Разтърсващи са стиховете на поета Пламен Григоров в поредната му

Разтърсващи са стиховете на поета Пламен Григоров в следващата му стихосбирка - ”Сълза за живия ”. ”...Все по-високо челото Му свети и пътят към Голгота е белязан. Вървят след него плебеи и поети и желаят буйно мъжката му казън. ” Това е схих от ”Спасение ”.
Вижте някои от новите му стихотворения:

ПРИЗЕМЯВАНЕ

Едно спечелил, друго проиграл,
с едничко знаме - бялата ми риза,
ходя по пътя черен, в кръв и тиня,
и дружно със мене Господ слиза...
А стъпките му, ту обич, ту гибел,
нехайно към сърцето ми навлизат.
Нима съм единствено знаменосен кол,
на който плаче бялата ми риза?
Под мен – земя, над мен – едно небе,
само че повече не мога и да желая.
И като че ли като в ария на “Любе”
гори зората радостна и близка...
А слънцето над моя сън свети
и в мислите ми все заря бълбука.
Една сълза от моите фантазии
е кацнала на гробищните плочи.
И люлякът вечен все е тук.
Кръжи орел над ризата ми - пропаст.
Печално знаме - без сълза и тон,
под него Господ тъжно е отседнал...

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Рано е за възкресение.
Късно е за прошка.
За спасителя няма избавление.
Само трънен венец за премия.
Радват се простосмъртните.
Грозни камъни мятат.
И псувни – черни търтеи
през днешния ден покриват земята.
Тежък и заплашителен кръстът е.
Гола мълчи Голгота.
Чувам смеха на мъртвите
и рева на живота.
Нищо не виждам. Тъмно е.
Болката става по-бяла.
Тича кръвта по стръмното,
ария за самун и разлъка...
Късно е за възкресение.
Само пироните плачат.
Господ е сляпо просветление,

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Непознати сме всички на масата.
И не знам кой Юда е тук, кой Христос!
Сред псувни и разгулен викове
свети в тъмното заплашителен въпрос.
Колко коства едно изменничество?
И животът дали е толкоз непоколебим?
Щом възкръснеш един път, приятелю,
можеш единствено да бъдеш господ!
Вече слушам по какъв начин дялат кръста Му
и кръчмарят надписва сметката.
А на открито тържествуват мъртвите
и е просто ужасна гледката.
Само един е тука трезвият.
Само един познава всичките.
Той приказва с гласа на бездната
и мълчи със кръвта на птичките.
Той избира кого да целуне,
той взема решение кой е месията.
Аз тръгвам към кръста си лунен,
ти след мен си вържи кесията...

СПАСЕНИЕ

Все по-високо челото Му свети
и пътят към Голгота е белязан.
Вървят след него плебеи и поети
и желаят буйно мъжката му казън.
И единствено Юда – наклеветен изменник,
въжето си плете и скритом плаче.
Най-верният Му, същински другар,
молбата Му извърши пред палача...
Единият ще може да възкръсне,
а другият по кости ще го чака
да се завърне в миналото и с пръсти
древен да раздра мрака...
Единствено на Чудото се моли
Спасителят и шепне безсловесно:
“Помазаните в тези основни функции
изгубили са царството небесно...”

Пламен Григоров е роден през 1956 година в Горна Оряховица. Родом е от Великотърновското село Бряговица.

Живее и работи в София. Собственик и шеф на издателство „ Распер”.
Автор е на няколко книги със стихотворения: “Не късай мрака”, “Адвента”, “Небесен корен”, “Омагьосано пладне”, “Полудяло небе”, “Подпис в небето”, “Душа на мисълта”, “Бели клади” и “Сълза за живия”..

Написал е стотици публикации и десетки книги, сред които: “До оня свят и обратно”, “Ангели над Дойран”, “Кажи ми добра дума”, „ Словото – благословия и проклятие”, “Българските спецсили”, “Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ”, “Нибиру и психотронната война”, “Командосите от СОБТ”, “В огледалото на неведомото”, “Алфа и Вимпел - спецназът на ФСБ”, “Подземните градове”, “Третото око” и други

Автор е и на романите “Мирис на враг” и “Вдовицата на Бога” и на публицистичната книга “20 реда за нощта над България” Член е на Съюза на българските писатели.