Това се случва на много българи и румънци, търсещи работа в Германия
Разпространението на ковид в няколко немски кланици разпали дебата за неприятните условия, в които доста българи и румънци работят във Федералната република - освен в месопреработвателната индустрия. Макар да не се радват на същото медийно внимание, както да вземем за пример бежанците, жителите на двете източноевропейски страни идват в Германия със същите планове: да обезпечат на фамилиите си по-добър живот. Но дали в действителност децата им се усещат по-добре в Германия? – На този въпрос се стопира в обширна обява " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Когато не приказваш езика
Швейцарското издание споделя за 4-годишната Мелиса, която предходната есен е пристигнала от Румъния в Мюнхен. Там тя населява дружно със своя по-голям брат Мариус и двамата им родители жилище с повърхност от 30 квадратни метра. Оттогава Мелиса чака за място в детска градина. До преди пандемията момичето най-малко можело да излиза до детската площадка, където обаче мъчно се е разбирало с другите деца, защото не приказва немски.
Намирането на място в детска градина е предизвикателство за доста фамилии в баварската столица. Братът на Мелиса е възпитаник и малко след идването си в Германия е записан в специфичен клас за деца, които не владеят немски език.
Майката на Мелиса и Мариус също не знае езика. Със брачна половинка ѝ са в Германия от две години, само че време за езика не им е останало. В интернет те прочели публикация за работа в касапница, където два месеца ги лъгали, че ще им платят. После се заели с бояджийство, само че скоро новият им шеф банкрутирал. Жената си намерила работа като камериерка, а брачният партньор ѝ - в строителна компания. С помощ от работодателя те съумели да наемат двустайно жилище и да изтеглят при себе си децата, които били останали при баба си и дядо си в Румъния.
В името на бъдещето на децата
Друг образец: 13-годишният Даниел дошъл преди 4 години в Мюнхен с майка си. “Синът ми е талантлив, това стана ясно още в Румъния, само че там нямаше уместно учебно заведение за него”, споделя дамата. “Той направи три теста в мюнхенска гимназия, след което му предложиха едно от дребното места в класовете за надарени деца”.
Двамата в началото живяли в спешен център за настаняване на майки с деца, а по-късно минали през същинска авантюра по намиране на жилище и работа. Но за учителката по специалност, принудена да работи в хотели, домове за възрастни и в пекарни, с цел да свърже двата края, цената си заслужавала изцяло: “Моят наследник има учебно заведение, което е уместно за него”, споделя тя.
Семейството не възнамерява да се връща в Румъния, въпреки там да са всичките им родственици. Даниел желае да учи информатика или физика в Мюнхен.
Експлоатация и неприятни условия на труд
Експлоатирането на служащи от Източна Европа е обект на унищожителни рецензии през последните месеци. След като в редица кланици в Германия избухнаха огнища на ковид, включително в най-голямото месопреработвателно дружество в страната - компания “Тьонис” в Гютерсло, немските управляващи бяха упрекнати, че разрешават на огромните месопроизводители да експлоатират чиновниците от Източна Европа. Това докара до сериозен спор и законови промени, които не разрешават на огромните кланици да наемат работна ръка посредством медиатори и по този начин да заобикалят редица трудовоправни положения.
Тази седмица немският министър на труда Хубертус Хайл трябваше да пътува до Румъния, с цел да разиска със своите румънски сътрудници препоръчаните законови промени, както и отбраната на румънските сезонни служащи в немското селско стопанство. Заради разпространяването на Ковид-19 и растежа на новозаразените в Румъния обаче, Хайл анулира своето пътешестване. С румънската министърка на труда Виолета Александру ще обсъдят тематиката във видеоконференция.
Когато не приказваш езика
Швейцарското издание споделя за 4-годишната Мелиса, която предходната есен е пристигнала от Румъния в Мюнхен. Там тя населява дружно със своя по-голям брат Мариус и двамата им родители жилище с повърхност от 30 квадратни метра. Оттогава Мелиса чака за място в детска градина. До преди пандемията момичето най-малко можело да излиза до детската площадка, където обаче мъчно се е разбирало с другите деца, защото не приказва немски.
Намирането на място в детска градина е предизвикателство за доста фамилии в баварската столица. Братът на Мелиса е възпитаник и малко след идването си в Германия е записан в специфичен клас за деца, които не владеят немски език.
Майката на Мелиса и Мариус също не знае езика. Със брачна половинка ѝ са в Германия от две години, само че време за езика не им е останало. В интернет те прочели публикация за работа в касапница, където два месеца ги лъгали, че ще им платят. После се заели с бояджийство, само че скоро новият им шеф банкрутирал. Жената си намерила работа като камериерка, а брачният партньор ѝ - в строителна компания. С помощ от работодателя те съумели да наемат двустайно жилище и да изтеглят при себе си децата, които били останали при баба си и дядо си в Румъния.
В името на бъдещето на децата
Друг образец: 13-годишният Даниел дошъл преди 4 години в Мюнхен с майка си. “Синът ми е талантлив, това стана ясно още в Румъния, само че там нямаше уместно учебно заведение за него”, споделя дамата. “Той направи три теста в мюнхенска гимназия, след което му предложиха едно от дребното места в класовете за надарени деца”.
Двамата в началото живяли в спешен център за настаняване на майки с деца, а по-късно минали през същинска авантюра по намиране на жилище и работа. Но за учителката по специалност, принудена да работи в хотели, домове за възрастни и в пекарни, с цел да свърже двата края, цената си заслужавала изцяло: “Моят наследник има учебно заведение, което е уместно за него”, споделя тя.
Семейството не възнамерява да се връща в Румъния, въпреки там да са всичките им родственици. Даниел желае да учи информатика или физика в Мюнхен.
Експлоатация и неприятни условия на труд
Експлоатирането на служащи от Източна Европа е обект на унищожителни рецензии през последните месеци. След като в редица кланици в Германия избухнаха огнища на ковид, включително в най-голямото месопреработвателно дружество в страната - компания “Тьонис” в Гютерсло, немските управляващи бяха упрекнати, че разрешават на огромните месопроизводители да експлоатират чиновниците от Източна Европа. Това докара до сериозен спор и законови промени, които не разрешават на огромните кланици да наемат работна ръка посредством медиатори и по този начин да заобикалят редица трудовоправни положения.
Тази седмица немският министър на труда Хубертус Хайл трябваше да пътува до Румъния, с цел да разиска със своите румънски сътрудници препоръчаните законови промени, както и отбраната на румънските сезонни служащи в немското селско стопанство. Заради разпространяването на Ковид-19 и растежа на новозаразените в Румъния обаче, Хайл анулира своето пътешестване. С румънската министърка на труда Виолета Александру ще обсъдят тематиката във видеоконференция.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ