Последната теория на Стивън Хокинг хвърля светлина върху мултивселената
Реалността може да се състои от доста вселени, само че всяка една от тях може да не е чак толкоз друга от нашата, съгласно последната доктрина на Стивън Хокинг за космоса.
Изследването, приключено единствено седмици преди гибелта на физика през март 2018, рисува по-проста картина на миналите 13,8 милиарда години спрямо това, което доста други теории оферират.
Новата работа, оповестена в Journal of High Energy Physics, е резултат на дълга колаборация с Томас Хертог, белгийски физик от Католическия Университет Льовен. „ Работихме дълго време по това, имам вяра, че той беше горделив от него “, споделя Хертог.
Хертог пътувал до Кеймбридж, с цел да работи по теорията с Хокинг и към края връзката станала доста сложна, споделя белгиецът: „ Винаги имах усещането, че той не желае да завърши, което по някакъв метод беше негова същина. Никога не е показвал знаци, че желае да спре. “
„ Никога не е било споделяно сред нас, че това ще е последната му работа. Аз персонално усещах, че това може да е заключителната част на нашето пътешестване, само че в никакъв случай не му го споделих. “
В модерната физика има повече от една доктрина за това какво може да е вселената, само че една от известните хрумвания твърди, че Големият гърмеж е бил последван от повтяращи се прояви на „ галактическа инфлация “, които са основали безконечен брой „ джобни вселени “, разпръснати из космоса.
„ Обичайната доктрина за безконечната инфлация счита, че нашата галактика е като безконечен фрактал с мозайка от разнообразни джобни вселени, разграничени от надуващ се океан “, сподели Хокинг предходната есен.
В последното изследване обаче двамата с Хертог се разграничават от това становище. Вместо космосът да е цялостен с джобни вселени, в които се ползват коренно разнообразни закони на физиката, тези различни вселени може да не са толкоз разнообразни една от друга.
Изводите от тази доктрина може да не са явни, само че тя може да даде до някаква степен разтуха на физиците, които се чудят по какъв начин, имайки поради опцията за толкоз доста враждебни вариации, ние се намираме в една галактика, която е подобаваща за живот.
„ В остарялата доктрина има всевъзможни типове вселени: някои празни, други цялостни с материя, някои, които са се разширили прекомерно бързо, други пък с прекомерно къс живот. Имаше голям набор от вероятни вариации, “ споделя Хертог. „ Мистерията беше за какво ние живеем в тази специфична галактика, където всичко е добре уравновесено в интерес на комплексност и развиване на живота? “
“Този труд прави още една стъпка към обясняването на тази мистериозна фина конфигурация ”, изяснява Хертог. „ Той редуцира мултивселената до по-лесно управляем набор от вселени, които всички си наподобяват. Стивън би споделил, теоритично, че Вселената би трябвало да е такава. Това ни дава вяра, че можем да имаме прогнозируема космологична рамка. “
Новата доктрина е основана на работа, оповестена от Хокинг и американския физик Джеймс Хартъл през 80-те, само че в този момент е актуализирана с по-мощни и съвременни математически техники, употребявани в Струнната доктрина. В Струнната доктрина действителността е описвана като взаимоотношение сред едноизмерни обекти, известни като галактически струни.
„ Самият Стивън споделяше, че работата по този въпрос е сферата, с която се гордее най-вече “, споделя Малкълм Пери, сътрудник на Хокинг от Кеймбридж. Новият труд в действителност няма да бъде последният, носещ името на Хокинг. Заедно с Андрю Стромингър от Харвард, Пери и Стивън Хокинг са писали още най-малко две проучвания за черните дупки, които към момента се приготвят за обява.
Хокинг, който се прочу с бестселъра „ Кратка история на времето “, умря на 14 март 2018 на възраст 76 години в дома си в Кеймбридж. Пепелта му ще бъде заровена в Уестминстърското Абатство, паралелно до гроба на сър Исак Нютон по-късно тази година.
Хертог има вяра, че работата му с Хокинг е дребна крачка към доктрина за галактическия ни генезис, която вероятно физиците ще тестват. Ако вселената се е развила, както допуска теорията, споделя той, може да са останали знаци в гравитационните талази или така наречен галактически микровълнов бекграунд, радиацията, освободена при раждането на вселената. „ Може да има улики в тези сигнали, които да покажат дали сме на верен път. “
„ Аз се надявам, че по-нататъшни наблюдения и работа по теорията вероятно ще ни разрешат да тестваме модели на Големия гърмеж “, прибавя Хертог. „ Не го вършим за платоническо наслаждение. Но е занимателно. “
