Заедно и без колебание “за” еврото - власт, бизнес и синдикати: Всеки ще живее по-добре
Разяснителна акция ще успокои страховете на хората
Независимо че датата за приемането ни в еврозоната бе отсрочена с една година - за 1 януари 2025 година, още в края на тази година подготовката ще бъде изцяло приключена. А до месец стартира разискването на финалния вид на Закона за еврото.
Това подсигуряваха в Деня на Европа - 9 май, изпълнителната, законодателната и локалната власт, бизнесът, синдикатите, работодателите и представители на потребителите. В Гранитната зала на Министерския съвет всички те препотвърдиха уговорката си за бързото приемане на еврото у нас.
Повече от пет часа продължи полемиката на тематика “Ролята на проведеното гражданско общество в процеса на присъединението на България към еврозоната ”. Организира я Икономическият и обществен съвет. А посетители от Хърватия и Латвия споделиха опит от практическото въвеждане на общата европейска валута.
До края на актуалната година след утвърждение от държавното управление в Народното събрание ще влезе за приемане и план за промени в Закона за Българска народна банка. Министерството на стопанската система и нововъведенията
ще създаде директива към компаниите по какъв начин да вкарат общата европейска валута
Комисията за финансов контрол ще изготви система за тестово предаване на доклади в евро още преди настъпването на избраната дата за практическото му въвеждане в България.
Участниците в конференцията потвърдиха още, че половин година преди действителното въвеждане и една година по-късно
цените ще бъдат обявявани в евро и в левове, с цел да има надзор от всички
Комисията за отбрана на потребителите ще поддържа специфичен уебсайт за цените и ще организира необятна разяснителна акция.
Лично ръководителят на Народното събрание Росен Желязков пое ангажимент депутатите да одобряват законодателството, което подсигурява влизането ни в еврозоната.
В България има задоволително съществени причини и съществено болшинство от позиция на политическата структура, която дава убеденост, че в случай че осъществим всички критерии, ще можем да се похвалим със завършването на евроинтеграционните процеси, израз на които е приемането на еврото, безапелационен бе Желязков.
Че институциите работят в синхрон, увери и вицепремиерът Атанас Пеканов: Щастлив съм да видя представители на всички основни институции в страната. По този метод можем да уверим българските жители, че те гледат в една посока. Пеканов прикани
забавянето с 1 година да се трансформира в позитив,
като се изясни на хората и на бизнеса какви са изгодите и защитните механизми. И бе безапелационен, че подготовката за приемането на еврото не е серпантина.
Въвеждането на еврото е фундаментална смяна, която ще донесе на страната ни голям брой стопански благоприятни условия, ще подкрепи по-бързо икономическото ни развиване, а това е пътят за по-добър живот на всеки български жител, съобщи заместник-министърът на финансите Методи Методиев. Обясни, че макар отлагането на датата за присъединението на страната ни към еврозоната служебното държавно управление продължава работа за участие с ускорени темпове. Но акцентира, че наред с техническата подготовка би трябвало да се изпълнят и Маастрихтските критерии, посредством които се прави оценка номиналната конвергенция на България, а на този стадий
напъните би трябвало да се концентрират към преодоляване на инфлацията
Затова Методиев настоя за консервативна фискална политика, която с изключение на за въвеждането на европейската валута е значима и за стабилността на стопанската система ни.
И властта, и бизнесът, и синдикатите бяха безапелационни, че за жителите въвеждането на еврото ще бъде по-пасивен развой. Банковите ни сметки, спестяванията, заемите, отговорностите ще бъдат автоматизирано превалутирани, цените ще бъдат авансово изписани в двете валути, парите в брой, теглени от банкомати, или приемането на ресто ще бъдат в евро.
Споделяйки своя опит от пътя към присъединението, специалисти от Хърватия, Литва и Латвия подчертаваха върху развиването на стопанската система след приемане на еврото.
Хърватия се причисли на 1 януари 2023 година в еврозоната и Шенген, напомни Паула Летунич, старши консултант на министър-председателя на страната. Тя бе безапелационна, че този акт е направил родината ѝ част от Европейския механизъм за непоклатимост, а стопанската система на Хърватия, сходно на българската, е била обвързвана с еврото още преди приемането му.
Летунич даде образец, че съвсем 60% от износа на Хърватия е бил обвързван с еврото, а 75% от спестяванията и повече от половината заеми са били в евро преди присъединението.
“Около 75% от нашия външен дълг беше деноминиран в евро ”, уточни още тя. Подчерта обаче, че значима роля за присъединението към еврозоната е изиграла политическата непоклатимост в Хърватия.
По време на участието в еврозоната няколко пъти се усилиха заплатите,
сподели Инга Ругиниене, президент на Конфедерацията на синдикатите в Литва. Тя акцентира, че минималната заплата през днешния ден в страната е 840 евро, а междинната – 1947 евро. Очаква се и минималното, и междинното заплащане да набъбнат още следващата година, като по този начин се реализира баланс сред нарастването на цените и растежа на заплатите. Ругиниене предложи синдикатите да работят с държавното управление, с цел да се избегнат страховете на работещите, както и да не се позволява единствено поради смяната на валутата бизнесът да подвига безпричинно цените.
А Инезе Степина, представител на Конфедерацията на работодателите в Латвия, добави, че участието в еврозоната е било цел за страната още при присъединението към Евросъюза.
Въпросът не беше дали, а по кое време, сподели тя и посочи, че формалната подготовка е почнала още в края на 2005 година
Кауза и съществени цели за българския бизнес са участието на България в еврозоната, в Шенген и в Организацията за икономическо съдействие и развиване, безапелационен бе и Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара. По думите му продължаването на яростен политически спор за изгодите и провокациите от въвеждането на еврото е безполезено и даже нездравословно.
Трябва да отговорим единствено на един въпрос - за какво България би трябвало да е част от еврозоната допустимо най-скоро, и сме длъжни да го създадем на понятен и наличен език, безапелационен бе попдончев.
Зорница Русинова, ръководител на Икономическия и обществен съвет: Ако сме в еврозоната, може да ипотекирате апартамент в Шумен, с цел да тегли детето ви заем в Берлин
- Има ли символика в провеждането на такава сериозна полемика навръх 9 май, Деня на Европа, г-жо Русинова?
- Денят на Европа е един от знаците за това, че България е избрала пътя към стопански напредък и положителни приходи на хората. Аз съм израснала при социализма, в друго време, и за мен влизането на България в Европейски Съюз беше една голяма стъпка, една фантазия, която за доста хора от нашето потомство стана факт. Ние отгледахме децата си във време на разнообразни благоприятни условия, свободно пътешестване в Европа, да могат да учат в влиятелни колежи и университети и да могат да работят където пожелаят. Остава ни да създадем една последна стъпчица, с цел да влезем в еврозоната.
- Какво ще ни донесе тази дребна “стъпчица ”, с цел да я извървим?
- Често влизането в еврозоната се изяснява като “да влезем в клуба на богатите ”. Не е значимо толкоз това, че ще влезем в един клуб, а това, че ще получим доста и разнообразни благоприятни условия. И е време да спрем да спекулираме със страховете на хората, тъй като не съм чула французи или германци да са недоволни от еврото. Да, това е един преход и е обикновено да има терзания. Нашата роля като стопански и обществен съвет е да дадем опция институциите да обяснят какво ни следва, хората да могат да си задават въпросите, тъй като в този преход има неясноти.
- Неяснотите най-често са под формата на боязън от понижаване на приходите и увеличение на цените…
- Да, в действителност, доста хора се питат дали и по какъв начин това ще повлияе на приходите ни, по какъв начин ще спре спекулата на цените. Убедена съм, че на тези въпроси би трябвало да се дава отговор освен с негативизъм. Едва ли доста хора си дават сметка, че в случай че детето им, което учи в Германия, реши да остане да работи там и би трябвало да тегли заем, с цел да купи първото си жилище в Берлин, родителите му в Шумен ще могат да ипотекират жилището си. Това са приносите на еврозоната.
- Какви са упованията ви на равнище стопанска система, бизнес? Икономическият и обществен съвет има просторен отчет за изгодите и рисковете от въвеждането на еврото.
- Вярвам, че туристическият, банковият, извънредно доста други браншове, които са тясно обвързани с живота ни в Европа, ще се развиват доста по-добре. Чисто експертните оценки в отчета ни демонстрират по какъв начин стопанската система ни, отвързвайки се от валутния ръб, ще усили капацитета си да догони Европа. Всичко това ще обсъждаме освен през днешния ден, тъй като въпросите на хората би трябвало да получават ясни отговори.
Иван Мишетич, ръководител на Икономическия и обществен съвет на Хърватия: В Хърватия през днешния ден никой не помни, че преди 6 месеца сме считали в друга валута
- Как се случи при вас това, което ние се каним да създадем, господин Мишетич? Всички следихме инфлацията в Хърватия.
- Еврото е третата валута, която одобряваме от 32 години насам. И няма едно-единствено доказателство, и то, макар че приемането на еврото стана в миг на висока инфлация, смяната на валутата да е съдействала за увеличението ѝ. От позиция на бизнеса еврото даде доста повече сигурност на износа. Защото има репер, бенчмарк, по който се равняват. И най-после виждаме дали сме задоволително конкурентни и къде би трябвало да изправим нещата, с цел да станем още по-конкурентни.
- Кои институции би трябвало да положат най-големи старания, с цел да убедят хората в изгодите и да разсеят страховете им?
- Разбира се, нужна е политическа непоклатимост и последователност. Накратко, германците биха споделили съдействие, взаимна работа, с цел да се помогне на обществото. А ролята на медиите в случването на сходни събития е доста огромна. Трябва да се изясняват на простоват език на елементарните хора обикновени неща. Защото както у нас, по този начин и у вас има застаряващо население, което не желае да излезе от зоната си на комфорт. Това е малко предизвикателно, само че с помощта на технологиите за две седмици успяхме да се оправим с новата валута. Сега през май даже никой не помни, че сме считали с друга валута преди 6 месеца.
- Какво е отношението на “старите ” членове на еврозоната към новаците? Има ли състрадание, злост?
- Не. Това е едно семейство и когато се роди ново дете, всички го обичат и го гушкат - всичките негови братя и сестри. Защото по този метод еврозоната се уголемява. Конкурентоспособността сред континентите пораства. Не приказваме за България или Хърватия сами за себе си, приказваме за Европа, тъй като общото е по-важно от единичното. И новите членове обогатяват както себе си, по този начин и тези, които са вътре, по този начин и самата еврозона. Чуваме доста “добре пристигнали ”, усещаме се доста добре признати.
Нина Стоянова, подуправител на Българска народна банка: Кредитни преводи към този момент се извършват за 10 секунди
Вече работим по няколко паралелни плана със период за довеждане докрай до края на тази година. Единият завърши, вследствие на което потребителските кредитни преводи се извършват за по-малко от час, а незабавните кредитни преводи, които към този момент се оферират по над 90% от потребителските сметки в страната, се извършват в границите на 10 секунди. До края на 2023 година се чака да завърши планът за присъединение на оперираната от “Борика ” към услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS, с което ще се обезпечи опция за банките в страната да оферират и незабавни преводи в евро. Работим и за присъединение на Депозитаря на държавни скъпи бумаги в Българска народна банка и на “Централен депозитар ” АД към платформата за сетълмент на скъпи бумаги, което ще ги направи достъпни за вложителите от Европейски Съюз.
Мария Минчева, заместител ръководител на БСК: Продуктът в магазина за 10 лева няма да стане 10 евро, а ще остане 5
Бизнесът няма потребност да бъде убеждаван за приемането на еврото, той от дълго време е “за ”. Ние настояхме за организирането на този конгрес, с цел да се отговори на практическите въпроси и опасения на хората, тъй като витаят какви ли не страхове. Предварително, още преди въвеждането на еврото, би трябвало да създадем на хората усещане за успокоение. Всяка смяна е придружена от боязън. Пенсионерите се тормозят ще се понижат ли пенсиите им, работещите - ще се понижат ли заплатите им, ще порастват ли цените. Но аз желая да попитам - в този момент, като имате 100 лв. и ги обмените в банката по закрепения курс, какъв брой евро ще имате? 50, а не 100, нали? Заплатата ще стане толкоз, колкото е сега, единствено че в евро. А в случай че един артикул в магазина коства 10 лв., той няма да стане 10 евро, а си остава 5 евро.
Атанас Пеканов, вицепремиер: Доходите ще порастват по-бързо, а цените - по-бавно
Влизането в еврозоната ще ни трансформира от една дребна, отворена, само че и самотна страна, която може да бъде под ударите на финансовите пазари, в страна с втората най-използвана валута в света - еврото. Ставаш част от една мощна банкова и финансова система. Това носи по-малки разноски за лихви, което досега може и да не е било значимо, само че в този момент, когато се чака те да порастват, ще е равнозначно на спестени милиони и за страната, и за всеки обособен човек. Ще се привлекат и вложители, тъй като те търсят освен ниски налози, а стабилна стопанска система и финансова система, които са част от тази на еврозоната. Уверен съм, че институциите работят интензивно. Онова, което би трябвало да засилим, е връзката с обществото. Хората би трябвало да погледнат към опита на Хърватия, Латвия, с цел да са сигурни, че приходите порастват по-бързо, а цените по-бавно, когато си част от една по-голяма икономическа и финансова система.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: Вижте Литва - влезе със 758 евро междинна заплата, 6 година по-късно тя е 1579 евро
Синдикатите постоянно сме били за влизане в еврозоната. Знам, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той ни препъна да влезем от 1 януари 2024 година Като синдикати подсигурявам, че приходите освен няма да се понижат, когато се получават в евро, само че ще догонват по-бързо европейските. Доказателствата са в опита на Хърватия и прибалтийските страни. През 2015 година Литва влиза със междинна заплата 758 евро, а през 2021 година тя към този момент е 1579 евро. В Латвия междинната заплата продължава да пораства, а в Естония за 10 години растежът е близо 85%. Напълно допустимо е, в случай че приемем еврото през януари 2025 година, минималната работна заплата у нас да бъде най-малко 500 евро, а междинната - най-малко 1000 - 1100 евро.[**sorce_name**]
Независимо че датата за приемането ни в еврозоната бе отсрочена с една година - за 1 януари 2025 година, още в края на тази година подготовката ще бъде изцяло приключена. А до месец стартира разискването на финалния вид на Закона за еврото.
Това подсигуряваха в Деня на Европа - 9 май, изпълнителната, законодателната и локалната власт, бизнесът, синдикатите, работодателите и представители на потребителите. В Гранитната зала на Министерския съвет всички те препотвърдиха уговорката си за бързото приемане на еврото у нас.
Повече от пет часа продължи полемиката на тематика “Ролята на проведеното гражданско общество в процеса на присъединението на България към еврозоната ”. Организира я Икономическият и обществен съвет. А посетители от Хърватия и Латвия споделиха опит от практическото въвеждане на общата европейска валута.
До края на актуалната година след утвърждение от държавното управление в Народното събрание ще влезе за приемане и план за промени в Закона за Българска народна банка. Министерството на стопанската система и нововъведенията
ще създаде директива към компаниите по какъв начин да вкарат общата европейска валута
Комисията за финансов контрол ще изготви система за тестово предаване на доклади в евро още преди настъпването на избраната дата за практическото му въвеждане в България.
Участниците в конференцията потвърдиха още, че половин година преди действителното въвеждане и една година по-късно
цените ще бъдат обявявани в евро и в левове, с цел да има надзор от всички
Комисията за отбрана на потребителите ще поддържа специфичен уебсайт за цените и ще организира необятна разяснителна акция.
Лично ръководителят на Народното събрание Росен Желязков пое ангажимент депутатите да одобряват законодателството, което подсигурява влизането ни в еврозоната.
В България има задоволително съществени причини и съществено болшинство от позиция на политическата структура, която дава убеденост, че в случай че осъществим всички критерии, ще можем да се похвалим със завършването на евроинтеграционните процеси, израз на които е приемането на еврото, безапелационен бе Желязков.
Че институциите работят в синхрон, увери и вицепремиерът Атанас Пеканов: Щастлив съм да видя представители на всички основни институции в страната. По този метод можем да уверим българските жители, че те гледат в една посока. Пеканов прикани
забавянето с 1 година да се трансформира в позитив,
като се изясни на хората и на бизнеса какви са изгодите и защитните механизми. И бе безапелационен, че подготовката за приемането на еврото не е серпантина.
Въвеждането на еврото е фундаментална смяна, която ще донесе на страната ни голям брой стопански благоприятни условия, ще подкрепи по-бързо икономическото ни развиване, а това е пътят за по-добър живот на всеки български жител, съобщи заместник-министърът на финансите Методи Методиев. Обясни, че макар отлагането на датата за присъединението на страната ни към еврозоната служебното държавно управление продължава работа за участие с ускорени темпове. Но акцентира, че наред с техническата подготовка би трябвало да се изпълнят и Маастрихтските критерии, посредством които се прави оценка номиналната конвергенция на България, а на този стадий
напъните би трябвало да се концентрират към преодоляване на инфлацията
Затова Методиев настоя за консервативна фискална политика, която с изключение на за въвеждането на европейската валута е значима и за стабилността на стопанската система ни.
И властта, и бизнесът, и синдикатите бяха безапелационни, че за жителите въвеждането на еврото ще бъде по-пасивен развой. Банковите ни сметки, спестяванията, заемите, отговорностите ще бъдат автоматизирано превалутирани, цените ще бъдат авансово изписани в двете валути, парите в брой, теглени от банкомати, или приемането на ресто ще бъдат в евро.
Споделяйки своя опит от пътя към присъединението, специалисти от Хърватия, Литва и Латвия подчертаваха върху развиването на стопанската система след приемане на еврото.
Хърватия се причисли на 1 януари 2023 година в еврозоната и Шенген, напомни Паула Летунич, старши консултант на министър-председателя на страната. Тя бе безапелационна, че този акт е направил родината ѝ част от Европейския механизъм за непоклатимост, а стопанската система на Хърватия, сходно на българската, е била обвързвана с еврото още преди приемането му.
Летунич даде образец, че съвсем 60% от износа на Хърватия е бил обвързван с еврото, а 75% от спестяванията и повече от половината заеми са били в евро преди присъединението.
“Около 75% от нашия външен дълг беше деноминиран в евро ”, уточни още тя. Подчерта обаче, че значима роля за присъединението към еврозоната е изиграла политическата непоклатимост в Хърватия.
По време на участието в еврозоната няколко пъти се усилиха заплатите,
сподели Инга Ругиниене, президент на Конфедерацията на синдикатите в Литва. Тя акцентира, че минималната заплата през днешния ден в страната е 840 евро, а междинната – 1947 евро. Очаква се и минималното, и междинното заплащане да набъбнат още следващата година, като по този начин се реализира баланс сред нарастването на цените и растежа на заплатите. Ругиниене предложи синдикатите да работят с държавното управление, с цел да се избегнат страховете на работещите, както и да не се позволява единствено поради смяната на валутата бизнесът да подвига безпричинно цените.
А Инезе Степина, представител на Конфедерацията на работодателите в Латвия, добави, че участието в еврозоната е било цел за страната още при присъединението към Евросъюза.
Въпросът не беше дали, а по кое време, сподели тя и посочи, че формалната подготовка е почнала още в края на 2005 година
Кауза и съществени цели за българския бизнес са участието на България в еврозоната, в Шенген и в Организацията за икономическо съдействие и развиване, безапелационен бе и Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара. По думите му продължаването на яростен политически спор за изгодите и провокациите от въвеждането на еврото е безполезено и даже нездравословно.
Трябва да отговорим единствено на един въпрос - за какво България би трябвало да е част от еврозоната допустимо най-скоро, и сме длъжни да го създадем на понятен и наличен език, безапелационен бе попдончев.
Зорница Русинова, ръководител на Икономическия и обществен съвет: Ако сме в еврозоната, може да ипотекирате апартамент в Шумен, с цел да тегли детето ви заем в Берлин
- Има ли символика в провеждането на такава сериозна полемика навръх 9 май, Деня на Европа, г-жо Русинова?
- Денят на Европа е един от знаците за това, че България е избрала пътя към стопански напредък и положителни приходи на хората. Аз съм израснала при социализма, в друго време, и за мен влизането на България в Европейски Съюз беше една голяма стъпка, една фантазия, която за доста хора от нашето потомство стана факт. Ние отгледахме децата си във време на разнообразни благоприятни условия, свободно пътешестване в Европа, да могат да учат в влиятелни колежи и университети и да могат да работят където пожелаят. Остава ни да създадем една последна стъпчица, с цел да влезем в еврозоната.
- Какво ще ни донесе тази дребна “стъпчица ”, с цел да я извървим?
- Често влизането в еврозоната се изяснява като “да влезем в клуба на богатите ”. Не е значимо толкоз това, че ще влезем в един клуб, а това, че ще получим доста и разнообразни благоприятни условия. И е време да спрем да спекулираме със страховете на хората, тъй като не съм чула французи или германци да са недоволни от еврото. Да, това е един преход и е обикновено да има терзания. Нашата роля като стопански и обществен съвет е да дадем опция институциите да обяснят какво ни следва, хората да могат да си задават въпросите, тъй като в този преход има неясноти.
- Неяснотите най-често са под формата на боязън от понижаване на приходите и увеличение на цените…
- Да, в действителност, доста хора се питат дали и по какъв начин това ще повлияе на приходите ни, по какъв начин ще спре спекулата на цените. Убедена съм, че на тези въпроси би трябвало да се дава отговор освен с негативизъм. Едва ли доста хора си дават сметка, че в случай че детето им, което учи в Германия, реши да остане да работи там и би трябвало да тегли заем, с цел да купи първото си жилище в Берлин, родителите му в Шумен ще могат да ипотекират жилището си. Това са приносите на еврозоната.
- Какви са упованията ви на равнище стопанска система, бизнес? Икономическият и обществен съвет има просторен отчет за изгодите и рисковете от въвеждането на еврото.
- Вярвам, че туристическият, банковият, извънредно доста други браншове, които са тясно обвързани с живота ни в Европа, ще се развиват доста по-добре. Чисто експертните оценки в отчета ни демонстрират по какъв начин стопанската система ни, отвързвайки се от валутния ръб, ще усили капацитета си да догони Европа. Всичко това ще обсъждаме освен през днешния ден, тъй като въпросите на хората би трябвало да получават ясни отговори.
Иван Мишетич, ръководител на Икономическия и обществен съвет на Хърватия: В Хърватия през днешния ден никой не помни, че преди 6 месеца сме считали в друга валута
- Как се случи при вас това, което ние се каним да създадем, господин Мишетич? Всички следихме инфлацията в Хърватия.
- Еврото е третата валута, която одобряваме от 32 години насам. И няма едно-единствено доказателство, и то, макар че приемането на еврото стана в миг на висока инфлация, смяната на валутата да е съдействала за увеличението ѝ. От позиция на бизнеса еврото даде доста повече сигурност на износа. Защото има репер, бенчмарк, по който се равняват. И най-после виждаме дали сме задоволително конкурентни и къде би трябвало да изправим нещата, с цел да станем още по-конкурентни.
- Кои институции би трябвало да положат най-големи старания, с цел да убедят хората в изгодите и да разсеят страховете им?
- Разбира се, нужна е политическа непоклатимост и последователност. Накратко, германците биха споделили съдействие, взаимна работа, с цел да се помогне на обществото. А ролята на медиите в случването на сходни събития е доста огромна. Трябва да се изясняват на простоват език на елементарните хора обикновени неща. Защото както у нас, по този начин и у вас има застаряващо население, което не желае да излезе от зоната си на комфорт. Това е малко предизвикателно, само че с помощта на технологиите за две седмици успяхме да се оправим с новата валута. Сега през май даже никой не помни, че сме считали с друга валута преди 6 месеца.
- Какво е отношението на “старите ” членове на еврозоната към новаците? Има ли състрадание, злост?
- Не. Това е едно семейство и когато се роди ново дете, всички го обичат и го гушкат - всичките негови братя и сестри. Защото по този метод еврозоната се уголемява. Конкурентоспособността сред континентите пораства. Не приказваме за България или Хърватия сами за себе си, приказваме за Европа, тъй като общото е по-важно от единичното. И новите членове обогатяват както себе си, по този начин и тези, които са вътре, по този начин и самата еврозона. Чуваме доста “добре пристигнали ”, усещаме се доста добре признати.
Нина Стоянова, подуправител на Българска народна банка: Кредитни преводи към този момент се извършват за 10 секунди
Вече работим по няколко паралелни плана със период за довеждане докрай до края на тази година. Единият завърши, вследствие на което потребителските кредитни преводи се извършват за по-малко от час, а незабавните кредитни преводи, които към този момент се оферират по над 90% от потребителските сметки в страната, се извършват в границите на 10 секунди. До края на 2023 година се чака да завърши планът за присъединение на оперираната от “Борика ” към услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS, с което ще се обезпечи опция за банките в страната да оферират и незабавни преводи в евро. Работим и за присъединение на Депозитаря на държавни скъпи бумаги в Българска народна банка и на “Централен депозитар ” АД към платформата за сетълмент на скъпи бумаги, което ще ги направи достъпни за вложителите от Европейски Съюз.
Мария Минчева, заместител ръководител на БСК: Продуктът в магазина за 10 лева няма да стане 10 евро, а ще остане 5
Бизнесът няма потребност да бъде убеждаван за приемането на еврото, той от дълго време е “за ”. Ние настояхме за организирането на този конгрес, с цел да се отговори на практическите въпроси и опасения на хората, тъй като витаят какви ли не страхове. Предварително, още преди въвеждането на еврото, би трябвало да създадем на хората усещане за успокоение. Всяка смяна е придружена от боязън. Пенсионерите се тормозят ще се понижат ли пенсиите им, работещите - ще се понижат ли заплатите им, ще порастват ли цените. Но аз желая да попитам - в този момент, като имате 100 лв. и ги обмените в банката по закрепения курс, какъв брой евро ще имате? 50, а не 100, нали? Заплатата ще стане толкоз, колкото е сега, единствено че в евро. А в случай че един артикул в магазина коства 10 лв., той няма да стане 10 евро, а си остава 5 евро.
Атанас Пеканов, вицепремиер: Доходите ще порастват по-бързо, а цените - по-бавно
Влизането в еврозоната ще ни трансформира от една дребна, отворена, само че и самотна страна, която може да бъде под ударите на финансовите пазари, в страна с втората най-използвана валута в света - еврото. Ставаш част от една мощна банкова и финансова система. Това носи по-малки разноски за лихви, което досега може и да не е било значимо, само че в този момент, когато се чака те да порастват, ще е равнозначно на спестени милиони и за страната, и за всеки обособен човек. Ще се привлекат и вложители, тъй като те търсят освен ниски налози, а стабилна стопанска система и финансова система, които са част от тази на еврозоната. Уверен съм, че институциите работят интензивно. Онова, което би трябвало да засилим, е връзката с обществото. Хората би трябвало да погледнат към опита на Хърватия, Латвия, с цел да са сигурни, че приходите порастват по-бързо, а цените по-бавно, когато си част от една по-голяма икономическа и финансова система.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: Вижте Литва - влезе със 758 евро междинна заплата, 6 година по-късно тя е 1579 евро
Синдикатите постоянно сме били за влизане в еврозоната. Знам, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той ни препъна да влезем от 1 януари 2024 година Като синдикати подсигурявам, че приходите освен няма да се понижат, когато се получават в евро, само че ще догонват по-бързо европейските. Доказателствата са в опита на Хърватия и прибалтийските страни. През 2015 година Литва влиза със междинна заплата 758 евро, а през 2021 година тя към този момент е 1579 евро. В Латвия междинната заплата продължава да пораства, а в Естония за 10 години растежът е близо 85%. Напълно допустимо е, в случай че приемем еврото през януари 2025 година, минималната работна заплата у нас да бъде най-малко 500 евро, а междинната - най-малко 1000 - 1100 евро.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ