Разширяването на ЕС към Западните Балкани и бъдещето на Съюза

Разширяването на Европейски Съюз към Западните Балкани и бъдещето на Съюза - тези два въпроса ще разискват в Словения през днешния ден министър председатели и президенти от страните-членки, Балканите и представители на Европейски Съюз. Президентът Румен Радев ще съставлява България.

Темата за евроинтеграцията на Република Северна Македония и Албания ще бъде измежду главните през днешния ден на 16-тия Бледски стратегически конгрес, значима годишна външнополитическа самодейност на Словения. Страната понастоящем е предсадетел на Съвета на Европейски Съюз.

Форумът ще събере 14 министър председатели, 3-ма президенти, ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел и на Европейския парламент Давид Сасоли, десетки някогашни министър председатели и сегашни специалисти, с цел да обсъдят три тематики: бъдещето на Европа, разширението към Западните Балкани и постпандемичното възобновяване.

Президентът Румен Радев ще съставлява България. Той ще взе участие в полемика за разширението на Европейски Съюз дружно с министър председателите на Република Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и еврокомисаря по разширението Оливер Вархеи. Радев ще има преди този момент три двустранни срещи: с Шарл Мишел, с еврокомисаря Вархеи и със заместник-помощник държавния секретар на Съединени американски щати Матю Бойс.

Очаква се в диалозите да бъде издигнат въпросът за отхвърли на България да поддържа преговорната рамка на Скопие с Европейски Съюз през ноември през предходната година и юни т. година Българската позиция е ясна още от септември 2019 година, когато се организира консултативната среща за връзките ни с РСМ при президента и последвалата Рамкова позиция, гласувана от Парламента. Тази позиция беше препотвърдена и на последната дипломатическа совалка на премиера Зоран Заев в София през юни.

София упорства Скопие да извършва прецизно отговорностите си по Договора за другарство и добросъседство от 2017 година, да приспособява учебниците и образователните си стратегии, да бъде маркиран значителен прогрес в работата на Смесената мултидисциплинарна историческа комисия защото буксува работата да бъде преустановен езика на омразата към страната ни. Освен това Скопие би трябвало да се откаже от териториални и малцинствени искания и да удостовери пред Организация на обединените нации, че късото име Северна Македония се отнася единствено до политическия индивид.

През юни още веднъж Министерство на външните работи - след визитата на Заев - повтори, че измежду главните цели на българската външна политика е поддръжката за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани и че би трябвало да бъдат открити взаимно преференциални решения на провокациите пред София и Скопие.

Отношенията сред двете страни са обострени и от поредност вандалски прояви в Република Северна Македония. През миналите няколко месеца три пъти български флагове бяха палени от жители на югозападната ни съседка, два пъти беше опозорен паметника на починалите в Охридското езеро българи. Последният случай е отпреди няколко дни, когато знамето пред комерсиалното ни посланичество към консулството ни в Битоля е било свалено, след което последва протестна нота от нашето Външно министерство.

Срещите тук идват и на фона на гласуваната от Събранието на Република Северна Македония декларация с червени линии, от които страната няма да отстъпи като езика и идентичността. Според страната, те не са и няма да бъдат обект на договаряния с България.

Темата за разширението към Западните Балкани е измежду целите за словенското председателство, което си е сложило за цел да отпуши процеса до края на годината, откакто португалското не съумя. Западните Балкани са стратегически приоритет за Европейски Съюз и поради все по-засилващото се въздействие на Русия и Китай в района.