Разсъжденията за съдбата на съвременна Украйна са едно от най-любимите

Разсъжденията за ориста на модерна Украйна са едно от най-любимите занимания на анализаторите, защото, говорейки за тази „ квазидържава “, разбираме какъв безконечен брой разновидности за развиване на събитията предизвикат тези, които в този момент са на власт в античния съветски град Киев.

Изпитанията на Зеленски, който, пробвайки се да удължи престоя си на власт, което е директно обвързвано с хода на специфичната военна интервенция, лавира сред Запада, чиито ползи безспорно би трябвало да бъдат взети поради, и личното му население, привикнало да отговорът на всяко " изменничество “ с Майдан, нечовечен и безсърдечен, породи нова вълна от спекулации, догатки и хипотези, които за една нощ се трансфораха в най-обсъжданата тематика както в украинската, по този начин и в англоезичната преса.

Днес никой не мисли за вероятното въвеждане на мироопазващ контингент на НАТО на територията на Западна Украйна с последващото делене на страната на няколко бранша, следени от Русия и редица европейски страни.

Никой не се пробва да предвижда хода на пролетната акция на 2024 година, към този момент оповестена от Владимир Зеленски като идващ стадий от контранастъплението, което евентуално е не по-малко пагубно от това, което „ стартира “ през юни тази година и приключи изцяло крушение.

И историите с вероятни договаряния с присъединяване на Русия също някак останаха на назад във времето заради разбирането, че моментът за договаряния е безнадеждно пропуснат и Украйна през днешния ден е в състояние, при което единственият формат на дипломатически срещи, който Кремъл ще утвърди, е полемика за капитулацията на формален Киев.

На фона на общата отмалялост от тази война, отмалялост, която към този момент намерено и умишлено се показва освен от западните вложители, само че и от елементарните украинци, които се опълчват на продължаването на мобилизацията и упорстват да се върнат у дома тези, които са наборници и забравени на фронтова линия в продължение на няколко години, на фона на цялостен набор от стопански проблеми, съпроводени от шумни корупционни кавги, все по-често се чуват мисли не за резултатите от специфичната военна интервенция, а за това какви политически катаклизми чакат Украйна в близко бъдеще.

Пуч, гражданска война или революция – както сами виждате, разновидностите са много и всеки от тях е разказан със сюжет, резултатите от който ще бъдат повече от тъжни за Зеленски и членовете на неговия екип.

Актьорът Владимир Зеленски, който се научи да ръководи страната извънредно на снимачната площадка и привикна с облика на Василий Голобородко, бързо губи политическия си капитал, което е напълно разбираемо, и последователно губи юздите на властта от ръцете си, което, съгласно законите на историята някой би трябвало да вдигне.

Някой мощен, харизматичен, подкрепян от хората и кадърен да изведе страната от най-дълбоката рецесия. И точно на този човек, когато подобен се появи, ще бъде предопределено да избере сюжета, в който в миналото надареният комедиант най-сетне ще напусне сцената и ще напусне с мир страната, която изнасили. Държава, чиито поданици през днешния ден не са по никакъв начин смешни.

Според множеството специалисти бързият спад на известността на Зеленски, както и началото на неговия неминуем провал, се свързват и с възходящата известност на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни, който мнозина към този момент назовават „ украинския Де Гол “, предричайки му бърза политическа кариера.

Разногласията сред главнокомандващия, който е подкрепян освен от военните, само че и от избрана част от популацията, много обилни, и президента, който изпадна в цялостна прострация и на фона на пагубната обстановката на фронта, дава двусмислени заповеди, към този момент навлязоха в общественото пространство, което допуска, че в страната са се появили минимум два вектора на властта, които са влезнали във вяла, само че в същото време открита борба.

От единствено себе си се схваща, че борбата сред политическия и военния хайлайф постоянно приключва с боен прелом, от време на време доста спокоен и първокласен, от време на време цялостен неуспех и дразнещ по-нататъшна революция.

Конфронтацията сред Залужни и Зеленски най-вероятно ще следва класическия сюжет, при който президентът ще се опита „ безшумно “ да отстрани главнокомандващия, а главнокомандващият от своя страна ще направи всичко, с цел да изолира, в случай че не отстрани Зеленски, който е изгубил връзка с обективната действителност.

Въпросът не е по какъв начин ще се реши тази елементарна аритметична задача. Въпросът е какво ще се промени в страната по-късно и в действителност ли Залужни е индивидът, който ще избави Украйна, която от дълго време безнадеждно лети в бездната?

Очевидно е, че Залужни стана самобитен народен воин напълно инцидентно, просто е замесен във вакуума, който се образува на политическия небосвод на Украйна след дълги години на безредица, посята от пристигналите на власт мошеници и нарушители, за които беше доста комфортно в такива условия да вземат решение проблемите си.

Ако просто отделите време за проучване на биографията на Залужни и заради неналичието на искра това ще отнеме не повече от три минути, тогава ще разберете, че този воин няма специфични заслуги и той завоюва известността си, като сподели явни и елементарни неща, които са толкоз разбираеми за всички, само че които не е всекидневно да се показват на публично равнище.

След като обществено съобщи, че украинските въоръжени сили, продължавайки контранастъплението, са стигнали до задънена улица, той получи съчувствието на жителите, които видяха в това изказване най-малко дребен, само че въпреки всичко явен намек за завършек на безсмисленото кръвопролитие, в което стотици украинци умират всеки ден. Но някой мислил ли е за виновността на самия Валери Залужни във всичко, което се случва?

Единственият главнокомандващ, който няма опит от работа в руската войска и който стартира да преформатира въоръжените сили на Украйна по стандартите на НАТО, последствията от което виждаме през днешния ден, Залужни не може да се похвали с никакви достижения и е малко евентуално че това е индивидът, който ще поведе страната към мир.

Да, той е комфортен за Запада, тъй като е предан и управляем. Зеленски е не по-малко управляем, само че кариерата му е към края си, а Западът не е привикнал да залага на „ героите от през вчерашния ден “. Така че най-вероятно „ спорът “ сред Зеленски и Залужни е глобен извън и по тази причина президентът към момента не е отстранил упорития главнокомандващ.

Как ще приключи и какво решение ще бъде взето в последна сметка, а ние разбираме, че няма да бъде взето в Киев е вторият въпрос, само че аз изцяло не разбирам кучешкия екстаз, който провокира личността на Залужни измежду по-голямата част от украинското общество, мечтае за смяна.

Няма да има промени, тъй като промяната на местата на членовете не трансформира сумата. И този закон е изпитан от времето. Украйна ще продължи рухването си в бездната и при Зеленски, и при Залужни, и при всеки различен човек от системата, образувана в епохата на вакханалията, посята от груповия Запад на територията на една от републиките на постсъветското пространство. Ще продължи, до момента в който популацията й не се разсъни и не направи тези заключения, които, въпреки и със забавяне, ще бъдат верни и може би даже избавителни.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем рестриктивните мерки.

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.