Разширяването на Европейския съюз трябва да бъде обвързано с меритократичните

„ Разширяването на Европейския съюз би трябвало да бъде обвързано с меритократичните критерии от Копенхаген и освободено от ветото, обвързвано с опита за проверка на историята и неуважение на националната и културната еднаквост “.

Това съобщи президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова в речта си пред Общото заседание на Организация на обединените нации.

„ От нашите европейски и стратегически сътрудници чакаме схващане и заслужено деблокиране на процеса на договаряния за участие в Европейски Съюз, отменяне на двойните стандарти и ценене на личните ни правила и полезности, залегнали в главните конституционни документи “, сподели Силяновска.

„ Европейското обединяване е като незавършена симфония без нас. Европейски Съюз е освен политическа система, само че и политическа философия, в която имат вяра максимален брой македонски и балкански политически дейци и жители. Интеграцията е мощен претекст и основна мощ за демократичното развиване “, съобщи македонският президент.

„ Балканските страни би трябвало да се държат съгласно европейските стандарти, като се свързват и си сътрудничат в районен проект. Опитът е скъп и се чака помощта на страните от района, които са станали част от Европейски Съюз, както и на тези, които са на одобрения европейски път. Трябва да се научим да се поддържаме взаимно, както в тази ситуация с ковида, наводненията и пожарите, вместо да се блокираме взаимно по европейския път. Homo Balkanicus може да бъде Homo Europicus, когато пожелае “, посочи тя.

Силяновска съобщи, че РСМ води договаряния с Европейски Съюз към този момент 20 години и в същото време е имало цели 16 позитивни отчета от Европейска комисия. Въпреки това пред страната непрестанно са поставяни нови условия, свързани с конституционни промени.

„ Така се превърнахме в страна „ sui generis “, с 36 конституционни промени за 30 години, закотвена в геополитическия район, наименуван „ Западни Балкани “, акцентира президентът.

Тя напомни, че РСМ, като една от шестте съставни югославски републики, е взела участие в основаването на Организация на обединените нации, а когато през 1993 година е била призната в организацията, се е сблъскала и към момента се сблъсква с огромна неправда. Тя напомни, че Скопие е било признато по силата на краткотрайната препоръка, само че и с спомагателното изискване „ да водим договаряния за намиране на дефинитивно решение на разногласието за името “.

„ Като професор по конституционно право и като някогашен член на Венецианската комисия знам, че това, което е законно, не постоянно е заслужено и законно, тъй като в тази ситуация с моята страна не беше действано в сходство с интернационалното и националното право, т.е. „ всички не помнят “ правото на самоопределяне на всеки народ, обезпечено от Устава на Организация на обединените нации и конституцията на Югославия от 1974 г “, сподели Силяновска.

„ Границата, която разделя законното от справедливото, от време на време е единствено цепнатина, само че различен път е дълбока бездна и даже пропаст. Тази цепнатина, тази пропаст най-често и най-тежко визира дребните нации и страни, които са първите жертви на конфликта сред силата и справедливостта, тъй като може да се окаже непреодолимо затруднение за реализирането на правото на напредък “, акцентира президентът на РСМ.

Тя съобщи, че конституционното име на страната (променено по силата на Преспанския контракт с Гърция през 2018 година – бел.ред.) е официална и правна действителност и РСМ, като виновна държава-член на Организация на обединените нации и НАТО, извършва интернационалните си отговорности.

„ Но участието в Европейски Съюз, поради което го прави, освен че не се сбъдна, само че в този момент македонските жители са изправени пред ново, още веднъж последно изискване за нова конституционна смяна, само че не за участие, а за започване на договаряния и то за повторно “, съобщи Силяновска.

„ Като миролюбива страна, отдадена на добросъседството и районното съдействие, ние чакаме съгласие и съдействие със съседите си, без опасност от несъгласие. Там, където има несъгласие, постоянно няма правдивост. Ветото се е трансформирало в инструмент за двустранното развиване на европейската интеграция, т.е. за нейната застоялост. В изискванията на спорове на европейска почва стагнацията на европейската интеграция освен демотивира македонските жители и забавя промените, само че и дестабилизира района на Югоизточна Европа, оставяйки място за навлизане на злокачествени имперски и великодържавни въздействия “, добави македонският държавен глава.