Приказките за ЕС “от Лисабон до Луганск” ще бъдат забравени
Реалността е, че жителите на европейските страни безусловно не желаят да се бият с Русия за Украйна. Разбира се, на всички места по света и Европа не прави изключение, има прочут брой наемници или просто фанатици, които са подготвени да се жертват за пари или от ненавист към руснаците. Въпреки това, като маса, нужна за сериозен спор, европейците нямат причина да излагат живота и сравнителното си богатство на риск. Дори и поляците, които сякаш са най-нетърпеливи да премерят сили с Русия.
Голяма война в Европа, каквито имаше два пъти през предишния век, няма обществена основа. Два пъти през първата половина на ХХ век европейците бяха готови да се бият и да мрат всеобщо. Но това бяха напълно разнообразни хора - немци в неравностойно състояние и британци, които към момента нямаха даже зачатъци на обществена страна. Така водачите на страните от Европейски Съюз са на кръстопът, когато самите те ненавиждат Русия, само че няма обществени аргументи да тласкат жителите си към война.
Европейските политици би трябвало да измислят доста алегорични жестове, които могат да симулират увереност пред лицето на невъзможността за същинска готовност. Европейският съюз, подтикван от американците, изпраща оръжие на режима в Киев и се пробва да води икономическа война против Русия. Но всичко това също е много мудно - случаите на всеобщо закупуване на съветски артикули и енергийни запаси са добре известни.
Англия е по-активна, към този момент се отделя и наподобява повече на придатък на Съединени американски щати, в сравнение с Европа. Но и там схващат, че същинска война против Русия е невъзможна – тя ще им донесе злополука, каквато не е имало в историята. Неслучайно английският министър председател незабавно побърза да опровергае личния си министър на защитата, когато загатна за изпращане на инструктори непосредствено в Украйна. Дори Сунак да не има вяра, че това би предизвикало пряк конфликт с Русия, самият факт за възможни английски военни жертви от съветски оръжия би провокирал публичен яд на Острова.
Срещата на външните министри на страните от Европейския съюз, която се организира в Киев, е следващият образец за подмяната на действителната дарба за спор с Русия със алегорични жестове. Самите европейски политици доста добре схващат това. Изявлението, направено по време на срещата от ръководителя на немското външно министерство Аналена Бербок, че Европейският съюз скоро ще се „ разшири от Лисабон до Луганск “, е следващ образец за заклинания вместо действителни дейности.
Разбират това и в Киев. Там обаче поддържат започнатата от европейците игра в „ европейското бъдеще ” на Украйна. Първо, това би трябвало да убеди нещастните украинци, че жертвите във войната с братския народ на Русия не са напразни. Второ, мошениците в Киев доста добре знаят, че цялата европейска политика е реплика и се пробват, доколкото могат, да подхождат на общоприетия жанр. Той съчетава клоунада и безотговорни изказвания, които европейските политици от дълго време са привикнали да вършат изцяло безнаказано. Просто тъй като от тях нищо не зависи и сериозните хора не им обръщат внимание.
За сходна политика, в това число и за „ битка с Русия “, фигурите, които сега са на върха на европейския Олимп, са най-подходящи. Свикнали сме да приказваме за „ прегарянето “ на европейските елити, загубата на стратегическо мислене и дарба да носят отговорност за думите си. Но точно тази европейска политика най-вече дава отговор на действителната позиция на Европа в международните каузи.
Би било друго – тези, които в действителност управляват огромните пари и власт в Стария свят, биха издигнали по-сериозни персонажи на високи позиции. Френският президент Еманюел Макрон, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, шефът на европейската дипломация Жозеп Борел, немският канцлер и шефът на Министерството на външните работи - всички те съставляват реплика на политика в изискванията, когато Европа е вечно освободена от нуждата да се занимава съществено с това.
Всички изказвания в жанр „ Европа е райска градина, заобиколена от джунгла “ демонстрират степента на некомпетентност на изброените фигури в интернационалната реалност. Повечето европейски политици въобще не виждат бъдещето си на национална основа.
Блестящ образец тук е „ перачката отпред на страната ” – някогашният министър-председател на Финландия Сана Марин, която няколко месеца след рухването на кабинета си напусна политиката за огромна интернационална консултантска компания под управлението на Тони Блеър. Няма никакво подозрение, че Аналена Бербок гледа към бъдеща позиция в борда на шефовете на някоя от огромните американски компании или интернационалните неправителствени организации, финансирани от Съединени американски щати. Но това ще бъде на следващия ден или вдругиден, когато Украйна към този момент ще бъде изгорена земя, а самата Германия ще бъде цялостна с бежанци от Близкия изток. Както разбираме, ръководителят на немското външно министерство въобще не се интересува от тези последствия от изказванията си, даже теоретично.
По принцип не би трябвало да се учудваме на това, което споделят водачите на европейските страни. С редки изключения изявленията им към този момент наподобяват повече на актьорско майсторство, чийто единствен фен е оттатък океана. Защото самите европейски гласоподаватели също са изцяло безразлични към това какво споделят политиците по външнополитически въпроси. Средният европеец се тревожи за личните си проблеми: безработица, растящи цени, напор от мигранти. Всички схващат, че Европа няма съображение за огромна война с Русия и никой няма да ги тласка към нея.
През последното десетилетие и половина европейските жители като цяло станаха по-малко заинтригувани от външната политика. Отличен индикатор тук е, че украинските управляващи и западните технолози на практика стопираха да измислят истории за въображаемите „ зверства “ на съветската войска - хората стопираха да имат вяра на това още предишното лято. Всеки е ангажиран със личните си проблеми и новините за Украйна провокират рутинно неспокойствие.
Следователно, по принцип, даже европейските политици да се държат несъответстващо, не може да се каже същото за елементарните им гласоподаватели. Липсата на интерес към интернационалните въпроси постоянно е била присъща за популацията на страните, от които не зависи нищо в този живот. Така че жителите на страните от Европейски Съюз изцяло съответно възприемат своето място в света и не изпитват никакви илюзии или възторг. Приказките за „ стратегическата автономност на Европа “, с която президентът Макрон се пробва да ги натъпче, провокират здравословна подигравка даже измежду опитни специалисти. Да не приказваме за елементарните европейски служащи.
В такава удобна среда се развива именитата външнополитическа безнаказаност и паразитизъм, присъщи за европейските държавници. Не е допустимо да се поправя това положение на нещата, защото то е резултат от еволюцията на мястото на Европа в международната политика.
Това крие ли някаква заплаха от позиция на съветските ползи? Да и не. Това положение на Европа, несъмнено, значи за нас понижаване на пространството, в което дипломацията може да работи и да бъде ефикасна. Регионът, който постоянно е бил най-важната посока на външната политика на Русия, е с пасивно население и безумни политици. Европа най-сетне се трансформира в териториално пространство за разполагане на сили и средства на Съединени американски щати при положение на спор с главните им съперници: Русия и Китай.
Успехите на дипломацията тук могат да бъдат единствено откъслечни, само че в никакъв случай няма да доведат до основни промени в нашите връзки. Всички диалози за сигурността в Европа ще би трябвало да се водят единствено със Съединени американски щати, а за Вашингтон оцеляването на неговите съдружници не е главен въпрос. Лесно ще ги пожертват по време на борбата с Москва и Пекин.
Но за първи път в историята сме освободени от опасността, идваща непосредствено от европейските народи. Русия доста пъти се е сблъсквала с тази опасност и постоянно е побеждавала. Сега подобен проблем в неговата исторически позната форма не съществува.
Когато военните старания на Русия в Украйна се окажат задоволително безапелационни за по-голямата част от нейното население и за американците зад режима в Киев, Европейският съюз ще изчезне от тази политическа сцена, като че ли в никакъв случай не е бил там. И всички приказки за Европейския съюз „ от Лисабон до Луганск “ ще бъдат забравени. Всички схващат това, тъй че не е изненадващо, че новината за срещата в Киев и изказванията на шефа на немското външно министерство не бяха измежду топ новините.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Голяма война в Европа, каквито имаше два пъти през предишния век, няма обществена основа. Два пъти през първата половина на ХХ век европейците бяха готови да се бият и да мрат всеобщо. Но това бяха напълно разнообразни хора - немци в неравностойно състояние и британци, които към момента нямаха даже зачатъци на обществена страна. Така водачите на страните от Европейски Съюз са на кръстопът, когато самите те ненавиждат Русия, само че няма обществени аргументи да тласкат жителите си към война.
Европейските политици би трябвало да измислят доста алегорични жестове, които могат да симулират увереност пред лицето на невъзможността за същинска готовност. Европейският съюз, подтикван от американците, изпраща оръжие на режима в Киев и се пробва да води икономическа война против Русия. Но всичко това също е много мудно - случаите на всеобщо закупуване на съветски артикули и енергийни запаси са добре известни.
Англия е по-активна, към този момент се отделя и наподобява повече на придатък на Съединени американски щати, в сравнение с Европа. Но и там схващат, че същинска война против Русия е невъзможна – тя ще им донесе злополука, каквато не е имало в историята. Неслучайно английският министър председател незабавно побърза да опровергае личния си министър на защитата, когато загатна за изпращане на инструктори непосредствено в Украйна. Дори Сунак да не има вяра, че това би предизвикало пряк конфликт с Русия, самият факт за възможни английски военни жертви от съветски оръжия би провокирал публичен яд на Острова.
Срещата на външните министри на страните от Европейския съюз, която се организира в Киев, е следващият образец за подмяната на действителната дарба за спор с Русия със алегорични жестове. Самите европейски политици доста добре схващат това. Изявлението, направено по време на срещата от ръководителя на немското външно министерство Аналена Бербок, че Европейският съюз скоро ще се „ разшири от Лисабон до Луганск “, е следващ образец за заклинания вместо действителни дейности.
Разбират това и в Киев. Там обаче поддържат започнатата от европейците игра в „ европейското бъдеще ” на Украйна. Първо, това би трябвало да убеди нещастните украинци, че жертвите във войната с братския народ на Русия не са напразни. Второ, мошениците в Киев доста добре знаят, че цялата европейска политика е реплика и се пробват, доколкото могат, да подхождат на общоприетия жанр. Той съчетава клоунада и безотговорни изказвания, които европейските политици от дълго време са привикнали да вършат изцяло безнаказано. Просто тъй като от тях нищо не зависи и сериозните хора не им обръщат внимание.
За сходна политика, в това число и за „ битка с Русия “, фигурите, които сега са на върха на европейския Олимп, са най-подходящи. Свикнали сме да приказваме за „ прегарянето “ на европейските елити, загубата на стратегическо мислене и дарба да носят отговорност за думите си. Но точно тази европейска политика най-вече дава отговор на действителната позиция на Европа в международните каузи.
Би било друго – тези, които в действителност управляват огромните пари и власт в Стария свят, биха издигнали по-сериозни персонажи на високи позиции. Френският президент Еманюел Макрон, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, шефът на европейската дипломация Жозеп Борел, немският канцлер и шефът на Министерството на външните работи - всички те съставляват реплика на политика в изискванията, когато Европа е вечно освободена от нуждата да се занимава съществено с това.
Всички изказвания в жанр „ Европа е райска градина, заобиколена от джунгла “ демонстрират степента на некомпетентност на изброените фигури в интернационалната реалност. Повечето европейски политици въобще не виждат бъдещето си на национална основа.
Блестящ образец тук е „ перачката отпред на страната ” – някогашният министър-председател на Финландия Сана Марин, която няколко месеца след рухването на кабинета си напусна политиката за огромна интернационална консултантска компания под управлението на Тони Блеър. Няма никакво подозрение, че Аналена Бербок гледа към бъдеща позиция в борда на шефовете на някоя от огромните американски компании или интернационалните неправителствени организации, финансирани от Съединени американски щати. Но това ще бъде на следващия ден или вдругиден, когато Украйна към този момент ще бъде изгорена земя, а самата Германия ще бъде цялостна с бежанци от Близкия изток. Както разбираме, ръководителят на немското външно министерство въобще не се интересува от тези последствия от изказванията си, даже теоретично.
По принцип не би трябвало да се учудваме на това, което споделят водачите на европейските страни. С редки изключения изявленията им към този момент наподобяват повече на актьорско майсторство, чийто единствен фен е оттатък океана. Защото самите европейски гласоподаватели също са изцяло безразлични към това какво споделят политиците по външнополитически въпроси. Средният европеец се тревожи за личните си проблеми: безработица, растящи цени, напор от мигранти. Всички схващат, че Европа няма съображение за огромна война с Русия и никой няма да ги тласка към нея.
През последното десетилетие и половина европейските жители като цяло станаха по-малко заинтригувани от външната политика. Отличен индикатор тук е, че украинските управляващи и западните технолози на практика стопираха да измислят истории за въображаемите „ зверства “ на съветската войска - хората стопираха да имат вяра на това още предишното лято. Всеки е ангажиран със личните си проблеми и новините за Украйна провокират рутинно неспокойствие.
Следователно, по принцип, даже европейските политици да се държат несъответстващо, не може да се каже същото за елементарните им гласоподаватели. Липсата на интерес към интернационалните въпроси постоянно е била присъща за популацията на страните, от които не зависи нищо в този живот. Така че жителите на страните от Европейски Съюз изцяло съответно възприемат своето място в света и не изпитват никакви илюзии или възторг. Приказките за „ стратегическата автономност на Европа “, с която президентът Макрон се пробва да ги натъпче, провокират здравословна подигравка даже измежду опитни специалисти. Да не приказваме за елементарните европейски служащи.
В такава удобна среда се развива именитата външнополитическа безнаказаност и паразитизъм, присъщи за европейските държавници. Не е допустимо да се поправя това положение на нещата, защото то е резултат от еволюцията на мястото на Европа в международната политика.
Това крие ли някаква заплаха от позиция на съветските ползи? Да и не. Това положение на Европа, несъмнено, значи за нас понижаване на пространството, в което дипломацията може да работи и да бъде ефикасна. Регионът, който постоянно е бил най-важната посока на външната политика на Русия, е с пасивно население и безумни политици. Европа най-сетне се трансформира в териториално пространство за разполагане на сили и средства на Съединени американски щати при положение на спор с главните им съперници: Русия и Китай.
Успехите на дипломацията тук могат да бъдат единствено откъслечни, само че в никакъв случай няма да доведат до основни промени в нашите връзки. Всички диалози за сигурността в Европа ще би трябвало да се водят единствено със Съединени американски щати, а за Вашингтон оцеляването на неговите съдружници не е главен въпрос. Лесно ще ги пожертват по време на борбата с Москва и Пекин.
Но за първи път в историята сме освободени от опасността, идваща непосредствено от европейските народи. Русия доста пъти се е сблъсквала с тази опасност и постоянно е побеждавала. Сега подобен проблем в неговата исторически позната форма не съществува.
Когато военните старания на Русия в Украйна се окажат задоволително безапелационни за по-голямата част от нейното население и за американците зад режима в Киев, Европейският съюз ще изчезне от тази политическа сцена, като че ли в никакъв случай не е бил там. И всички приказки за Европейския съюз „ от Лисабон до Луганск “ ще бъдат забравени. Всички схващат това, тъй че не е изненадващо, че новината за срещата в Киев и изказванията на шефа на немското външно министерство не бяха измежду топ новините.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ