Борисов вече прилича на Станишев - и той пазеше стабилността на държавата
Реакцията на Бойко Борисов по отношение на митингите бе предвидима: казваш, че оставаш, " с цел да не се счупи страната ". Това че митингите са на противоположното мнение - считат, че тя е от дълго време счупена, няма значение. Премиерът вероятно има учредения - остава по-малко от година до парламентарните избори, в действителност следва икономическа рецесия, не е ясно какво ще се случи с ковид през есента.
Но да оставим Борисов и настоящата обстановка. Не помня да е имало българска власт, която да не се е опитвала да отбрани престоя си на " Дондуков " с концепцията, че каквото и да става, би трябвало да се пази стабилността й.
Навремето Орешарски не подаваше оставка, тъй като пазеше непоклатимост. Имаше едни хора, които рушаха стабилността на площадите.
Преди това Станишев не подаваше оставка, тъй като пазеше непоклатимост. Каквото и да ставаше, то бе дело на " сюжет " против него. Между другото - забележете какъв брой постоянно Борисов стартира да употребява също думата " сюжет ". Когато чуете министър-председател да вижда във всичко " сюжети " против него, най-вероятно е в неговата късна и последна фаза, в която към този момент наподобява прекалено много на предшествениците си.
Сакскобургготски също - като имаше митинги, говореше, че тройната коалиция била " трайна коалиция " и че било тичане от отговорност да се подават оставки. Пазеше стабилността на страната.
И по този начин нататък - връщайте се до началото на прехода, с цел да видите по какъв начин няма министър председател, който да не е бил свръхотговорен страж на стабилността, който но незабавно би си тръгнал, в случай че не се бе натоварил с тежката и неподходяща задача да пази страната от тези, които желаят да я счупят.
Накрая се стигна до следното: всички пазеха стабилността на страната и се грижиха за това другите да не я счупят, а от самото начало тя се досчупваше повече и повече и най-после изгря във величествената метафора на Сaрая-Частна Собственост. Напълниха се доста шкафчета с евро, построиха се доста колосални парцели, усвоиха се доста тераси-сауни, купиха се колкото искаш жилища. Пазенето на стабилността е такова доходоносно нещо - обикновено е да се страхуваш някой да не пристигна да ти я счупи.
Автор: Райко Байчев
Но да оставим Борисов и настоящата обстановка. Не помня да е имало българска власт, която да не се е опитвала да отбрани престоя си на " Дондуков " с концепцията, че каквото и да става, би трябвало да се пази стабилността й.
Навремето Орешарски не подаваше оставка, тъй като пазеше непоклатимост. Имаше едни хора, които рушаха стабилността на площадите.
Преди това Станишев не подаваше оставка, тъй като пазеше непоклатимост. Каквото и да ставаше, то бе дело на " сюжет " против него. Между другото - забележете какъв брой постоянно Борисов стартира да употребява също думата " сюжет ". Когато чуете министър-председател да вижда във всичко " сюжети " против него, най-вероятно е в неговата късна и последна фаза, в която към този момент наподобява прекалено много на предшествениците си.
Сакскобургготски също - като имаше митинги, говореше, че тройната коалиция била " трайна коалиция " и че било тичане от отговорност да се подават оставки. Пазеше стабилността на страната.
И по този начин нататък - връщайте се до началото на прехода, с цел да видите по какъв начин няма министър председател, който да не е бил свръхотговорен страж на стабилността, който но незабавно би си тръгнал, в случай че не се бе натоварил с тежката и неподходяща задача да пази страната от тези, които желаят да я счупят.
Накрая се стигна до следното: всички пазеха стабилността на страната и се грижиха за това другите да не я счупят, а от самото начало тя се досчупваше повече и повече и най-после изгря във величествената метафора на Сaрая-Частна Собственост. Напълниха се доста шкафчета с евро, построиха се доста колосални парцели, усвоиха се доста тераси-сауни, купиха се колкото искаш жилища. Пазенето на стабилността е такова доходоносно нещо - обикновено е да се страхуваш някой да не пристигна да ти я счупи.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ