Ще бъде ли разкрит гробът на Васил Левски?
Разрешаването на една мистерия на близо век и половина наподобява си пробива път през институциите последните месеци. Става въпрос за гроба на Васил Левски, чието местоположение се търси още от Освобождението. Сега една не доста известна версия - че костите лежат под дребен, недокосван до момента храм в центъра на София, наподобява е съумяла да убеди някои институции да дадат единодушието си за изследване на терена.
Запленен от историята, откогато се помни, Павел Кипров към този момент няма къде да съхранява историческите книги, които прочита през своите 80 години живот. Хипотезите за местонахождението на костите на Васил Левски обаче е част от историята, която не представлявала необикновен интерес за него. Едно посещаване в Петрич в края на 80-те години трансформира всичко. Той посетил дома на Ванга, извънредно близка на неговото семейство.
„ Може би най-големият другар в нейния живот беше чичо ми. Първият път, когато отидох, до нея седеше сестра й Люба. И тя сподели: „ Любе, гледаш ли го този? Той ще участва на отваряне на гроба в една софийска черквица. Обикновено, когато ходех при нея, постоянно ми подхвърляше някаква приказка в тази връзка ”, описа Кипров пред .
След като рухва по време на бомбардировките през 1944 година на мястото на средновековна трикорабна базилика, на днешната улица „ Цар Калоян ” в центъра на София, е повдигнат дребен храм. И до момента в него се съхранява останалата невредима икона на „ Св. Николай Мирликийски Чудотворец ", чието име храмът носи. Споделеното се трансформира в идея на живота на Павел. Запознава се в детайли с всички хипотези, посещава храма неведнъж, свързва се с общественици. Дори откакто разгласява „ Гробът на Васил Левски ", самият Николай Хайтов се сближава с него и гостува в дома му в симитлийското село Черниче. Павел Кипров обаче не съумява да разсъни интереса на институциите.
Вера Тодорова от години стои в центъра на благотворителна фондация, която припознава за своя идеята на Павел. Проучване на посоченото място за съществуване на кости посредством профилирана инсталация е стъпката, за която от няколко месеца се борят. Базирайки се на обстоятелството, че и останалите хипотези за местонахождението на гроба на Апостола не почиват на исторически доказателства, насочат запитвания за сканиране на храма към Софийската митрополия и към районната община, на чиято територия се намира той. Успяват да ги убедят и получават публични позволения. За да се премине към дейности, в този момент Съветът за теренни изследвания към Националния археологически музей би следвало да прегледа проблема. Ще го направи ли обаче, към момента не е ясно. Молбата отлежава на бюрото на неговия ръководител от два месеца.
Запленен от историята, откогато се помни, Павел Кипров към този момент няма къде да съхранява историческите книги, които прочита през своите 80 години живот. Хипотезите за местонахождението на костите на Васил Левски обаче е част от историята, която не представлявала необикновен интерес за него. Едно посещаване в Петрич в края на 80-те години трансформира всичко. Той посетил дома на Ванга, извънредно близка на неговото семейство.
„ Може би най-големият другар в нейния живот беше чичо ми. Първият път, когато отидох, до нея седеше сестра й Люба. И тя сподели: „ Любе, гледаш ли го този? Той ще участва на отваряне на гроба в една софийска черквица. Обикновено, когато ходех при нея, постоянно ми подхвърляше някаква приказка в тази връзка ”, описа Кипров пред .
След като рухва по време на бомбардировките през 1944 година на мястото на средновековна трикорабна базилика, на днешната улица „ Цар Калоян ” в центъра на София, е повдигнат дребен храм. И до момента в него се съхранява останалата невредима икона на „ Св. Николай Мирликийски Чудотворец ", чието име храмът носи. Споделеното се трансформира в идея на живота на Павел. Запознава се в детайли с всички хипотези, посещава храма неведнъж, свързва се с общественици. Дори откакто разгласява „ Гробът на Васил Левски ", самият Николай Хайтов се сближава с него и гостува в дома му в симитлийското село Черниче. Павел Кипров обаче не съумява да разсъни интереса на институциите.
Вера Тодорова от години стои в центъра на благотворителна фондация, която припознава за своя идеята на Павел. Проучване на посоченото място за съществуване на кости посредством профилирана инсталация е стъпката, за която от няколко месеца се борят. Базирайки се на обстоятелството, че и останалите хипотези за местонахождението на гроба на Апостола не почиват на исторически доказателства, насочат запитвания за сканиране на храма към Софийската митрополия и към районната община, на чиято територия се намира той. Успяват да ги убедят и получават публични позволения. За да се премине към дейности, в този момент Съветът за теренни изследвания към Националния археологически музей би следвало да прегледа проблема. Ще го направи ли обаче, към момента не е ясно. Молбата отлежава на бюрото на неговия ръководител от два месеца.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ