Радев недоволства: Развитието на България не става с тръби и асфалт
Развитието на България не става с асфалт. Това сподели президентът Румен Радев в Естония. Той дойде в Талин, където ще взе участие в срещата на върха на самодейността за районно съдействие „ Три морета “, като по време на форума ще одобри семейството на самодейността от естонската страна.
Тя сплотява 12 европейски страни, ситуирани сред Адриатическо, Балтийско и Черно море. Целта й е да насърчи инфраструктурната, цифровата и енергийната съгласуваност в района посредством взаимни планове.
- Догодина одобряваме председателството на самодейността „ Три морета “, какви изгоди ще донесе това за България?
- Първо, самодейността „ Три морета “ обгръща страни със сходно историческо завещание, с близки проблеми, с които ще се сблъскват в бъдещето, обикновено е и е разумно дружно да влагаме в това бъдеще. Основната цел на самодейността е развиване на енергийната, транспортна и цифрова съгласуваност, само че аз не мисля, че нашите упоритости се изчерпват с тази цел. Затова поемайки семейството на тази самодейност, която е президентска, от идната година считам да предложа и нови цели.
Считам, че самодейността би спечелила от едно концептуално разширение и включване на просветителната и научна съгласуваност като приоритет, тъй като не можем да мислим единствено в вероятност на полагане на тръби и на асфалти. Не единствено това е бъдещето.
Да, инфраструктурата е значима, само че в случай че желаеме да имаме стопанска система на бъдещето, ние би трябвало да вложим в научна и просветителна съгласуваност, в създаване на потенциал и съгласуваност сред наши млади научни екипи, организации, университети. Защото аз не виждам на инфраструктурната съгласуваност като на цел. Тя по-скоро е средство за реализиране на огромната цел.
А огромната цел е реализиране на висок, резистентен стопански напредък и подобен витален стандарт с развитите европейски страни, основано на интензивен преход към зелена и цифрова стопанска система, а това не става с асфалт.
Още един значим приоритет, който считам да предложа, тъй като тази самодейност би трябвало да гледа към този момент отвън нашите граници. Разширяването на географския обсег дава нова вероятност и дава по-добро състояние на България вътре в тази самодейност, тъй като ние нямаме интерес да оставаме в географската външна страна и инфраструктурните, енергийни и цифрови трасета да свършват на нашата граница. Те би трябвало да не престават към нашите сътрудници.
За това Гърция и Кипър са естествено продължение на тази самодейност, поради на това, което минава по границата сред България и Гърция, поради на сериозните находища на газ, с които може да се включи Кипър. Аз към този момент имах диалози напоследък с водачите на тези страни и те с подготвеност биха откликнали на една такава покана, която считам да насочва към тях.
- А по отношение на рецензиите, господин президент, че самодейността е част от методите на Съединени американски щати да имат по-силно въздействие в Европейски Съюз?
- А вие какво неприятно виждате в това да имаме по-бързо автомагистрала „ Черно море “, да имаме по-бързо автомагистрала Via Carpatia, която в действителност минава от Видин долу до гръцката граница? Какво неприятно има в това по-бързо и със средства извън да стане тунелът под Петрохан? всички имаме полза от това, всички имаме полза да има действителна диверсификация, да можем да избираме за снабдители на енергоносители по допустимо най-хубави цени.
Това което в действителност желая да предложа и ще се боря като хазаин е тази научна и цифрова и просветителна съгласуваност да откри по бързо приложение, тъй че да може нашите младежи, дружно с младежите от тези страни да търсят общо бъдеще въз основата на общи научни планове. Ние би трябвало да имаме доста по-големи упоритости. Трябва да построяваме солидна просветителна и научна инфраструктура и това може да бъде една от изгодите от тази самодейност.
- Колко средства са кумулирани в капиталовия фонд и какъв ще е българският принос по тази самодейност?
- Полша към този момент има по-солиден принос – 500 млн. евро, само че България и другите страни към този момент минимумът е 20 млн. евро, като Съединени американски щати са се заели да влагат 1 милиарда $, в случай, че всички страни дадат принос към общия капиталов фонд. Това е сериозно малко на фона на всички планове за инфраструктурно развиване, само че занапред ще се търсят средства.
Източник: Нова телевизия
Тя сплотява 12 европейски страни, ситуирани сред Адриатическо, Балтийско и Черно море. Целта й е да насърчи инфраструктурната, цифровата и енергийната съгласуваност в района посредством взаимни планове.
- Догодина одобряваме председателството на самодейността „ Три морета “, какви изгоди ще донесе това за България?
- Първо, самодейността „ Три морета “ обгръща страни със сходно историческо завещание, с близки проблеми, с които ще се сблъскват в бъдещето, обикновено е и е разумно дружно да влагаме в това бъдеще. Основната цел на самодейността е развиване на енергийната, транспортна и цифрова съгласуваност, само че аз не мисля, че нашите упоритости се изчерпват с тази цел. Затова поемайки семейството на тази самодейност, която е президентска, от идната година считам да предложа и нови цели.
Считам, че самодейността би спечелила от едно концептуално разширение и включване на просветителната и научна съгласуваност като приоритет, тъй като не можем да мислим единствено в вероятност на полагане на тръби и на асфалти. Не единствено това е бъдещето.
Да, инфраструктурата е значима, само че в случай че желаеме да имаме стопанска система на бъдещето, ние би трябвало да вложим в научна и просветителна съгласуваност, в създаване на потенциал и съгласуваност сред наши млади научни екипи, организации, университети. Защото аз не виждам на инфраструктурната съгласуваност като на цел. Тя по-скоро е средство за реализиране на огромната цел.
А огромната цел е реализиране на висок, резистентен стопански напредък и подобен витален стандарт с развитите европейски страни, основано на интензивен преход към зелена и цифрова стопанска система, а това не става с асфалт.
Още един значим приоритет, който считам да предложа, тъй като тази самодейност би трябвало да гледа към този момент отвън нашите граници. Разширяването на географския обсег дава нова вероятност и дава по-добро състояние на България вътре в тази самодейност, тъй като ние нямаме интерес да оставаме в географската външна страна и инфраструктурните, енергийни и цифрови трасета да свършват на нашата граница. Те би трябвало да не престават към нашите сътрудници.
За това Гърция и Кипър са естествено продължение на тази самодейност, поради на това, което минава по границата сред България и Гърция, поради на сериозните находища на газ, с които може да се включи Кипър. Аз към този момент имах диалози напоследък с водачите на тези страни и те с подготвеност биха откликнали на една такава покана, която считам да насочва към тях.
- А по отношение на рецензиите, господин президент, че самодейността е част от методите на Съединени американски щати да имат по-силно въздействие в Европейски Съюз?
- А вие какво неприятно виждате в това да имаме по-бързо автомагистрала „ Черно море “, да имаме по-бързо автомагистрала Via Carpatia, която в действителност минава от Видин долу до гръцката граница? Какво неприятно има в това по-бързо и със средства извън да стане тунелът под Петрохан? всички имаме полза от това, всички имаме полза да има действителна диверсификация, да можем да избираме за снабдители на енергоносители по допустимо най-хубави цени.
Това което в действителност желая да предложа и ще се боря като хазаин е тази научна и цифрова и просветителна съгласуваност да откри по бързо приложение, тъй че да може нашите младежи, дружно с младежите от тези страни да търсят общо бъдеще въз основата на общи научни планове. Ние би трябвало да имаме доста по-големи упоритости. Трябва да построяваме солидна просветителна и научна инфраструктура и това може да бъде една от изгодите от тази самодейност.
- Колко средства са кумулирани в капиталовия фонд и какъв ще е българският принос по тази самодейност?
- Полша към този момент има по-солиден принос – 500 млн. евро, само че България и другите страни към този момент минимумът е 20 млн. евро, като Съединени американски щати са се заели да влагат 1 милиарда $, в случай, че всички страни дадат принос към общия капиталов фонд. Това е сериозно малко на фона на всички планове за инфраструктурно развиване, само че занапред ще се търсят средства.
Източник: Нова телевизия
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ