Дарик предава директно от САЩ: Три жени предрекоха — Камала Харис ще стане президент
Reality Roastery е пекарна за кафе в Литъл Фолс, която е идната ми спирка. Представям си по какъв начин пия хубаво кафе, беседвам умерено със притежателите и оформям картината в главата си, с цел да сглобя какво тъкмо се случва в щата Минесота с изборите за президент.
Този щат, ще кажат някои, не е забавен. От 1932 година този щат гласоподава за претендента на демократите. Големите градове, които са гъсто обитаеми, изрично избират претендент на демократите. Извън Вашингтон може да се каже, че това е щат, който просто отива за демократите и няма никакво подозрение, че Харис ще победи.
Снимки: Константин Вълков
Минесота, въпреки посипан със флагове на Тръмп в извънградските си региони, е щат-бастион на демократите. Само си припомнете — през 1984 година, когато Роналд Рейгън завоюва 49 щата, единственият щат, който загуби беше Минесота. Сега към този момент ви е ясно. Пътувам дълго и на зиг-заг из щата, до момента в който стигна до Минеаполис. Взимам дистанцията от 1 час по автомагистралата за съвсем пет часа по дребните пътища, с цел да прегледам в детайли какво се случва по долината на Мисисипи. По долината се случват красиви естествени гледки и безчет знаци в поддръжка на Тръмп, само че това са отдалечени къщи, които не прибавят нищо към общата картина.
Когато идвам в Reality Roasters ме посреща изненада — не оферират кафе за пиянство на момента, по какъв начин да го обясня — това просто е магазин за кафе, а не място за пиянство на кафе. “Е по какъв начин по този начин няма да изпия едно кафе, ” ухилвам се аз. “Ами няма по какъв начин, ” усмихва се и дамата, която продава, “но сигурно ще ви ръся малко, направих си сутринта, нека е останало. ”
След малко съм с чаша кафе в ръка, един пакет кафе на зърна за България, както и смяна в проекта. Съобщих й, че отивам да обядвам и да си приказвам с хората в едно прилежащо малко градче, само че тя упорито ме помоли да остана в Литъл Фолс. “Не е ли прекомерно предстоящо да се смотавам из Литъл Фолс, въпреки всичко градът е задоволително известен и прочут, нищо че е дребен, ” ухилвам се отново. “Иди да обядваш в A. T. The Black & White, няма да останеш отчаян, ” усмихва се и тя.
Така и става. “A. T. Black & White ” е едно от в действителност най-впечатляващите обичайни заведения в региона, където актуалните притежатели, които сега на моето идване са в кухнята, а когато си потеглям след час отново са там, са основали дребен оазис, явно привличащ доста хора. Заведението е цялостно. Томас и Аманда се срещат, до момента в който са в кулинарнияколеж Le Cordon Bleu. След като се дипломират вземат решение да купятресторанта и ето ги в този момент тук в кухнята, създаващи класическа американска кухня, само че по доста забавен метод, без да е преднамерено новаторски. Просто е доста вкусно.
До мен стоят три дами, едната има рожден ден. След толкоз мъжки срещи в щатите преди този момент, споделям си, в този момент е момента да схвана кой, по дяволите, ще стане президент. Когато дамите свършват с обяда си и идва тортата със свещичка, с цел да ознаменува празника, вземам решение, че не мога да очаквам и се трансферирам на тяхната маса.
“Виж какво, ще сътворим история този път, това можем да ти кажем. Новият президент ще бъде жена. Камала Харис, тъкмо по този начин. Ти представяш ли си, да не сме имали жена-президент? Ето, в Мексико имат жена. На доста други места също. Сега ще напишем историята и Камала Харис ще бъде историята, от нас да знаеш. ”
Когато им споделям, че е време да сложим завършек на сладките приказки за изборите и да преминем към фотоси, те се оправят суетно, излизаме на улицата и вършим няколко портретни фрагмента.
Време е да си потеглям, другояче в действителност ще дойде доста късно в Минеаполис.
Все отново предпочитам да пътувам по историческия път към Мисисипи, толкоз е умерено и красиво, в такива момента скърбя същински, че българската природа е опропастена и задръстена в нечистотия. Всяка парченце от Мисисипи се употребява или за дребен парк, или за хубав богат дом, или за непретенциозен дом с съвършено подстригана трева, или за пикник, или за мост, или за разходка. Помня тези думи на прословутия публицист Пол Теру, който споделяше, че е доста мъчно да пътуваш из Америка в търсене на забавни истории, тъй като в тази страна всичко е уредено, всичко работи, бензиностанциите и хотелите са на всички места, пътищата са маркирани и доста положителни, рестриктивните мерки за скоростта се съблюдават, хората са учтиви, няма кой знае какво да ти се случи, в случай че не си двойно по-любопитен.
Странно е след стотиците къщи със знаци в поддръжка на Тръмп да попадна на тези три дами, изрично уверени в прогнозата си, че Камала Харис ще завоюва. Сервитьорката, която ни обслужва, е на същото мнение. Нещо повече, споделя тя, мъжът ми е фермер, само че също ще гласоподава за Камала Харис, представяте ли си.
Обикалям още няколко минути с колата из Литъл Фолс, съвсем 10-хилядното градче, което е цялостно с истории. Че тук прекарал детството си Чарлз Линдберг, прелетял за пръв път без кацане дистанцията от Ню Йорк до Париж през 1927 година, съвсем преди 100 години, е Уикипедия-ясно. Ако го прелетите в този момент, отделете си 6-7 часа. Тогава Линдберг е летял 33 часа и половина. И защото шведските имигранти са част от тематичните ни репортажи до момента, да допълним още малко шведски връзки — той e дете на швед. Няколко души губят живота си преди полета на Линдберг в опити да прелетят Атлантика, той обаче съумява да излети от Ню Йорк и да се приземи пред екзалтираната аудитория в Париж. Рожба на Литъл Фолс.
Хубав град с доста история и малко музика. В града има две станции — рок и кънтри, два стила, които към този момент ми досадиха след обиколката от последните дни.
Време е за град с повече музика. Време е за Минеаполис. Време е Принс.
Поемам натам.
Чакам се натърпение да отида в Electric Fetus, този популярен магазин за музика, където Принс постоянно си купувал дискове и плочи. Собственикът твърди, че в магазина има 50 хиляди разнообразни музикални заглавия. Магазинът е един от най-хубавите в Америка, Ринго Стар един път се появи на премиите Грами с тениска Electric Fetus, а Принс задоволително постоянно е бил виждан да пазари в магазина.
Историята на магазина е наситена с забавни обстоятелства. Веднъж са окичили гол потрет на Ричард Никсън, а различен път, отново запленени от голотата, притежателите са споделили, че ще подарят по една плоча на всеки, който се появи гол. Петдесетина души, чисто голи, влезнали в магазина и получили плоча, както било дадено.
Хотелът ми е на една пресечка, може и две да са, към този момент забравих, от клуб First Avenue, където Принс за първи път пее “Purple Rain ” на 3 април 1983 година. Тази вечер пред клуба има върволяк от девойки, нито едно момче, които чакат концерта на индирок бандата Hippo Campus. Дни преди да почине, отново през април, единствено че 2016 година, Принс отново е в магазина и си потегля с шест албума, сред които “Talking Book ” на Стиви Уондър и “Hejira ” на Джони Мичел.
Време е за хубава музика. Едно най-малко е ясно, защото предходната година се появи запис с Камала Харис в магазин за плочи. Ясно е, че тя слуша хубава музика. Стига толкоз политика, време е за посещаване в Electric Fetus.
Този текст е част отпоредицата от репортажи, с която ще ви описваме за това, което се случва в пет американски щата в седмиците преди президентските избори.Очаквайте репортажите наКонстантин Вълковот Колорадо, Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота и Минесота.
Поредицата, която можете да следитенаи в утринния ни блок,сме нарекли условно “Фарго ”, тъй като част от местата, за които ви описваме, са точно локациите, където е сниман кино лентата преди 30 години.
Този щат, ще кажат някои, не е забавен. От 1932 година този щат гласоподава за претендента на демократите. Големите градове, които са гъсто обитаеми, изрично избират претендент на демократите. Извън Вашингтон може да се каже, че това е щат, който просто отива за демократите и няма никакво подозрение, че Харис ще победи.
Снимки: Константин Вълков
Минесота, въпреки посипан със флагове на Тръмп в извънградските си региони, е щат-бастион на демократите. Само си припомнете — през 1984 година, когато Роналд Рейгън завоюва 49 щата, единственият щат, който загуби беше Минесота. Сега към този момент ви е ясно. Пътувам дълго и на зиг-заг из щата, до момента в който стигна до Минеаполис. Взимам дистанцията от 1 час по автомагистралата за съвсем пет часа по дребните пътища, с цел да прегледам в детайли какво се случва по долината на Мисисипи. По долината се случват красиви естествени гледки и безчет знаци в поддръжка на Тръмп, само че това са отдалечени къщи, които не прибавят нищо към общата картина.
Когато идвам в Reality Roasters ме посреща изненада — не оферират кафе за пиянство на момента, по какъв начин да го обясня — това просто е магазин за кафе, а не място за пиянство на кафе. “Е по какъв начин по този начин няма да изпия едно кафе, ” ухилвам се аз. “Ами няма по какъв начин, ” усмихва се и дамата, която продава, “но сигурно ще ви ръся малко, направих си сутринта, нека е останало. ”
След малко съм с чаша кафе в ръка, един пакет кафе на зърна за България, както и смяна в проекта. Съобщих й, че отивам да обядвам и да си приказвам с хората в едно прилежащо малко градче, само че тя упорито ме помоли да остана в Литъл Фолс. “Не е ли прекомерно предстоящо да се смотавам из Литъл Фолс, въпреки всичко градът е задоволително известен и прочут, нищо че е дребен, ” ухилвам се отново. “Иди да обядваш в A. T. The Black & White, няма да останеш отчаян, ” усмихва се и тя.
Така и става. “A. T. Black & White ” е едно от в действителност най-впечатляващите обичайни заведения в региона, където актуалните притежатели, които сега на моето идване са в кухнята, а когато си потеглям след час отново са там, са основали дребен оазис, явно привличащ доста хора. Заведението е цялостно. Томас и Аманда се срещат, до момента в който са в кулинарнияколеж Le Cordon Bleu. След като се дипломират вземат решение да купятресторанта и ето ги в този момент тук в кухнята, създаващи класическа американска кухня, само че по доста забавен метод, без да е преднамерено новаторски. Просто е доста вкусно.
До мен стоят три дами, едната има рожден ден. След толкоз мъжки срещи в щатите преди този момент, споделям си, в този момент е момента да схвана кой, по дяволите, ще стане президент. Когато дамите свършват с обяда си и идва тортата със свещичка, с цел да ознаменува празника, вземам решение, че не мога да очаквам и се трансферирам на тяхната маса.
“Виж какво, ще сътворим история този път, това можем да ти кажем. Новият президент ще бъде жена. Камала Харис, тъкмо по този начин. Ти представяш ли си, да не сме имали жена-президент? Ето, в Мексико имат жена. На доста други места също. Сега ще напишем историята и Камала Харис ще бъде историята, от нас да знаеш. ”
Когато им споделям, че е време да сложим завършек на сладките приказки за изборите и да преминем към фотоси, те се оправят суетно, излизаме на улицата и вършим няколко портретни фрагмента.
Време е да си потеглям, другояче в действителност ще дойде доста късно в Минеаполис.
Все отново предпочитам да пътувам по историческия път към Мисисипи, толкоз е умерено и красиво, в такива момента скърбя същински, че българската природа е опропастена и задръстена в нечистотия. Всяка парченце от Мисисипи се употребява или за дребен парк, или за хубав богат дом, или за непретенциозен дом с съвършено подстригана трева, или за пикник, или за мост, или за разходка. Помня тези думи на прословутия публицист Пол Теру, който споделяше, че е доста мъчно да пътуваш из Америка в търсене на забавни истории, тъй като в тази страна всичко е уредено, всичко работи, бензиностанциите и хотелите са на всички места, пътищата са маркирани и доста положителни, рестриктивните мерки за скоростта се съблюдават, хората са учтиви, няма кой знае какво да ти се случи, в случай че не си двойно по-любопитен.
Странно е след стотиците къщи със знаци в поддръжка на Тръмп да попадна на тези три дами, изрично уверени в прогнозата си, че Камала Харис ще завоюва. Сервитьорката, която ни обслужва, е на същото мнение. Нещо повече, споделя тя, мъжът ми е фермер, само че също ще гласоподава за Камала Харис, представяте ли си.
Обикалям още няколко минути с колата из Литъл Фолс, съвсем 10-хилядното градче, което е цялостно с истории. Че тук прекарал детството си Чарлз Линдберг, прелетял за пръв път без кацане дистанцията от Ню Йорк до Париж през 1927 година, съвсем преди 100 години, е Уикипедия-ясно. Ако го прелетите в този момент, отделете си 6-7 часа. Тогава Линдберг е летял 33 часа и половина. И защото шведските имигранти са част от тематичните ни репортажи до момента, да допълним още малко шведски връзки — той e дете на швед. Няколко души губят живота си преди полета на Линдберг в опити да прелетят Атлантика, той обаче съумява да излети от Ню Йорк и да се приземи пред екзалтираната аудитория в Париж. Рожба на Литъл Фолс.
Хубав град с доста история и малко музика. В града има две станции — рок и кънтри, два стила, които към този момент ми досадиха след обиколката от последните дни.
Време е за град с повече музика. Време е за Минеаполис. Време е Принс.
Поемам натам.
Чакам се натърпение да отида в Electric Fetus, този популярен магазин за музика, където Принс постоянно си купувал дискове и плочи. Собственикът твърди, че в магазина има 50 хиляди разнообразни музикални заглавия. Магазинът е един от най-хубавите в Америка, Ринго Стар един път се появи на премиите Грами с тениска Electric Fetus, а Принс задоволително постоянно е бил виждан да пазари в магазина.
Историята на магазина е наситена с забавни обстоятелства. Веднъж са окичили гол потрет на Ричард Никсън, а различен път, отново запленени от голотата, притежателите са споделили, че ще подарят по една плоча на всеки, който се появи гол. Петдесетина души, чисто голи, влезнали в магазина и получили плоча, както било дадено.
Хотелът ми е на една пресечка, може и две да са, към този момент забравих, от клуб First Avenue, където Принс за първи път пее “Purple Rain ” на 3 април 1983 година. Тази вечер пред клуба има върволяк от девойки, нито едно момче, които чакат концерта на индирок бандата Hippo Campus. Дни преди да почине, отново през април, единствено че 2016 година, Принс отново е в магазина и си потегля с шест албума, сред които “Talking Book ” на Стиви Уондър и “Hejira ” на Джони Мичел.
Време е за хубава музика. Едно най-малко е ясно, защото предходната година се появи запис с Камала Харис в магазин за плочи. Ясно е, че тя слуша хубава музика. Стига толкоз политика, време е за посещаване в Electric Fetus.
Този текст е част отпоредицата от репортажи, с която ще ви описваме за това, което се случва в пет американски щата в седмиците преди президентските избори.Очаквайте репортажите наКонстантин Вълковот Колорадо, Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота и Минесота.
Поредицата, която можете да следитенаи в утринния ни блок,сме нарекли условно “Фарго ”, тъй като част от местата, за които ви описваме, са точно локациите, където е сниман кино лентата преди 30 години.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ