Казват, че животът на човек си е струвал наистина, когато

Казват, че животът на човек си е коствал в действителност, когато " камъкът си тежи на мястото ". Тази национална мъдрост с цялостна мощ важи за инж. Владимир Геневски, чиято професионална биография е обвързвана напълно с развиването на българската металургия. Самият той с право може да бъде наименуван пионер или основател на медодобива у нас.   
Роден е на 24 юни 1934 година в Москва. Баща му Вето Маринов Геневски от 1917 година е деен член на Българската работническа социалистическа партия (БРСП) и през 1923 година взе участие в антифашисткото въстание. Вписан е в книгата “Герои на социалистическия труд на Народна република България “.
През есента на 1945 година фамилията му се реалокира в България. Владимир приключва седми клас в прогимназия „ Петър Берон “, а осми клас в VI Софийска мъжка гимназия. През лятото на 1950 година, като част от Републиканската бригада „ Млада армия “ в Димитровград, в ролята на пълководец на взвод, взе участие в строителството на Димитровградския химически комбинат.
Дълга е стълбата на триумфа, който следва Геневски в професионалната му кариера. След завършването на гимназията през 1952 година като първенец и деен член на ДКМС той продължа образованието си в Съюз на съветските социалистически републики, където постъпва във факултета по металургия на Московския институт за цветни метали и злато (МИЦМиЗ).
През септември 1957 година стартира своята трудова активност в Пирдопския медодобивен комбинат (МДК „ Г. Дамянов “), където се издига до основен инженер. През 1973 година е назначен за зам.-директор на ЦНИРД (Център за научно-изследователска активност и развитие) към Обединение „ Рудодобив и металургия “ на България.
През септември 1975 година му оферират работа в Съюз на съветските социалистически републики и фамилията му се реалокира в Москва. Назначен е в Отдела за цветна металургия на Секретариата на Съвет за икономическа взаимопомощ, където в продължение на 7 години дава отговор за съдействието в региона на опазването и възобновяване на околната среда в цветната металургия.
През 1982 година, към този момент в София, става консултант на Първия заместител ръководител на Министерски съвет и министър на „ Металургия и минерални запаси “ на България. Паралелно работи и в Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия, в началото като секретар, а по-късно и като зам.-председател на Съюза.
През 1997 година се пенсионира, само че не стопира да работи. Около 10 години е член на УС и бюрото на Федерацията на НТС на страната ни, по съвместителство към 5 години - заместител ръководител на Съюза на изобретателите на България. Името му е вписано през 1993 година в „ Златната книга “ на откривателите и изобретателите в България на ИНРА (Институт за рационализации – през днешния ден Патентно ведомство).
През годините на своята кариера инж. Владимир Геневски е награждаван неведнъж с ордени и медали на Република България, оценки и звания „ Почетен откривател “ и „ Почетен рационализатор “, оценки от голям брой ведомства и министерства на страната. От 1998 година става учен към Академията на минните науки на Руската федерация, Международната академия на науките за екология и сигурност, Международната академия на минералните запаси, член на Руския и Международния съюз на публицистите, член на Международната асоциация на изобретателите (IFIA) в Швейцария... Една в действителност богата и почтена биография. Честит празник!