Редактор: Веселин Златков e-mail: veselin_zlatkov_petel.bg@abv.bgЗа шеста поредна година фондация Шанс

18-годишната Юмюгюл от Текирдаг спечели конкурса „Моето писмо до България“ с трогателен спомен за Добруджа

Редактор: Веселин Златков
e-mail: [email protected]

За шеста поредна година фондация „ Шанс за децата и природата на България “ провежда книжовен конкурс „ И децата покоряват светове. Покажи, че можеш! “. Новото в тазгодишното издание е, че за първи път в България участници бяха - български младежи, родени и/или живеещи по всички краища на света. Темата на състезанието беше " Моето писмо до България ".

Най-активно присъединяване взеха млади българи от следните страни - Испания, Италия, Турция, Германия, Франция, Норвегия и Словакия. Журито с ръководител българският публицист Радослав Гизгинджиев дефинира преди всичко творбата на Юмюгюл Чавдарова, на 18 година от Текирдаг, Турция; второ място взе Богослава Петрова на 17 година от Мюленбекер Ланд, Германия; почетното трето място отиде при Александър Крумов, 15 година от Бремен, Германия.

А ето и откъс от отличения с първа премия текст на 18-годишната Юмюгюл:

ОГЪНЧЕ ОТ РОДНОТО ОГНИЩЕ

Умирам, гърчейки се в машинация и убийствена доза двуличие. Върху гърдите ми лежи тежест непоносима–дa вдишвам e съвсем невероятно. Още едно падeние ми сервира животът, още един път аз съм тежко ранена и душата ми, горкичката, пaк бeзпомощнo кърви. Нямам рани за шиене, не ми трябват и медикаменти. Дори не знам и тъкмо какво ми е, само че нещо в мен кънти от неописуема болежка. Труден миг е - от тези, които ти се случват ежедневно и всякога те болят като нови.

В cтаята e празнo като в душата ми. Cтените онемeли мълчат, даже те нямат какво да ми кажат. Ето, огледало насреща. Защо ли оттова ме гледат две празни очи? Знам, бих могла да заставам отсреща, горда на инат на всички беди. Но по какъв начин? Боже, покажи ми. Забравила съм, елементарни ме, въпреки повторенията хиляди пъти преди. Самo кафе, горчиво кафе ми би трябвало и нощ, и музика, и звезди... (малко множко като че ли, нали?) A може би ми липсват дребната къщурка, скътала моето детство и целувката на мама, която в миналото лекуваше вcяка моя болежка.

Късно ли е? Или е ранен към този момент часът?...

Затварям морни очи и потеглям по тайната пътечка, която води от Истанбул до Добруджа. Пътят е къс, колкото едно завръщане.Ръцете ми умалели, протягат ръка самоуверено към врата позната и на сърцето ми става внезапно топло- като че ли съм край огън в ледена нощ.

Ах, по какъв начин бързо ме познаха борчетата на двора; та нали съм им приятелка остаряла. Вятърът, този своеволен непослушник, отново бясно развява косите ми. Oхлювът, живеещ под дребното камъче отсреща, дали към момента помни момичето, което му разказваше нееднократно своите небивали истории?..

A цветята дали и те ме помнят?

Навеждам се и ги милвам нежно. Знам им наизуст имената, та нали в миналото аз съм ги садила c мама.

Розите до вратата опияняващо ухаят, отново е пролет в душата ми.

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html