Схемата за пенсиите се разкъсва
Разрушават се правилата на общественото обезпечаване и се раздира връзката сред персоналния принос на обезпечените лица и получаваните пенсионни приходи, сочи отчет
Пенсиите в България към този момент наподобяват на европейските по коефициент на заменяне на прихода, само че съотношението на пенсионерите към обезпечените е двойно по-лошо от междинното за Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Това прави системата неустойчива в дълготраен проект, защото тя е мощно подвластна от трансфер на данъчни доходи. Това установяват от Фискалния съвет в мнение по доклада за осъществяването на бюджета на държавното публично обезпечаване за 2024 година, съобщи Сега.
Брутният коефициент на заменяне на прихода е значим индикатор за щедростта на пенсионната система. Той демонстрира съотношението на пенсията към брутния приход. В отчета на Фискалния съвет е посочено, че брутният коефициент на заменяне на прихода е 53,3%, като е непосредствен до междинния за Европейски Съюз (54,8) и над междинният за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз (50,7). В същото време обаче съотношението на пенсионерите към обезпечените лица у нас е двойно по-високо – 0,72 при 0,35 приблизително за Европейски Съюз и 0,31 приблизително за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. С други думи, у нас на 100 работещи се падат 72 пенсионери, до момента в който в Европейски Съюз 100 работещи устоят едвам 35 възрастни.
Това демонстрира, че политиката на увеличение на пенсиите с държавни прехвърляния над опциите на пенсионната система без нужните промени в нея е неустойчива в дълготраен проект и я прави мощно подвластна от трансфер на данъчни доходи. По този метод се унищожават правилата на общественото обезпечаване и се раздира връзката сред персоналния принос на обезпечените лица и получаваните пенсионни приходи, разясняват от Фискалния съвет.
Дефицитът в бюджета на ДОО продължава да пораства – към този момент доближава 11 522 млн. лева (5,68% от БВП). Покритието на разноските с осигурителни доходи е едвам 52%, означават създателите на отчета. В основата на растежа на междинния застрахователен приход с 14,5% по отношение на 2023 година са нарастването на минималната работна заплата, както и на минималния застрахователен приход за самоосигуряващи се лица с 20% до 933 лева, нарастването на оптималния застрахователен приход с 10% до 3 750 лева, нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и други в бюджетната сфера.
Със сериозен ритъм са се нараснали разноските за обществени помощи и компенсации през 2024 година – 18%, до момента в който предходната година растежът им е бил 7,5%, написа още в отчета. Това обаче се дължи основно на прехвърлянето на третия ден от болничния назад към Национален осигурителен институт, откакто години наред го плащаха работодателите.
