Срещата на НАТО - зад кулисите на медийния фолклор
Реалната динамичност на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с обществените престрелки сред обособените водачи, на които станахме очевидци. Вървенето по следите на размяната на пейоративни мнения - на американския президент Доналд Тръмп по отношение на канадския министър-председател Джъстин Трюдо или на тези сред Еманюел Макрон и Реджеп Ердоган - по-скоро би ни отклонило от значимите епизоди, които се случиха в английската столица. Изненадваща е лекотата, с която медиите се подведоха по епитетите, което се отрази и на метода, по който срещата на Алианса бе показана обществено.
Да, и Франция, и Турция имат споделени аргументи да се отнасят резервирано една към друга. Едни от най-пресните такива могат да бъдат видени в няколко направления.
Първо, Франция изпрати боен контингент, въпреки и дребен, в Северна Сирия, което Анкара разтълкува като неприятелски ход от страна на Париж по отношение на турските ползи в южната им съседка.
Второ, Република Кипър е дала публично право на френската компания Total да прави изследвания за съществуването на природен газ към островната страна (а Турция, която поддържа локално държавно управление в северната част на Кипър, претендира, че активността на френската компания е незаконна).
Трето, в Либия Франция поддържа държавното управление, лидирано от военачалник Халифа Хафтар (заедно с Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия), до момента в който Турция подкрепя интернационално приетото такова на Файез ал Сараж (заедно с Катар и Италия). Както в проблема с Кипър, по този начин и този в Либия касаят съществуването и контрола върху естествените залежи на съответните страни и техните континентални шелфове.
Четвърто, Франция е една от най-активните европейски страни в изработването на стопански наказания против Турция по отношение на активността на последната в изследването на естествените залежи в района на Източното Средиземноморие (във води, които Европейски Съюз смята за кипърски или гръцки).
Пето, Франция желае да се включи във военните образования в района на Източното Средиземноморие, които се организират взаимно сред Гърция, Кипър и Египет.
Но тези френско-турски несъгласия бяха налице преди срещата на НАТО и ще продължат във времето след нея. Затова зародилата " полемика " сред Париж и Анкара кой е в " мозъчна гибел " е просто част от реторическия фолклор сред двете страни (заради който и турският дипломат във френската столица бе призован наложително от локалното външно министерство).
За да разберем действителната динамичност от срещата на НАТО обаче би трябвало да насочим вниманието си към други детайли от нея. Един подобен е позитивното поименно изтъкване на Северна Македония в декларацията на Алианса, което може би би трябвало да компенсира неподходящото състояние, в което бе сложено Скопие след отхвърли на Европейски Съюз да даде дата за пускане на договарянията със западната ни съседка. Другият детайл е все по-смелото идентифициране на Китай като страна, чието държание може да сътвори опасности за Алианса. Третият детайл е обвързван с това, че обновяването на тактиката за опълчване на съветската хибридна и военна опасност по отношение на североизточния фланг на НАТО бе признато (апропо, това не е по никакъв начин инцидентно предвид на това, че въпросните страни - Литва, Латвия, Естония и Полша покриват 2% от БВП-то си като вноска към бюджета на Алианса). Четвъртият детайл допуска полагането в вероятност на смисъла на това, че срещата сред Тръмп и Ердоган мина доста добре (на фона на двустранните такива на американския президент с неговите европейски колеги).
И в четирите детайла има явен американски почерк. Така че другият медиен акцент от срещата в Лондон - ехидниченето на Джъстин Трюдо, Борис Джонсън и Еманюел Макрон по отношение на Доналд Тръмп - би трябвало да бъде преосмислен по отношение на този ракурс. Или както е известното наричане: който се смее финален, се смее най-добре.
Всъщност точно с обновяването на тактиката на НАТО, касаеща североизточния фланг на Алианса и надлежно Русия, бе обвързвано най-голямото значение на форума в Лондон: Турция в последна сметка не блокира измененията. Това не е изненадващо: не е вест в журналистическия смисъл на думата, само че това не го прави по-малко значимо. Иначе Анкара авансово заплашваше да задейства самобитния механизъм на ветото, в случай че страните членки на НАТО не се дистанцират от поддръжката им за сирийските кюрди (които Турция смята за клон на ПКК, а отсам и за терористична организация).
Какво обаче получи Турция в подмяна на това, че не блокира решението за възобновяване на тактиката на НАТО по отношение на североизточния фланг на Алианса?
Разковничето се крие в следните две неща.
Първото е, че генералният секретар на НАТО отхвърли да вземе страна по гръцко-турския спор, зародил след подписването на Меморандум за съгласие сред Турция и Либия, касаещо разпределение на морските им територии (който документ среща бурна гръцка опозиция предвид на това, че той включва в себе си води, които Атина смята за свои). Самият документ, като се изключи че е доста противоречив от позиция на интернационалното право, е и откровена провокация против Атина. От турска позиция обаче той е форма на реакция против засиленото съдействие в района на Източното Средиземноморие сред Гърция, Кипър, Египет и Израел.
Второто е, че Алианст отхвърли да адресира групово и сериозно Турция, в това число и под формата на наказания, което искаше Атина, по по този начин зародилия проблем от подписания меморандум сред Турция и Либия.
Или с други думи: медиите добре схванаха и отразиха това, че Ердоган отстъпи във връзка с актуализацията на североизточната тактика на НАТО, само че средствата за всеобща информация не схванаха за какво и против какво турският президент направи това.
Друг базов въпрос, който също буди недоумение, само че пък касае самия Алианс. А точно: по какъв начин по този начин се случи, че на тази среща в Лондон НАТО избра да се концентрира върху североизточния си фланг, в случай, че има толкоз доста проблеми за разрешаване в югоизточния си. Един път, бомбата, която към този момент тиктака в гръцко-турските връзки. Втори път, нарасналата интензивност на Русия по отношение на черноморския и каспийски район. Трети път, все по-големият синхрон в дейностите сред Турция и Русия. И по този начин нататък.
Ако не в друго, то най-малко в едно е прав френският президент: доста мозъчна гибел има в НАТО.
Да, и Франция, и Турция имат споделени аргументи да се отнасят резервирано една към друга. Едни от най-пресните такива могат да бъдат видени в няколко направления.
Първо, Франция изпрати боен контингент, въпреки и дребен, в Северна Сирия, което Анкара разтълкува като неприятелски ход от страна на Париж по отношение на турските ползи в южната им съседка.
Второ, Република Кипър е дала публично право на френската компания Total да прави изследвания за съществуването на природен газ към островната страна (а Турция, която поддържа локално държавно управление в северната част на Кипър, претендира, че активността на френската компания е незаконна).
Трето, в Либия Франция поддържа държавното управление, лидирано от военачалник Халифа Хафтар (заедно с Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия), до момента в който Турция подкрепя интернационално приетото такова на Файез ал Сараж (заедно с Катар и Италия). Както в проблема с Кипър, по този начин и този в Либия касаят съществуването и контрола върху естествените залежи на съответните страни и техните континентални шелфове.
Четвърто, Франция е една от най-активните европейски страни в изработването на стопански наказания против Турция по отношение на активността на последната в изследването на естествените залежи в района на Източното Средиземноморие (във води, които Европейски Съюз смята за кипърски или гръцки).
Пето, Франция желае да се включи във военните образования в района на Източното Средиземноморие, които се организират взаимно сред Гърция, Кипър и Египет.
Но тези френско-турски несъгласия бяха налице преди срещата на НАТО и ще продължат във времето след нея. Затова зародилата " полемика " сред Париж и Анкара кой е в " мозъчна гибел " е просто част от реторическия фолклор сред двете страни (заради който и турският дипломат във френската столица бе призован наложително от локалното външно министерство).
За да разберем действителната динамичност от срещата на НАТО обаче би трябвало да насочим вниманието си към други детайли от нея. Един подобен е позитивното поименно изтъкване на Северна Македония в декларацията на Алианса, което може би би трябвало да компенсира неподходящото състояние, в което бе сложено Скопие след отхвърли на Европейски Съюз да даде дата за пускане на договарянията със западната ни съседка. Другият детайл е все по-смелото идентифициране на Китай като страна, чието държание може да сътвори опасности за Алианса. Третият детайл е обвързван с това, че обновяването на тактиката за опълчване на съветската хибридна и военна опасност по отношение на североизточния фланг на НАТО бе признато (апропо, това не е по никакъв начин инцидентно предвид на това, че въпросните страни - Литва, Латвия, Естония и Полша покриват 2% от БВП-то си като вноска към бюджета на Алианса). Четвъртият детайл допуска полагането в вероятност на смисъла на това, че срещата сред Тръмп и Ердоган мина доста добре (на фона на двустранните такива на американския президент с неговите европейски колеги).
И в четирите детайла има явен американски почерк. Така че другият медиен акцент от срещата в Лондон - ехидниченето на Джъстин Трюдо, Борис Джонсън и Еманюел Макрон по отношение на Доналд Тръмп - би трябвало да бъде преосмислен по отношение на този ракурс. Или както е известното наричане: който се смее финален, се смее най-добре.
Всъщност точно с обновяването на тактиката на НАТО, касаеща североизточния фланг на Алианса и надлежно Русия, бе обвързвано най-голямото значение на форума в Лондон: Турция в последна сметка не блокира измененията. Това не е изненадващо: не е вест в журналистическия смисъл на думата, само че това не го прави по-малко значимо. Иначе Анкара авансово заплашваше да задейства самобитния механизъм на ветото, в случай че страните членки на НАТО не се дистанцират от поддръжката им за сирийските кюрди (които Турция смята за клон на ПКК, а отсам и за терористична организация).
Какво обаче получи Турция в подмяна на това, че не блокира решението за възобновяване на тактиката на НАТО по отношение на североизточния фланг на Алианса?
Разковничето се крие в следните две неща.
Първото е, че генералният секретар на НАТО отхвърли да вземе страна по гръцко-турския спор, зародил след подписването на Меморандум за съгласие сред Турция и Либия, касаещо разпределение на морските им територии (който документ среща бурна гръцка опозиция предвид на това, че той включва в себе си води, които Атина смята за свои). Самият документ, като се изключи че е доста противоречив от позиция на интернационалното право, е и откровена провокация против Атина. От турска позиция обаче той е форма на реакция против засиленото съдействие в района на Източното Средиземноморие сред Гърция, Кипър, Египет и Израел.
Второто е, че Алианст отхвърли да адресира групово и сериозно Турция, в това число и под формата на наказания, което искаше Атина, по по този начин зародилия проблем от подписания меморандум сред Турция и Либия.
Или с други думи: медиите добре схванаха и отразиха това, че Ердоган отстъпи във връзка с актуализацията на североизточната тактика на НАТО, само че средствата за всеобща информация не схванаха за какво и против какво турският президент направи това.
Друг базов въпрос, който също буди недоумение, само че пък касае самия Алианс. А точно: по какъв начин по този начин се случи, че на тази среща в Лондон НАТО избра да се концентрира върху североизточния си фланг, в случай, че има толкоз доста проблеми за разрешаване в югоизточния си. Един път, бомбата, която към този момент тиктака в гръцко-турските връзки. Втори път, нарасналата интензивност на Русия по отношение на черноморския и каспийски район. Трети път, все по-големият синхрон в дейностите сред Турция и Русия. И по този начин нататък.
Ако не в друго, то най-малко в едно е прав френският президент: доста мозъчна гибел има в НАТО.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ