Разразилият се скандал около участието на Кирил Петков в ръководството

Разразилият се скандал към присъединяване на Кирил Петков в управлението на неправителствената организация „ Да запазим Корал “, не е първият, а и надали ще е последният, обвързван с така наречен несъответственост при заемането на висок пост в държавната администрация.

Съгласно Закона за администрацията, министър председателят, министрите и зам.-министрите, не могат да са шефове на компании, НПО-та или кооперации. Но през годините има не един и два такива случаи, за които обаче не се подвига толкова звук и не се стига до следствие по какъв начин тъкмо да подали декларациите за несъответственост и кой кого е разписал под книжката. Иначе Главният инспекторат на Министерския съвет има създадени специфични правила за надзор и инспекция за тези така наречен спорове на ползи.

Най-драстичният образец е обвързван с Николай Кънчев, който обаче си изкара най-спокойно мандата като зам.-шеф на екологичното министерство, а в същото време се подвизаваше като ръководител на неправителствена организация. При това на никое място не го бе заявил. Докато е в министерството на екологията, той е и началник на македонското културно-просветно сдружение „ Гоце Делчев “, записано през 1990 година от Софийския градски съд.

И по какъв начин Кънчев да излезе от управата на това сдружение, откакто то е притежател на атрактивния парцел на ул. „ Искър “ №6, който от няколко години действа като заплатен паркинг. Можем да си представим какви пари се изкарват от такова място в претъпкания с коли столичен център. А когато този парцел е обраснал с плевели и шубраци, в него са регистрирани 1800 македонци и албанци. Тази адресна регистрация, няма подозрение, също е била добре заплатена услуга, без която те не могат да вземат заветните български персонални документи и с тях умерено да живеят и работят в Европа.

Николай Кънчев има и още една причина да държи на управителния си пост в НПО-то. За парцела на „ Искър “ 6 има подписано позволение за градеж на хотел. Важен подробност е, че то е издадено през 2016 година на името на… македонско културно-просветно сдружение „ Гоце Делчев “. Първата копка обаче се забавя, тъй като през октомври 2018 година е задържан бате Харо, скандалният началник на Агенцията за българите в чужбина – Петър Харалампиев. Този необут в корупционната скица, който беше разписвал удостоверения за български генезис, и до момента не е наказан, като от ареста му към този момент са минали съвсем 6 години.

Преди време към македонското  културно-просветно сдружение „ Гоце Делчев “ с началник Николай Кънчев и парцела на пъпа на столицата избухна и друга спекулация. Оказа се, че това Неправителствени организации е дало пълномощие на Рамез Ахмад Шараф, с цел да ги показва в имотни покупко-продажби. Само че Шараф беше задържан като водач на тайфа за кибер закононарушения, източила 44 млн. евро и 15 млн. $ от американски и европейски компании. Кънчев е разписал пълномощното на Шараф, с цел да може ливанецът да се захване с издаването на строителна документи за построяването на хотел върху парцела на „ Искър “ 6, който освен това трябвало най-нахално да се споделя... „ Македония “.

Николай Кънчев, да напомним, беше спряган и като зам.-министъра, който е виновен за внасянето на италианския отпадък, изгарян в нашите ТЕЦ-ове. Както е добре известно, и в тази сфера той съумя да мине на метър от правосъдна отговорност.

Заради проблем, подобен с този Николай Кънчев като началник в културно-просветното сдружение, преди години изгърмя от високия си пост проф. Стоян Кушлев, който беше първият началник на Комисията по конфискациите. Оказа се, че не се е отдръпнал като шеф на „ Национална развъдна асоциация по овцевъдство “, учредена от предприемач от Пазарджик, който желал да отглежда елитни породи овце. Кушлев по другарска линия се писал и там началник. Въпреки че асоциацията по този начин и не дала признаци за живот, не била и закрита. А Кушлев в допълнение се намърдал в съдружие „ Царски ловджийски клуб “, обаче си премълчал за това Неправителствени организации. След като е осветлен, си потегля от Комисията, която разследваше нелегално забогателите, тъй като такава е повелята на Закона за администрацията, който по този начин и не проработи за Николай Кънчев от Вътрешна македонска революционна организация.

За несъответственост се заприказва и към кабинета на служебния министър председател Георги Близнашки през 2014 година Тогава се оказа, че един куп министри са шефове в разнообразни сдружения. Премиерът беше в „ Център за конституционни проучвания “ и „ Дружество за социално-икономически проучвания “.

Просветната министърка Румяна Коларова пък беше в управителния съвет на Българска асоциация за политически науки и в управлението на Фондация „ Център за проучвания и политики за дамите “.

Николина Ангелкова, тогава транспортна министърка, на собствен ред беше оповестила, че е поискала да я заличат като ръководител на Фондация „ Приятели на спорта “.

Спортният министър Евгения Раданова беше подала заявление за освобождение от управата на Българската федерация по кънки, състезателен клуб „ Айс Пик “ и още две други организации.

Вицепремиерът и министър на правораздаването Христо Иванов беше показал присъединяване си в НПО-та. По-любопитно е, че в декларациите си той беше отбелязал, че от 1 април 2014 година е премахнат от Софийската адвокатска гилдия като юрист, а с това възпламени цялостен кален поток от всевъзможни тълкувания.

С разнообразни Неправителствени организации бяха свързани и още министрите на защитата – Велизар Шаламанов, на културата – Мартин Иванов.

Вицепремиерът по еврофондовете Илияна Цанова пък се оказа, че взе участие в борда на шефовете на капиталов фонд.

Министърът на стопанската система Васил Щонов също беше записал присъединяване в управата на няколко компании.

По това време потеглиха и съмнения, че служебният министър председател Георги Близнашки и четирима от неговите министри са се възползвали от опцията в закона да не разгласяват своите заявления за спор на ползи. В рамките единствено на един ден те обаче бяха оповестени, само че до момента в който това стане известно, водачът на „ Атака “ Волен Сидеров се беше заканил да сезира прокуратурата, както и в този момент някои политици бързат да призоват Министерство на вътрешните работи и прокуратурата да проверяват Кирил Петков и Лена Бориславова.

Бившата председателка на Народното събрание Ива Митева също беше атакувана, че по време на мандата си е била в несъответственост. Според неназовани адвокати, до момента в който ръководела Народното събрание, тя била в неплатен отпуск от длъжността, която заемала в администрацията на Народното събрание, преди да се впусне в политиката. Да напомним, че през 2023 година, тя бе освободена от длъжността шеф на дирекция „ Законодателна активност и право на Европейския съюз “ и се върна на тази си работа, откакто се отдръпна безславно от присъединяване си в политика, партии и избори.

След това пък някогашният началник на Народното събрание Росен Желязков напряко закри  направлението, което тя оглавяваше. Тогава Ива Митева дефинира цялата тази интервенция като „ политическа принуда “ и заведе дело. През март тя го завоюва в Софийския административен съд, който анулира заповедта за освобождението й от директорския й пост в Народното събрание.

Автор: Уикенд, crimesbg.com