Речта Четиринадесетте точки“ на президента Удроу Уилсън е произнесена пред

Речта „ Четиринадесетте точки “ на президента Удроу Уилсън е произнесена пред взаимно съвещание на Конгреса на 8 януари 1918 година, по време на което Уилсън излага визията си за постоянен и дългогодишен мир в Европа, Америка и останалия свят след Първата международна война.

Предложението на Уилсън приканва победените Съюзници да дефинират безкористни мирни условия с победените Централни сили от Първата международна война, в това число свободен изход на моретата, възобновяване на териториите, завладени по време на войната, и право на национално самоопределяне в такива противоречиви райони като Балканите.

Опустошенията и кръвопролитията на Първата международна война демонстрират на Уилсън неизбежната връзка сред интернационалната непоклатимост и американската национална сигурност.

В същото време той се пробва да успокои американските изолационисти, като декларира, че светът би трябвало „ да бъде изработен подобаващ и безвреден за живеене; и изключително да бъде изработен безвреден за всяка миролюбива нация, която, сходно на нашата, желае да живее собствен личен живот, да дефинира свои лични институции, да бъде обезпечена от другите нации по света за правдивост и почтени връзки против мощ и егоистична експанзия “.

14-те точки на Уодроу Уилсън

1. Открити и обществено сключвани мирни контракти, след които няма да има никакви частни интернационалните съглашения от какъвто и да било жанр, а дипломацията ще работи постоянно откровено и пред очите на всички.

2. Неограничена независимост на корабоплаването отвън териториални води както в спокойно, по този начин и във военно време, като се изключи случаите, когато моретата могат да бъдат изцяло или отчасти закрити посредством интернационалните дейности в осъществяване на интернационалните договорености.

3. Премахване, доколкото е допустимо, на всички стопански бариери и определяне на равни условия за търговия за всички народи, обявяващи се за мир и сплотяващи се за неговото поддържане.

4. Взаимни гаранции, че националните въоръжения ще бъдат съкратени до крайния лимит, съчетаем с вътрешната сигурност.

5. Свободно, непредубедено и безусловно независимо споразумяване на всички колониални искания, учредено на строго съблюдаване на правилото, че при уреждането на всички сходни въпроси, отнасящи се до суверенитета, ползите на засегнатото население би трябвало да имат идентична тежест със справедливите искания на държавното управление, чиито права би трябвало да бъдат открити.

6. Изтегляне на войските от цялата съветска територия и такова споразумяване на всички въпроси, засягащи Русия, което ще обезпечи най-хубавото и най-свободно съдействие на другите народи в света, с цел да се даде на Русия безпрепятствена и цялостна опция за без значение установяване на нейното лично политическо развиване и национална политика и с цел да ѝ се обезпечи откровен и сърдечен банкет в обществото на свободните народи при метода на ръководство, който тя сама избере. Дори освен това, гарантиране на всевъзможен тип помощ, от която тя би имала потребност и самата тя би поискала. Отношението на Русия към нейните нации-сестри през идващите месеци ще бъде пробният камък за тяхната благосклонност, за тяхното схващане на нейните потребности като различаващи се от техните лични ползи и на тяхната рационална и безкористна благосклонност.

7. В Белгия, целият свят ще се съгласи, войските би трябвало да бъдат изтеглени и тя би трябвало да бъде възобновена без каквито и да било опити да се ограничи суверенитета, с който тя се употребява като всички други свободни народи. Никое друго деяние не би могло да послужи повече от това за възобновяване на доверието на нациите към законите, които те самите са открили и определили като управление в своите взаимоотношения. Без този възстановителен акт цялата конструкция и законна мощ на интернационалното право ще бъдат вечно накърнени.

8. Войските би трябвало да бъдат изтеглени от цялата френска територия, а завладените елементи – възвърнати. Злото, породено на Франция от Прусия през 1871 година, що се отнася до Елзас-Лотарингия, което безпокоеше международния мир съвсем петдесет години, би трябвало да бъде поправено, с цел да може мирът да бъде обезпечен още веднъж в полза на всички.

9. Корекция на италианските граници по продължение на ясно различимите гранични линии въз основата на народностна принадлежност.

10. На народите от Австро-Унгария, които ние бихме желали да забележим със непокътнато и обезпечено място измежду нациите, би трябвало да бъде дадена най-свободната опция за самостоятелно развиване.

11. Войските би трябвало да бъдат изтеглени от Румъния, Сърбия и Черна гора, окупираните територии – възвърнати. На Сърбия би трябвало да бъде даден свободен и сигурен изход на море и взаимоотношенията сред обособените балкански страни би трябвало да се дефинират посредством дружеско разискване по продължение на исторически откритите гранични линии въз основата на народностна принадлежност. На обособените балкански страни би трябвало да бъдат дадени интернационалните гаранции за политическа и икономическа самостоятелност, както и за ненарушимостта на териториалната целокупност.

12. На турските райони от актуалната Отоманска империя би трябвало да бъде обезпечена безусловна автономия. На другите националности обаче, които в този момент са под турска власт, би трябвало да се подсигурява надеждна сигурност за битие и цялостна опция за независимо развиване. Дарданелите би трябвало да бъдат непрекъснато открити като свободен път за корабите и търговията на всички народи под интернационалните гаранции.

13. Трябва да бъде основана самостоятелна полска страна, която да включва териториите с несъмнено полско население, на която би трябвало да бъде обезпечен свободен и сигурен изход на море и чиято политическа и икономическа самостоятелност и териториална целокупност би трябвало да бъдат обезпечени с интернационален контракт.

14. Трябва да бъде формиран един повсеместен съюз на нациите (Общество на народите) въз основа на тъкмо избрани договорни клаузи, за да се дадат взаимни гаранции за политическа самостоятелност и териториална целокупност както на огромните, по този начин и на дребните страни.

Удроу Уилсън е двадесет и осмият президент на Съединени американски щати, от 1913 до 1921 година.

Представител на научните среди, президент на университета в Принстън. През 1919 година Удроу Уилсън е почетен с Нобелова премия за мир. 14-те точки показват желанието на Удроу Уилсън за определяне на дълготраен и обективен мир в Европа и в целия свят след Първата международна война. Основополагащи са правилата на пълноправие и правдивост при разрешаване на междудържавните разногласия, като водещи би трябвало да са историческото завещание, народността на популацията в противоречивите територии.

Но справедливостта е последното нещо, с което се преценяват победителките. Договорите (Версайският договор) са по този начин направени и подписани, че победените са ощетени и ограбени за сметка на спечелилите. Не става въпрос единствено за територии, само че и за стопански репарации, политически и военни ограничавания и интернационална изолираност.

Диктатът на спечелилите е дотам жесток, че става основа и на последвалата Втора международна война,

напомня cao.bg. Един от лозунгите на нацистите в Германия е да се анулира несправедливия кротичък контракт от 1919 година Неслучайно немският представител, който го подписва, споделя на излизане от залата: „ Това не е мир, а помирение за 20 години ”. Много неприятно, само че правилно знамение. Точно след 20 години на 1 септември 1939 година публично стартира Втората международна война.

14-те точки се оказват наивни за европейската политическа реалност от това време. Те са по този начин дефинирани, че да пазят ползите и на победените страни, а това е в цялостно несъгласие с политиката на спечелилите. Както великите сили - Англия и Франция, по този начин и по-малките държави-победители като Сърбия, Румъния и Белгия иската да присвоят повече територии и да получат по-големи репарации и договорни политически клаузи.

Мирните контракти са направени без присъединяване и знанието на победените страни. Техните делегации са изолирани от процеса и даже една от друга, а след правенето на текстовете на мирните контракти те единствено са извикани да ги подпишат и то настрана една от друга.