни тези претекстове.

 
С оглед на това, че в този момент се чака да се възобновят някои наказателни производства, които бяха прекъснати при мандата на някогашния основен прокурор Гешев – 83 спрени производства са в мониторинга на основния прокурор. Мога да предположа, че те касаят хора от висшите етажи на властта – министри, зам.-министри, евентуално и министър-председатели, магистрати и предприемачи.
Очевидно прокурорската гилдия бави нещата. Дали пази Сарафов е забавен въпрос. Днес освободиха Ясен Тодоров по искане на Сарафов без никакъв спор и единомислещо, което значи, че в прокурорската гилдия остарялата болест изцяло е непокътната – каквото каже основният.

В закона ясно би трябвало да се запише, че с изключение на членовете на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, които правят избора – за мен всички членове би трябвало да вземат участие в избора, че и министъра на правораздаването би трябвало да има правата да сезира Върховен касационен съд по тези въпроси.

Има нови положения в предложенията на ПП-ДБ за конституционна промяна, които касаят разделянето на парламентарната квота в съдийския и прокурорския съвет. В съдийския съвет съотношението ще е 2 към 1 на болшинство на съдиите, по отношение на членовете на парламентарната квота, което е условие и на Венецианската комисия. В прокурорския съвет ще има болшинство на хората, определени от парламентарната квота, защото тя би трябвало да съблюдава наказателната политика на страната. Правомощията на основния прокурор доста доста се лимитират с този план. Надзорът за правда и методическото управление отиват в прокурорския съвет, който ще дефинира разпоредбите, по които се реализира. Най-висшето равнище би следвало да бъде ръководителят на Върховен касационен съд. Главният прокурор остава най-вече с представителни функционалности – той ще дава отговор за надзор върху Върховен касационен съд, ще има право на обвинителни актове единствено по отношение на нея, конституционна тъжба, доклад пред Народното събрание и присъединяване в прокурорския съвет, само че без да управлява неговите съвещания. Вече няма да може да управлява решенията в прокурорския съвет, т.е. той губи 90% от властта си, в случай че този план стане дефинитивно решение на Народно събрание.

Вижте цялото изявление във видеото.