Провалът на етнофедерализма
Речта на Владимир Путин маркира края на една историческа ера - ера на пределната доминация на Запада в Нашия свят.
Освен друго, съветският президент, мощно разчувствуван, направи сурова равносметка на геополитическите резултати от един прелъстителен, само че сбъркан в основата си, опит, траял седем десетилетия.
Съюз на съветските социалистически републики се провали не в индустриализацията, не в обществено битовите и така нататък сфери. Провали се в модела за решение на проблемите в едно многонационално и многоконфесионално общество.
Повече от 30 години Западът се опиянява да приказва за " историческия неуспех на социализма ". Внушението е, че социализмът се е провалил на полето на правата на индивида, икономическата успеваемост и потреблението. По принцип не го оборвам, само че съм задължен да посоча, че базисната неточност в държавното устройство на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики е на по-друга повърхност. И навръх нея се спря Владимир Путин. Става дума за правилото на етнофедерализма.
Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, тъй като бе заложил на неправилен, подвеждащ модел на решение на националните проблеми.
Днес, през 2022 година, Путин жигосва правилото на свободно излизане от федералната страна - новаторска концепция на Улянов-Ленин.
У Ленин тя обаче се появява като свидно завещание от австромарксизма. В края на XIX век австро-унгарските и след тях и немските социалдемократи търсят отговор на " проклетите национални въпроси " в изискванията на капитализма.
Нациите би трябвало да са свободни, само че не всяка човешка общественост е нация. Мотивите на социалдемократите от края на XIX век абсолютно са чисти. Резултат - саморазрушителен. Представата, че всяка етносоциална общественост може да бъде самоуправляваща се, е неуместна.
В самата прогресивна Русия подвеждането има и вътрешна мотивация. През втората половина на по-миналия век съветските революционни демократи - прелестни мислители, прочее, се опияняват да приказват, че Русия е " тъмница на народите ". Безспорно е, само че вместо да се борят за освобождението на индивида, те желаят да освобождават народите като общности. А това е нещо напълно друго.
И всяка общественост, която се самоопредели като народ, претендира за суверенитет. Но той по същността си принадлежи на цялото, не на частите.
Това е етнополитически капан, в който попадат Ленин, болшевиките и многочислените им почитатели.
След толкоз десетилетия Путин разтвори клопката.
Освен друго, съветският президент, мощно разчувствуван, направи сурова равносметка на геополитическите резултати от един прелъстителен, само че сбъркан в основата си, опит, траял седем десетилетия.
Съюз на съветските социалистически републики се провали не в индустриализацията, не в обществено битовите и така нататък сфери. Провали се в модела за решение на проблемите в едно многонационално и многоконфесионално общество.
Повече от 30 години Западът се опиянява да приказва за " историческия неуспех на социализма ". Внушението е, че социализмът се е провалил на полето на правата на индивида, икономическата успеваемост и потреблението. По принцип не го оборвам, само че съм задължен да посоча, че базисната неточност в държавното устройство на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики е на по-друга повърхност. И навръх нея се спря Владимир Путин. Става дума за правилото на етнофедерализма.
Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, тъй като бе заложил на неправилен, подвеждащ модел на решение на националните проблеми.
Днес, през 2022 година, Путин жигосва правилото на свободно излизане от федералната страна - новаторска концепция на Улянов-Ленин.
У Ленин тя обаче се появява като свидно завещание от австромарксизма. В края на XIX век австро-унгарските и след тях и немските социалдемократи търсят отговор на " проклетите национални въпроси " в изискванията на капитализма.
Нациите би трябвало да са свободни, само че не всяка човешка общественост е нация. Мотивите на социалдемократите от края на XIX век абсолютно са чисти. Резултат - саморазрушителен. Представата, че всяка етносоциална общественост може да бъде самоуправляваща се, е неуместна.
В самата прогресивна Русия подвеждането има и вътрешна мотивация. През втората половина на по-миналия век съветските революционни демократи - прелестни мислители, прочее, се опияняват да приказват, че Русия е " тъмница на народите ". Безспорно е, само че вместо да се борят за освобождението на индивида, те желаят да освобождават народите като общности. А това е нещо напълно друго.
И всяка общественост, която се самоопредели като народ, претендира за суверенитет. Но той по същността си принадлежи на цялото, не на частите.
Това е етнополитически капан, в който попадат Ленин, болшевиките и многочислените им почитатели.
След толкоз десетилетия Путин разтвори клопката.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ