Опустошаващо разследване на депутат от ГЕРБ срещу Александър Йорданов за афера с дипломатически имоти във Варшава!
Разследване на Антон Тодоров, в този момент народен представител от ГЕРБ, оповестено на 13.05.2016 година във в. Политика!:
Склонността към далавери при множеството седесарски функционери е пословична. Различават се единствено в изобретателността и мащабите. От тази податливост не беше пощадено едно от знаковите лица на първата вълна седесарски вождове, което другояче минава през днешния ден за clean (чист). Става дума за някогашния народен представител, ръководител на Народно събрание и дипломат в Полша и Македония Александър Йорданов.
През декември 1993 година един от неговите сътрудници в Съюз на демократичните сили – Едвин Сугарев, го разказва по следния метод: „ Да си затворим очите пред дейностите на въпросния господин, който въплъщава по едно и също време байганьовщината в политическото държание и компромисността към политическия морал, би било акт с пагубни за бъдещето на цялата коалиция последици”.
Нека създадем един дребен „ полет” над политическото и общественото държание и решения, които е показал през годините Александър Йорданов. Подобно на множеството водачи на Съюз на демократичните сили и той стартира с кариера в комсомола (или партията):
Гост на Огнян Дойнов
„ Що се отнася до моята политическа биография, то тя е повече от скромна. Като студент съм бил една година комсомолски секретар на организацията при Филологическия факултет във ВПИ-Шумен”, написа собственоръчно Александър Йорданов в автобиографията си, която открих преди време в архивите на Съюз на демократичните сили. Същият Йорданов години по-късно ще бъде разказан в „ Спомените” на Огнян Дойнов да твърди следното: „ Александър Йорданов посещава семейство Дойнови във Виена през 1996 година, малко преди да отиде дипломат във Варшава. Вечерята минава добродушно, в спокоен диалог. Гостът споделя за събитията в България и за личния си принос в тях, Дойнов задава къси въпроси. Стига се до невралгичния миг, когато Елена Дойнова пита госта не са ли негови думите против комунистите, които той третира като нарушители. “Как може?” – учудва се Александър Йорданов. – “Не съм казвал такова нещо. Моят тъст, който доста почитам, е болшевик. В моето семейство има комунисти, които са почтени хора. Как мога да кажа такива думи?” (Дойнов, О., Спомени, изд. Труд, С., 2002, стр. 466)
Кака Здравка
„ Антикомунизмът” на Ал. Йорданов е като на множеството седесарски вождове през годините – показателен, писклив, само че демонски подправен. Старата армия също като „ новата” към Костов беше изтъкана от лицемерие, непоследователност и упражняване противоположното на това, което проповядва. Веднага се обосновавам, ще го направя по моя метод – с документи. Старата седесарска армия и до през днешния ден парадира за някакъв достоверен антикомунизъм, на който съгласно личните им изказвания те са изразители. Ако това беше по този начин, тогава Александър Йорданов щеше ли да остави, до момента в който беше ръководител на 36-ото Народното събрание през 1992-1994 година като шеф на своя кабинет сътрудника и информатор на Държавна сигурност Тодорка Велева-Уитлок с псевдоним Здравка. В качеството си на ръководител на Народно събрание е имал неограничена опция да ревизира сътрудниците си, а за началника на кабинета такава инспекция е просто наложителна.
Опакован от сътрудници
Ако беше прочел персоналното дело на сътрудник Здравка, огромният антикомунист и герой с Държавна сигурност Александър Йорданов щеше да разбере, че Велева е вербувана от СУ на МВР-III РУ-ДС още през 1968 година на компроматна основа и до рухването на комунизма десетилетия наред с ентусиазъм сътрудничи на Държавна сигурност. Председателят на 36-ото Народно събрание Александър Йорданов явно не се е интересувал от тематиката, тъй като обстоятелствата демонстрират, че е бил безусловно опакован в тези години от сътрудници на Държавна сигурност в администрацията на Народното събрание. По негово време и основният секретар на Народното събрание Владимир Кочев е с агентурно минало. Той е вербуван на 13 ноември 1963 година от ІV ръководство на Държавна сигурност. След това е работил и за Второ основно ръководство на Държавна сигурност (контраразузнаването) като сътрудник Стефчо. Когато през 1992 година Александър Йорданов е определен за ръководител на Народното събрание на мястото на Стефан Савов, той незабавно заиграва по свирката на тези, които са го подкрепили (комунистите и ченгетата, които сякаш толкоз ненавижда). Първо, ревизира решението за снемане имунитета на Андрей Луканов и наложената му мярка за неотклонение, което дава вероятност на държавното управление на Любен Беров. Александър Йорданов участва на две съвещания на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили по това време, на които му е обяснено каква е политиката на Съюз на демократичните сили, а Петър Стоянов изготвя доста подробна юридическа обосновка по проблема „ Луканов”. Следва решение на правната комисия на Народно събрание, която удостоверява мнението на НКС на Съюз на демократичните сили – проверката на решението за снемане на имунитета на Луканов има противоконституционен темперамент и заради това точка в дневния ред, която да съдържа опция за сходна проверка, не трябва да се включва. НКС разчита на това Александър Йорданов като ръководител на Народно събрание да обезпечи отхвърлянето й. (Виж карето)
Двулична политика
От края на 1992 и през 1993 година той праволинейно организира извънредно двулична политика – пред сините симпатизанти продължава да лъже и маже, на съвещанията на НКС дава обещание, само че когато влезе в Народно събрание, не помни всичко и се трансформира в комфортен инструмент за новото парламентарно болшинство. В своето писмо до НКС на Съюз на демократичните сили, до парламентарната група на Съюз на демократичните сили в Народно събрание и до управлението на РДП Едвин Сугарев пита истина ли е, че господин Иван Зографски е превел огромна сума пари в България с желанието да закупи хотел „ София”; желал ли е въпросният господин подпомагане от РДП за закупуването на този и други хотели; за какво господин Александър Йорданов не е могъл да даде доклад за цитираните от медиите 5000 марки, изпратени му от българското сдружение в Германия не за „ Век 21”, а за СДС; има ли и други суми, които господин Йорданов е получавал и с които се е разпореждал по същия начин…” Едвин Сугарев явно е засякъл нещо, към което Йорданов има ненаситен вкус. Този вкус ще се прояви, до момента в който въпросният господин е дипломат в Полша. Това, което четете, е част от следствие на Националната следствена работа. Три движимости лица правят финансово-икономическа и счетоводна експертиза по досъдебно произвеждане с вх. № 98/07 от 04.10.2007 година Какви са обстоятелствата, които научаваме от това следствие? С грама от 19.07.2004 година посланикът ни в Полша уведомява министъра на вътрешните работи за позволен „ спор на интереси” от предшественика му дипломат Ал. Йорданов при сключването от същия на Договор № 1500/29.12.00 година с компания „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.” за отдаване чартърен на част от пространствата в посолския жилищен комплекс на посолството ни в Полша”. Министърът на външните работи Соломон Паси подава сигнал № 5480/13.09.04 година до основния прокурор, в който насочва молба за интензивно подпомагане за изясняване на събитията по случая.
Проверката е предоставена на Народно събрание „ Полиция” и след приключването й от СГП е издадено разпореждане за формиране на досъдебно произвеждане от 21.06.2007 година от Националната следствена работа. Какво се открива в хода на това досъдебно произвеждане? Съгласно циркулярна нота от 26.07.2000 година, Министерство на външните работи на Република Полша уведомява основния секретар на Министерство на външните работи на Република България, че е взето решение от полските управляващи, според което дипломатическите представителства във Варшава, които наемат, отдават чартърен или под друга правна или фактическа форма за прилагане пространства на своите задачи на икономически субекти или физически лица за цели, разнообразни от плануваните във Виенската спогодба за дипломатическите и консулските връзки от 18.04.1961 година, са задължени за прекратят тази активност до 30.11.2000 година Причината е, че с това отдаване на процедура се прави комерсиална активност, а това опонира на на член 1, б. „ И” от същата спогодба. В отговор на тази нота българската страна изпраща писмо от 08.01.2001 година, в което изяснява, че договорите с компаниите наемателки от началото на новата година са прекъснати, а постройката на ул. „ Бобровецка” № 4А, където се намира посолският жилищен комплекс (ПЖК), ще бъде предоставена на полска компания за стопанисване и администриране. Полското министерство обаче е неумолимо, като още веднъж се базира на Виенската спогодба от 1961 година, българските представители там и Министерство на външните работи тук обаче си пипат ушите и нарушаването на конвенцията и неизпълнението на справедливите претенции на полската страна са оставени без реакция.
Офертата
В докладна бележка от 10.04.2000 година посланикът ни предлага на управлението на Министерство на външните работи в лицето на Надежда Михайлова като дейно решение сключването на контракт с компания, която да стопанисва българските парцели в посолския жилищен комплекс и в търговско-икономическото посланичество (ТИП). Надежда Михайлова възприема тази концепция на Ал. Йорданов и изпраща отчет до Междуведомствената комисия за държавните парцели отвън страната (МВКДИИС), в който предлага да се даде право на посланика да подписа контракт с полска компания за отдаване чартърен на към 60 жилището от посолския жилищен комплекс. Този отчет на министър Н. Михайлова дава зелена светлина за разрастване на „ предприемаческия” гений на Ал. Йорданов. Това, което следва, е потресаващо. Както се вижда от Протокол № 9 от 28.11.2000 година, посланикът рапортува пред МВКДИИС своето предложение – да бъде подписан контракт с полската компания „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.”, като неговото пояснение за какво изборът му пада върху тъкмо тази компания е, че тя е дала обещание най-хубаво предложение, изразяващо се в вложения в размер на 100 хиляди щ. д. годишно и още 100 хиляди щ.д. наем за 56 наети жилището. Според документите се вижда, че дипломат Йорданов към този момент има подписан контракт № 554/26.04.00 година с тази компания за няколко жилището, само че нито МВКДИИС, нито Министерство на външните работи са известени за това. На 11.09.2000 година е назначена комисия за разглеждане на постъпилите предложения. И коя компания мислите, че печели състезанието? Фирма „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.”, естествено.
Съдружниците
А в този момент се дръжте крепко – стартира най-интересната и най-позорната откъм гьонсуратлък част от сагата. Цитирам едно към едно написаното от трите движимости лица в заключението по осъществената финансово-икономическа и счетоводна експертиза за магариите на посланика Ал. Йорданов:
„ В тази връзка (става дума за края на 2004 година, когато Ал. Йорданов към този момент е дипломат в Македония, бел. моя) е изискана публична информация от Националния правосъден указател за притежателите на компания „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.” от дипломатическото посланичество във Варшава. Информацията е изпратена и в нея са посочени следните съдружници:
4 Константин Стайков – български жител, непрекъснато живеещ в Полша, с дата на регистриране 29.08.2001 година
4 Валерия Александрова Александрова – брачна половинка на Александър Йорданов Александров, който е някогашен дипломат на РБългария в Р Полша, подписал Договор № 1500/29.10.00 година, Договор № 554/26.04.00 година и Анекс към него от 29.12.00 година (изведен под № 1500, който в тази ситуация е дублиран) по отношение на отдаване чартърен на пространства от сградния фонд на дипл. посланичество на същата компания. Г-жа Александрова попада с дата на регистриране 29.08.01 година и дата на отписване 31.12.03 година (същия месец, от който е преустановен едностранно контракт № 1500/29.12.00 година с компания „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.”);
4 Тодор Николаев Димитров – механик към ПЖК за интервала 29.07.00 година – 07.07.03 година и брачен партньор на Донка Александрова Йорданова, която от своя страна е сестра на Валерия Александрова Йорданова (т.е. въпросният Тодор е зет на посланика Александър Йорданов. Зетьо-шуро-баджанакизъм – българското проклинание, бел. моя). Към годината на започването на досъдебното произвеждане (2007 г.) компанията, в която съдружници за избран интервал са били брачната половинка и шуреят на Александър Йорданов, е натрупала отговорности към Министерство на външните работи за наеми – 563 904,04 щ.д., или 816 662,75 лева и режийни разходи – 488 892,38 полски злоти, или 235 785,99 лв..
Две каузи
Срещу компания „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.” Министерство на външните работи завежда две каузи, само че исковете са заведени единствено за интервал от 1 година след преустановяване на контракта, поради огромните такси, които се заплащат при внасяне на желае, представляващи % от цената му. От разбора, изработен от експертизата, се вижда и това, че в подписания контракт липсват ефикасни механизми за надзор на осъществяването му. И като похлупак – при параленост на проектодоговора, утвърден от Междуведомствената комисия за държавните парцели отвън страната и окончателния контракт, подписан от посланика Александър Йорданов, се установяват съществени разлики в клаузите. Тази спекулация вони! Цялото умозаключение на експертизата е 29 страници и от него се вижда величествен спор на ползи. Оказва се, че оценката, написана в писмото на Сугарев, което цитирах нагоре – за „ въпросния господин, който въплъщава байганьовщината” – е мъчително точна.
Питате се дали нещо е последвало от фрапантните обстоятелства, съдържащи се в документите, събрани в хода на следствието? Не, нищо не се е случило. Новина щеше да е, в случай че се беше случило противоположното.
Едно на митинга – друго в Народно събрание
Гъвкавият политически шмекер Ал. Йорданов в деня на съвещанието на Народното събрание първо се появява на митинга на Съюз на демократичните сили, който упорства Луканов да остане със снет имунитет. Пред този протест Йорданов изчита като свое мнение и причини квалифицираната от Петър Стоянов юридическа обосновка против включването на точката за имунитета на Луканов в дневния ред на Народно събрание. Седесарите са във екстаз от Ал. Йорданов, еуфорията е нестихваща, след което прясно определеният ръководител на Народно събрание прави изумителен лупинг – влиза в залата и отстъпва мястото си на зам.-председателя на Народно събрание от Движение за права и свободи Кадир Кадир. Какво мислите, че се случва? Кадир безусловно за минути взема решение въпроса по този начин, както Българска социалистическа партия желаят, с което скрепява обединението БСП-ДПС. Съюз на демократичните сили губи значима борба, а Ал. Йорданов си подсигурява председателското място до есента на 1994 година Същият водевил той разиграва и с имунитета на Александър Лилов. “
Склонността към далавери при множеството седесарски функционери е пословична. Различават се единствено в изобретателността и мащабите. От тази податливост не беше пощадено едно от знаковите лица на първата вълна седесарски вождове, което другояче минава през днешния ден за clean (чист). Става дума за някогашния народен представител, ръководител на Народно събрание и дипломат в Полша и Македония Александър Йорданов.
През декември 1993 година един от неговите сътрудници в Съюз на демократичните сили – Едвин Сугарев, го разказва по следния метод: „ Да си затворим очите пред дейностите на въпросния господин, който въплъщава по едно и също време байганьовщината в политическото държание и компромисността към политическия морал, би било акт с пагубни за бъдещето на цялата коалиция последици”.
Нека създадем един дребен „ полет” над политическото и общественото държание и решения, които е показал през годините Александър Йорданов. Подобно на множеството водачи на Съюз на демократичните сили и той стартира с кариера в комсомола (или партията):
Гост на Огнян Дойнов
„ Що се отнася до моята политическа биография, то тя е повече от скромна. Като студент съм бил една година комсомолски секретар на организацията при Филологическия факултет във ВПИ-Шумен”, написа собственоръчно Александър Йорданов в автобиографията си, която открих преди време в архивите на Съюз на демократичните сили. Същият Йорданов години по-късно ще бъде разказан в „ Спомените” на Огнян Дойнов да твърди следното: „ Александър Йорданов посещава семейство Дойнови във Виена през 1996 година, малко преди да отиде дипломат във Варшава. Вечерята минава добродушно, в спокоен диалог. Гостът споделя за събитията в България и за личния си принос в тях, Дойнов задава къси въпроси. Стига се до невралгичния миг, когато Елена Дойнова пита госта не са ли негови думите против комунистите, които той третира като нарушители. “Как може?” – учудва се Александър Йорданов. – “Не съм казвал такова нещо. Моят тъст, който доста почитам, е болшевик. В моето семейство има комунисти, които са почтени хора. Как мога да кажа такива думи?” (Дойнов, О., Спомени, изд. Труд, С., 2002, стр. 466)
Кака Здравка
„ Антикомунизмът” на Ал. Йорданов е като на множеството седесарски вождове през годините – показателен, писклив, само че демонски подправен. Старата армия също като „ новата” към Костов беше изтъкана от лицемерие, непоследователност и упражняване противоположното на това, което проповядва. Веднага се обосновавам, ще го направя по моя метод – с документи. Старата седесарска армия и до през днешния ден парадира за някакъв достоверен антикомунизъм, на който съгласно личните им изказвания те са изразители. Ако това беше по този начин, тогава Александър Йорданов щеше ли да остави, до момента в който беше ръководител на 36-ото Народното събрание през 1992-1994 година като шеф на своя кабинет сътрудника и информатор на Държавна сигурност Тодорка Велева-Уитлок с псевдоним Здравка. В качеството си на ръководител на Народно събрание е имал неограничена опция да ревизира сътрудниците си, а за началника на кабинета такава инспекция е просто наложителна.
Опакован от сътрудници
Ако беше прочел персоналното дело на сътрудник Здравка, огромният антикомунист и герой с Държавна сигурност Александър Йорданов щеше да разбере, че Велева е вербувана от СУ на МВР-III РУ-ДС още през 1968 година на компроматна основа и до рухването на комунизма десетилетия наред с ентусиазъм сътрудничи на Държавна сигурност. Председателят на 36-ото Народно събрание Александър Йорданов явно не се е интересувал от тематиката, тъй като обстоятелствата демонстрират, че е бил безусловно опакован в тези години от сътрудници на Държавна сигурност в администрацията на Народното събрание. По негово време и основният секретар на Народното събрание Владимир Кочев е с агентурно минало. Той е вербуван на 13 ноември 1963 година от ІV ръководство на Държавна сигурност. След това е работил и за Второ основно ръководство на Държавна сигурност (контраразузнаването) като сътрудник Стефчо. Когато през 1992 година Александър Йорданов е определен за ръководител на Народното събрание на мястото на Стефан Савов, той незабавно заиграва по свирката на тези, които са го подкрепили (комунистите и ченгетата, които сякаш толкоз ненавижда). Първо, ревизира решението за снемане имунитета на Андрей Луканов и наложената му мярка за неотклонение, което дава вероятност на държавното управление на Любен Беров. Александър Йорданов участва на две съвещания на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили по това време, на които му е обяснено каква е политиката на Съюз на демократичните сили, а Петър Стоянов изготвя доста подробна юридическа обосновка по проблема „ Луканов”. Следва решение на правната комисия на Народно събрание, която удостоверява мнението на НКС на Съюз на демократичните сили – проверката на решението за снемане на имунитета на Луканов има противоконституционен темперамент и заради това точка в дневния ред, която да съдържа опция за сходна проверка, не трябва да се включва. НКС разчита на това Александър Йорданов като ръководител на Народно събрание да обезпечи отхвърлянето й. (Виж карето)
Двулична политика
От края на 1992 и през 1993 година той праволинейно организира извънредно двулична политика – пред сините симпатизанти продължава да лъже и маже, на съвещанията на НКС дава обещание, само че когато влезе в Народно събрание, не помни всичко и се трансформира в комфортен инструмент за новото парламентарно болшинство. В своето писмо до НКС на Съюз на демократичните сили, до парламентарната група на Съюз на демократичните сили в Народно събрание и до управлението на РДП Едвин Сугарев пита истина ли е, че господин Иван Зографски е превел огромна сума пари в България с желанието да закупи хотел „ София”; желал ли е въпросният господин подпомагане от РДП за закупуването на този и други хотели; за какво господин Александър Йорданов не е могъл да даде доклад за цитираните от медиите 5000 марки, изпратени му от българското сдружение в Германия не за „ Век 21”, а за СДС; има ли и други суми, които господин Йорданов е получавал и с които се е разпореждал по същия начин…” Едвин Сугарев явно е засякъл нещо, към което Йорданов има ненаситен вкус. Този вкус ще се прояви, до момента в който въпросният господин е дипломат в Полша. Това, което четете, е част от следствие на Националната следствена работа. Три движимости лица правят финансово-икономическа и счетоводна експертиза по досъдебно произвеждане с вх. № 98/07 от 04.10.2007 година Какви са обстоятелствата, които научаваме от това следствие? С грама от 19.07.2004 година посланикът ни в Полша уведомява министъра на вътрешните работи за позволен „ спор на интереси” от предшественика му дипломат Ал. Йорданов при сключването от същия на Договор № 1500/29.12.00 година с компания „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.” за отдаване чартърен на част от пространствата в посолския жилищен комплекс на посолството ни в Полша”. Министърът на външните работи Соломон Паси подава сигнал № 5480/13.09.04 година до основния прокурор, в който насочва молба за интензивно подпомагане за изясняване на събитията по случая.
Проверката е предоставена на Народно събрание „ Полиция” и след приключването й от СГП е издадено разпореждане за формиране на досъдебно произвеждане от 21.06.2007 година от Националната следствена работа. Какво се открива в хода на това досъдебно произвеждане? Съгласно циркулярна нота от 26.07.2000 година, Министерство на външните работи на Република Полша уведомява основния секретар на Министерство на външните работи на Република България, че е взето решение от полските управляващи, според което дипломатическите представителства във Варшава, които наемат, отдават чартърен или под друга правна или фактическа форма за прилагане пространства на своите задачи на икономически субекти или физически лица за цели, разнообразни от плануваните във Виенската спогодба за дипломатическите и консулските връзки от 18.04.1961 година, са задължени за прекратят тази активност до 30.11.2000 година Причината е, че с това отдаване на процедура се прави комерсиална активност, а това опонира на на член 1, б. „ И” от същата спогодба. В отговор на тази нота българската страна изпраща писмо от 08.01.2001 година, в което изяснява, че договорите с компаниите наемателки от началото на новата година са прекъснати, а постройката на ул. „ Бобровецка” № 4А, където се намира посолският жилищен комплекс (ПЖК), ще бъде предоставена на полска компания за стопанисване и администриране. Полското министерство обаче е неумолимо, като още веднъж се базира на Виенската спогодба от 1961 година, българските представители там и Министерство на външните работи тук обаче си пипат ушите и нарушаването на конвенцията и неизпълнението на справедливите претенции на полската страна са оставени без реакция.
Офертата
В докладна бележка от 10.04.2000 година посланикът ни предлага на управлението на Министерство на външните работи в лицето на Надежда Михайлова като дейно решение сключването на контракт с компания, която да стопанисва българските парцели в посолския жилищен комплекс и в търговско-икономическото посланичество (ТИП). Надежда Михайлова възприема тази концепция на Ал. Йорданов и изпраща отчет до Междуведомствената комисия за държавните парцели отвън страната (МВКДИИС), в който предлага да се даде право на посланика да подписа контракт с полска компания за отдаване чартърен на към 60 жилището от посолския жилищен комплекс. Този отчет на министър Н. Михайлова дава зелена светлина за разрастване на „ предприемаческия” гений на Ал. Йорданов. Това, което следва, е потресаващо. Както се вижда от Протокол № 9 от 28.11.2000 година, посланикът рапортува пред МВКДИИС своето предложение – да бъде подписан контракт с полската компания „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.”, като неговото пояснение за какво изборът му пада върху тъкмо тази компания е, че тя е дала обещание най-хубаво предложение, изразяващо се в вложения в размер на 100 хиляди щ. д. годишно и още 100 хиляди щ.д. наем за 56 наети жилището. Според документите се вижда, че дипломат Йорданов към този момент има подписан контракт № 554/26.04.00 година с тази компания за няколко жилището, само че нито МВКДИИС, нито Министерство на външните работи са известени за това. На 11.09.2000 година е назначена комисия за разглеждане на постъпилите предложения. И коя компания мислите, че печели състезанието? Фирма „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.”, естествено.
Съдружниците
А в този момент се дръжте крепко – стартира най-интересната и най-позорната откъм гьонсуратлък част от сагата. Цитирам едно към едно написаното от трите движимости лица в заключението по осъществената финансово-икономическа и счетоводна експертиза за магариите на посланика Ал. Йорданов:
„ В тази връзка (става дума за края на 2004 година, когато Ал. Йорданов към този момент е дипломат в Македония, бел. моя) е изискана публична информация от Националния правосъден указател за притежателите на компания „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.” от дипломатическото посланичество във Варшава. Информацията е изпратена и в нея са посочени следните съдружници:
4 Константин Стайков – български жител, непрекъснато живеещ в Полша, с дата на регистриране 29.08.2001 година
4 Валерия Александрова Александрова – брачна половинка на Александър Йорданов Александров, който е някогашен дипломат на РБългария в Р Полша, подписал Договор № 1500/29.10.00 година, Договор № 554/26.04.00 година и Анекс към него от 29.12.00 година (изведен под № 1500, който в тази ситуация е дублиран) по отношение на отдаване чартърен на пространства от сградния фонд на дипл. посланичество на същата компания. Г-жа Александрова попада с дата на регистриране 29.08.01 година и дата на отписване 31.12.03 година (същия месец, от който е преустановен едностранно контракт № 1500/29.12.00 година с компания „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.”);
4 Тодор Николаев Димитров – механик към ПЖК за интервала 29.07.00 година – 07.07.03 година и брачен партньор на Донка Александрова Йорданова, която от своя страна е сестра на Валерия Александрова Йорданова (т.е. въпросният Тодор е зет на посланика Александър Йорданов. Зетьо-шуро-баджанакизъм – българското проклинание, бел. моя). Към годината на започването на досъдебното произвеждане (2007 г.) компанията, в която съдружници за избран интервал са били брачната половинка и шуреят на Александър Йорданов, е натрупала отговорности към Министерство на външните работи за наеми – 563 904,04 щ.д., или 816 662,75 лева и режийни разходи – 488 892,38 полски злоти, или 235 785,99 лв..
Две каузи
Срещу компания „ Одра Н.Т.Sp.z.o.o.” Министерство на външните работи завежда две каузи, само че исковете са заведени единствено за интервал от 1 година след преустановяване на контракта, поради огромните такси, които се заплащат при внасяне на желае, представляващи % от цената му. От разбора, изработен от експертизата, се вижда и това, че в подписания контракт липсват ефикасни механизми за надзор на осъществяването му. И като похлупак – при параленост на проектодоговора, утвърден от Междуведомствената комисия за държавните парцели отвън страната и окончателния контракт, подписан от посланика Александър Йорданов, се установяват съществени разлики в клаузите. Тази спекулация вони! Цялото умозаключение на експертизата е 29 страници и от него се вижда величествен спор на ползи. Оказва се, че оценката, написана в писмото на Сугарев, което цитирах нагоре – за „ въпросния господин, който въплъщава байганьовщината” – е мъчително точна.
Питате се дали нещо е последвало от фрапантните обстоятелства, съдържащи се в документите, събрани в хода на следствието? Не, нищо не се е случило. Новина щеше да е, в случай че се беше случило противоположното.
Едно на митинга – друго в Народно събрание
Гъвкавият политически шмекер Ал. Йорданов в деня на съвещанието на Народното събрание първо се появява на митинга на Съюз на демократичните сили, който упорства Луканов да остане със снет имунитет. Пред този протест Йорданов изчита като свое мнение и причини квалифицираната от Петър Стоянов юридическа обосновка против включването на точката за имунитета на Луканов в дневния ред на Народно събрание. Седесарите са във екстаз от Ал. Йорданов, еуфорията е нестихваща, след което прясно определеният ръководител на Народно събрание прави изумителен лупинг – влиза в залата и отстъпва мястото си на зам.-председателя на Народно събрание от Движение за права и свободи Кадир Кадир. Какво мислите, че се случва? Кадир безусловно за минути взема решение въпроса по този начин, както Българска социалистическа партия желаят, с което скрепява обединението БСП-ДПС. Съюз на демократичните сили губи значима борба, а Ал. Йорданов си подсигурява председателското място до есента на 1994 година Същият водевил той разиграва и с имунитета на Александър Лилов. “
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ