Реакторът JT-60SA използва свръхпроводящи магнити и има най-големия обем на

Реакторът JT-60SA употребява свръхпроводящи магнити и има най-големия размер на работната повърхност досега – 135 м³ (снимка: Japan’s National Institutes for Quantum Science and Technology)

В японския град Нака проработи публично най-големият в света пробен термоядрен реактор. В взаимния план сред Япония и Европейския съюз вземат участие повече от петстотин учени и инженери, както и над 70 компании от цялостен ​​ свят.

Целта на реактора JT-60SA е да изследва опцията за потребление на нуклеарния синтез като безвреден, широкомащабен и безвъглероден източник на сила, отбелязва Гардиън. Новата апаратура би трябвало да приближи учените до технология, при която термоядрената реакция ще създава повече сила, в сравнение с е нужна за стартирането ѝ.

Съоръжението, високо колкото шестетажна постройка, се обитава в специфичен хангар в град Нака, северно от Токио. Реакторът е с тороидален корпус от вида на токамак, който би трябвало да поддържа електронна плазма, нагрята до 200 милиона градуса по Целзий, в продължение на 100 секунди.

Реакторът употребява свръхпроводящи магнити и има най-големия размер на работната повърхност досега – 135 м³. В началото на предишния месец беше обявено, че първата плазма към този момент е създадена в реактора, тъй че настоящето публично разкриване на JT-60SA по-скоро може да се смята за условност.

Този реактор е предходник на по-големия си аналог във Франция, който се построява в Международния термоядрен пробен реактор (ITER). Строителството обаче изостава доста от графика. Реакторът ITER ще бъде доста по-голям от японския си другар – размерът на работната му камера ще бъде 840 м3, което значи, че ще може да побира доста повече плазма и доста по-дълго.
още по темата
Крайната цел и на двата плана е да принудят водородните ядра да се комбинират в един по-тежък детайл, хелий, освобождавайки сила под формата на светлина и топлота вследствие на реакцията. Подобни реакции се случват в естествените термоядрени реактори – звезди, в това число нашето Слънце.

Сам Дейвис, заместител началник на плана за JT-60SA, отбелязва, че реакторът “ще ни приближи до приемането на сила от термоядрен синтез ”. „ Това е резултат от съдействието сред повече от петстотин учени и инженери и повече от 70 компании от Европа и Япония ”, споделя той.

Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсън акцентира, че JT-60SA е „ най-модерният токамак в света ” и назовава стартирането му „ значим крайъгълен камък в историята на термоядрения синтез ”. „ Ядреният синтез има капацитет да се трансформира в основен съставен елемент на енергийния микс през втората половина на двадесет и първи век ”, съгласно Симсън.

През декември предходната година американски учени от Ливърморската национална лаборатория Е. Лорънс (LLNL) съумяха да реализират термоядрено запалване – самоподдържаща се реакция на термоядрен синтез, по време на която изходът е повече сила, в сравнение с е изразходвано за стартирането му. Но американското оборудване, за разлика от ITER и JT-60SA, употребява техника, известна като инерционен синтез, при която високоенергийни лазери по едно и също време изстрелват лъчи сила в цилиндър с размер на напръстник, съдържащ водород.

Правителството на Съединени американски щати назова резултата „ удивително достижение ” в търсенето на неограничена, чиста сила и преустановяване на зависимостта от изкопаемите горива.

Технологията за генериране на сила от нуклеарен синтез сега е в ранен стадий на развиване, само че се преглежда от някои учени като отговор на бързо възходящите енергийни потребности на човечеството. Ядреният синтез се разграничава от реакциите на разделяне, употребявани в актуалните атомни електроцентрали, по това, че две атомни ядра се комбинират, а не се разпадат. За разлика от реакциите на разделяне, термоядреният синтез не носи риск от пагубни нуклеарни повреди и създава доста по-малко радиоактивни боклуци.