Временен шок или дълбока стагнация? Фискалният съвет с три сценар...
Разработени са три сюжета – базов (реалистичен), скептичен и мощно скептичен. Най-вероятен е базовият сюжет с 60% възможност, до момента в който останалите два са оценени с по 20%.
Временен потрес, последователно възобновяване
В главния вид се планува стопанската система да бъде наранена от внезапно повишаване на енергийните запаси в резултат на спора в Персийския залив, което ще докара до утежняване на външната среда и закъснение на растежа.
Ситуацията се преглежда като типичен потрес от страна на предлагането, при който по едно и също време се покачват цените и се свива икономическата интензивност – модел, съпоставим със стагфлационните рецесии от 70-те години.
В този сюжет се приема, че спорът в Близкия изток ще бъде стеснен във времето и ще завърши доникъде на 2026 година След това се чака последователно нормализиране на цените на енергийните първични материали и възобновяване на икономическата интензивност.
По-дълги разстройства в търговията
При този вид се допуска, че нарушаванията в интернационалната търговия и доставките на първични материали ще се задържат по-дълго – най-малко до третото тримесечие на 2026 година Това значи по-продължителен напън върху цените и по-слаба икономическа динамичност.
Последствията включват по-трудни условия за бизнеса, по-висока неустановеност и в допълнение напрежение върху обществените финанси.
Дълбока застоялост
Най-негативният вид планува нескончаем и тежък потрес в енергийните доставки, в това число вероятни блокажи по основни направления като Ормузкия пролив. В този случай се позволява и действително увреждане на инфраструктурата в страните експортьорки в Близкия изток, което би удължило възобновяване до началото на 2027 година
Такова развиване би довело и до сериозна неустойчивост на интернационалните финансови пазари, спад на вложенията и ограничение на средствата по основни европейски стратегии.
Фискалният съвет предизвестява, че при сходен сюжет редица търговски сътрудници на България могат да навлязат в продължителна застоялост и фискални усложнения, което в допълнение ще се отрази на българската стопанска система.
Временен потрес, последователно възобновяване
В главния вид се планува стопанската система да бъде наранена от внезапно повишаване на енергийните запаси в резултат на спора в Персийския залив, което ще докара до утежняване на външната среда и закъснение на растежа.
Ситуацията се преглежда като типичен потрес от страна на предлагането, при който по едно и също време се покачват цените и се свива икономическата интензивност – модел, съпоставим със стагфлационните рецесии от 70-те години.
В този сюжет се приема, че спорът в Близкия изток ще бъде стеснен във времето и ще завърши доникъде на 2026 година След това се чака последователно нормализиране на цените на енергийните първични материали и възобновяване на икономическата интензивност.
По-дълги разстройства в търговията
При този вид се допуска, че нарушаванията в интернационалната търговия и доставките на първични материали ще се задържат по-дълго – най-малко до третото тримесечие на 2026 година Това значи по-продължителен напън върху цените и по-слаба икономическа динамичност.
Последствията включват по-трудни условия за бизнеса, по-висока неустановеност и в допълнение напрежение върху обществените финанси.
Дълбока застоялост
Най-негативният вид планува нескончаем и тежък потрес в енергийните доставки, в това число вероятни блокажи по основни направления като Ормузкия пролив. В този случай се позволява и действително увреждане на инфраструктурата в страните експортьорки в Близкия изток, което би удължило възобновяване до началото на 2027 година
Такова развиване би довело и до сериозна неустойчивост на интернационалните финансови пазари, спад на вложенията и ограничение на средствата по основни европейски стратегии.
Фискалният съвет предизвестява, че при сходен сюжет редица търговски сътрудници на България могат да навлязат в продължителна застоялост и фискални усложнения, което в допълнение ще се отрази на българската стопанска система.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ