Ясен Василев за състоянието на българската драматургия
Речта на Ясен Василев при приемане на премията в границите на конкурс за нова пиеса на Нов български университет:
Към днешна дата за жалост актуалната театрална драматургия в България е мъртвец, който даже този конкурс не може да дефибрилира. Вярвам, че всеки, който познава средата, ще се съгласи с това. Конкурсът би могъл да направи нещо за банковата сметка на спечелилия (В тази връзка за какво само на спечелилия? Защо културата на съревнование, вместо политика за развиване на средата?), само че той не може да направи нищо за кариерите на номинираните участници. Мисля, че е показателно за средата и ненапълно иронично към тематиката на състезанието „ Родината ”, че моята пиеса е писана първо на британски език за конкурс в Испания преди две години и четена за първи път на каталунски и френски език.
Необходима е поредна политика на дълготрайни вложения, без очакване за неотложно възвръщане през доход от продажби на билети. Необходимо е да се основат условия, в които новите пиеси да се появят – писането за спектакъл е друго от писането по принцип – то не се случва само в самотност, а в непрекъснат развой на учене от връзката сред артисти, режисьори и драматурзи. Необходимо е институции като Нов български университет и Софийска община – в случай че намират новата българска драматургия за значима и нужна – да влагат в основаването на дълготрайни стратегии, които да спомагат процеса на писане от концепцията до финалната театрална реализация. В противоположен случай ще имаме поредност от инцидентни събития, които не катализират същински проследим развой на развиване. Вярвам, че Нов български университет има ресурсите, а управлението и ректора – волята, да въздейства и трансформира средата към по-добро!
Към днешна дата за жалост актуалната театрална драматургия в България е мъртвец, който даже този конкурс не може да дефибрилира. Вярвам, че всеки, който познава средата, ще се съгласи с това. Конкурсът би могъл да направи нещо за банковата сметка на спечелилия (В тази връзка за какво само на спечелилия? Защо културата на съревнование, вместо политика за развиване на средата?), само че той не може да направи нищо за кариерите на номинираните участници. Мисля, че е показателно за средата и ненапълно иронично към тематиката на състезанието „ Родината ”, че моята пиеса е писана първо на британски език за конкурс в Испания преди две години и четена за първи път на каталунски и френски език.
Необходима е поредна политика на дълготрайни вложения, без очакване за неотложно възвръщане през доход от продажби на билети. Необходимо е да се основат условия, в които новите пиеси да се появят – писането за спектакъл е друго от писането по принцип – то не се случва само в самотност, а в непрекъснат развой на учене от връзката сред артисти, режисьори и драматурзи. Необходимо е институции като Нов български университет и Софийска община – в случай че намират новата българска драматургия за значима и нужна – да влагат в основаването на дълготрайни стратегии, които да спомагат процеса на писане от концепцията до финалната театрална реализация. В противоположен случай ще имаме поредност от инцидентни събития, които не катализират същински проследим развой на развиване. Вярвам, че Нов български университет има ресурсите, а управлението и ректора – волята, да въздейства и трансформира средата към по-добро!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




