Опитен програмист провери дали изкуствен интелект ще го замени – резултатът е двусмислен
Разработчик с 40-годишен опит организира опит, с цел да премине напълно към уеб шифроване – той сътвори 5000 реда код в Python, с цел да реши комплициран алгоритмичен проблем, без да напише нито един ред на ръка. За 40 часа разговор с асистенти с изкуствен интелект като Claude и Gemini той открил, че изкуственият разсъдък може да удвои продуктивността му. Но контролът на грешките и архитектурните решения изискват задълбочени знания: макар че изкуственият разсъдък генерира кода за секунди, 40 от решенията му съдържат скрити, сложни за забелязване неточности.
Вайб кодирането е метод към програмирането, при който рутинните задания се поверяват на ИИ, до момента в който хората се концентрират върху креативните аспекти и архитектурата на плана. Идеята е процесът на създаване да се трансформира в взаимно творчество: индивидът задава задачите, а машината поема писането, рефакторирането и отстраняването на неточности в кода.
Марко Бенедети, умел програмист с 40-годишен опит в програмирането и лекар по изкуствен интелект, взема решение да ревизира дали програмирането се трансформира в конвейер и организира забавен опит. В продължение на две седмици той посвещава 40 часа на работа с изкуствен интелект по план на Python.
Проектът включвал към 5 хиляди реда код, 50 файла, 20 класа и бил отдаден на основаването на логаритми за търсене при типичен задания.
Ключовият детайл на плана беше стратегия, която взема решение пъзела „ Кулата на Ханой “. Тази класическа задача изисква пренасяне на дискове сред три пръта по избрани правила. Най-краткото решение на загадката пораства експоненциално с броя на дисковете и за хората е съвсем невероятно да си го показват. Но машините могат елементарно да се оправят с сходна задача, като употребяват профилирани или универсални логаритми за търсене. Създаденият решителен модул включва няколко такива логаритъма и е в положение да работи както с класическата версия на пъзела, по този начин и с нейните систематизирани версии с случайни конфигурации.
Разработката се реализира като непрестанен разговор в действително време на британски език сред програмиста и асистентите с изкуствен интелект в интегрираната среда Cursor. По думите на Бенедети той не е написал нито един ред код независимо. В работата са употребявани трите водещи ИИ модела за юли 2025 година Първоначалната конфигурация на плана е направена с Gemini Pro 2.5 на Гугъл, по-голямата част от кода е основана с Anthropic Claude Sonnet 4, който разработчикът похвали за дълбокото схващане, прозрение и ангажираност, а o3 на OpenAI е употребен за дребни задания като валидиране на кода и търсене на референции. В продължение на 40 часа съдействие бяха извършени повече от 300 сесии с обемен на известия с изкуствения разсъдък.
Резултатите от опита се оказаха впечатляващи. ИИ показва дарба да следва тъкмо инструкциите, да запълва пропуските в разсъжденията и да предлага по-елегантни решения.
В някои случаи скоростта и точността на ИИ надхвърляха човешките благоприятни условия. Така да вземем за пример ИИ потвърди невъзможността за решение на нерешими пъзели единствено за 30 секунди, до момента в който разработчикът „ нахвърли “ това доказателство за 10 минути. Моделът сподели решително притежаване на езика Python, в това число идиоматичните структури и общоприетите библиотеки.
Експериментът обаче разкри и редица дефекти. Около 20% от времето било изразходвано за коригиране или рационализиране на некачествения код. Сред проблемите се открояват повтаряне, прекомерно комплицирано рефакториране, неправилна обработка на изключенията и неточности при паралелното осъществяване.
В 40% от случаите кодът изглеждаше работещ, само че по-внимателното му разглеждане разкриваше скрити неточности. Така да вземем за пример изкуственият разсъдък е написал неоптимален логаритъм, само че го е отрекъл, а също по този начин е симулирал премахване на обекта. Друг проблем е, че ИИ е податлив да предлага „ индустриални “ решения даже там, където са нужни елементарност и изясненост, и това би трябвало да се взема под внимание.
Според разработчика ИИ асистентите, основани на огромните езикови модели, са извънредно потребни принадлежности, само че тяхната успеваемост зависи директно от равнището на знания на програмиста. По време на опита разработчикът е работил към два пъти по-бързо, само че при съставянето на тестванията, документите и рефакторирането продуктивността може да се усили от 10 до 100 пъти. В същото време несъразмерното разчитане на ИИ може да докара до „ когнитивен дълг “, при който програмистът губи личните си умения. Истинската изгода от ИИ се демонстрира единствено когато индивидът може да управлява и направлява работата на машината. Ето за какво начинаещите, които към момента не могат да правят оценка сериозно резултата, би трябвало да внимават с вайб кодирането.
По този метод програмирането с ИИ-асистенти е двустранен развой: то покачва продуктивността и освобождава време за творчество, само че изисква непрекъснато човешко присъединяване и инспекция. Бъдещето на кодирането, съгласно специалиста, е в тясното съдействие сред индивида и машината, при което контролът и отговорността остават у индивида, а ИИ работи като образован и благонадежден асистент.
Тук се преглежда един от най-горещите въпроси в софтуерния свят: дали изкуственият разсъдък може да размени програмистите. Вижда се, че макар че ИИ може да се оправя с рутинните задания, той към момента не има логическото мислене и схващане на комплицираните процеси, нужни за цялостното програмиране. Резултатът е двузначен, което демонстрира, че вместо да ги заменя, ИИ по-скоро ще се трансформира в мощен инструмент в ръцете на хората.
