Защо някои хора искат да са инвалиди
Разстройството на идентичността на телесната целокупност (BIID) е положение, при което човек изпитва голямо предпочитание да ампутира един или няколко от крайниците си. Някои също считат, че към тази диагноза би трябвало да бъдат включени и хората, които изпитват предпочитание да придобият и някакво друго увреждане като, да вземем за пример, да станат парализирани или глухи. При хората, страдащи от разстройството, крайникът, който желаят да бъде ампутиран, в действителност е здрава и функционираща част от тялото им, която те просто имат вяра, че не им принадлежи. Хората с BIID като цяло са склонни да крият ексцентричното си предпочитание, само че се счита, че има няколко хиляди души по света, страдащи от това.
Един от първите хипотетични случаи на нещо като BIID е разказан в медицински учебник от 1785 година Мъж от Англия държи заплашва хирург с оръжие, с цел да ампутира крайници му. Мъжът вярвал, че в случай че се ампутира, ще впечатли жена, която също е ампутирана. В историята има и доста описания случаи на положения, които наподобяват на BIID, в които обаче хора свързват неналичието на крак със полова възбуденост. Например, в един от тези случаи, мъж не се усеща задоволен в леглото, в случай че не си показа, че е с жена, която накуцва.
През последните години, след изчерпателни изследвания на разстройството, диагнозата на BIID към този момент има обяснен генезис. Докато мъжете и дамите с BIID понякога настояват, че се усещат полово възбудени от мисълта да бъдат ампутирани, нормално това е единствено второстепенна причина, в случай че въобще я има. На първо място желанието да се отстрани другояче хубавичко част на тялото идва от това, че човек има доста натрапчива мисъл, че този крак не принадлежи на тялото му. Той даже постоянно знае до сантиметъра къде би желал да бъде ампутиран неговият крак.
Другата доктрина – тази, която не е толкоз всеобширно призната – е, че пациентът може да се е срещнал и възхищавал на ампутиран човек, до момента в който е бил още доста дребен, и по този начин неговите стремежи в този момент са свързани с този блян, които си е основал. Независимо дали това е вярно или не, факт е, че за доста страдащи от BIID, които не са добили разстройството посредством пострадване на главата, желанието да бъдат ампутирани постоянно стартира от още детството.
Тъй като относително дребен брой хора страдат от заболяването в международен мащаб, медиците към момента не е създала стандартизирано лекуване. Традиционните лекувания за други психически разстройства се оказват значително неефективни в случаите на BIID. Въпреки това, когато BIID възникне след пострадване на мозъка, което визира психологичната карта, терапия с придвижване, спазвана от терапевт и съответно ориентирана към „ очуждената “ част на тялото, е била най-малко умерено ефикасна в някои случаи.
Разбира се, ампутирането на здрава част от тялото е нещо, което малко на брой лекари са подготвени да създадат, а даже и тези, които биха били склонни, нормално им е неразрешено да го вършат. Лекарите в Израел, да вземем за пример, настояват, че такава интервенция опонира на еврейските обичаи. Други лекари, въпреки и механически да не са обвързани с нея, се базират на Хипократовата клетва като опрощение да не правят интервенцията. Тези медици, които поддържат разрешаването на доброволната ампутация, разчитат на аргумента за автономията на пациента или на правото му да взема лични решения. Те настояват, че хирурзите в действителност непрекъснато правят интервенции върху здрави елементи на тялото – в случаите на козметична хирургия и даже по време на интервенция за промяна на пола, а и постоянно заделят тъкмо никакво време да дефинират дали интервенцията в действителност е в полза на пациента.
Мнозината заболели, които не могат да се подложат на интервенция за премахване на непотребният им към този момент крак, въпреки всичко употребяват инвалидни колички, патерици или брекети, до момента в който са в личния си дом, и се стремят да живеят живота си доколкото могат като инвалиди. Преструването обаче не съумява да удовлетвори редица заболели и по тази причина някои от тях в безизходицата си се доверяват на не изключително уважавани лекари. Например, Филип Бонди, възрастен мъж от Съединени американски щати, се среща с доктор Джон Роналд Браун в Мексико за интервенция за премахване на крайник, като заплаща на Браун 10 000 $ за услугите му. След ампутирането на крайници Браун изпраща пациента си да отседне в близкия хотел, до момента в който Бонди се възвърне. Малко по-късно обаче Филип Бонди умира от гангрена. За заслугите си 77-годишният Браун е наказан на 15 години до живот в пандиза.
Сигурно към този момент допускате какво следва – и да, стигнахме и до тях: тези, които просто се пробват да отстранен крайника си сами. Използваните способи са кой от кой по-креативни – да вземем за пример, случвало се е хора да слагат рамената си на влаковите релси или, несъмнено, да употребяват всевъзможни резачки. Случва се също по този начин да увредят крайника си, тъй че лекарите да са принудени да го ампутира. Това естествено идва със забележителен риск. Жена от Шотландия постанова краката си с торби изсъхнал лед в опит да си аргументи измръзване и надлежно да се наложи ампутация. Тя обаче не съумява да задържи леда задоволително дълго, с цел да аргументи нужните увреждания на тъканите, поради мощната болежка. В резултат на това остава със мощно развалени крайници, които въпреки всичко ще останат прикрепени към тялото й.
В различен сходен случай човек, който се посочва „ Карл “, в употребява 100 кг изсъхнал лед със същата цел и съумява:
И е прав. Това му прави работа и до месец лекарите са принудени да ампутират краката на Карл. Той обаче има и различен крак, който счита за непотребен – лявата ръка. След специфична терапия обаче той съумява да потуши порива си да я махне задоволително и в последна сметка взема решение да я задържи.
