Фатални природни бедствия заплашват интернет
Разпространението на интернет по целия свят принуди човечеството да сложи непрестанно разширяваща се мрежа от оптични кабели на морското дъно на океаните, през които минава съвсем целият световен интернет трафик.
Ново изследване пресмята, че сега има повече от 550 дейни кабела на морското дъно по целия свят, покриващи обща дължина от 1,4 милиона километра - задоволително, с цел да увие Земята към оста й 35 пъти.
Но в случай че подводна лавина скъса някои от кабелите на морското дъно, следствията могат да бъдат необятно публикувани и скъпи. По време на земетресението в Хенгчун през 2006 година в Тайван паднаха подводни лавини, които прекъснаха доста от кабелите на морското дъно, свързващи Югоизточна Азия с останалия свят. Най-големият интернет оператор в Китай регистрира 90 % загуба на трафик в Съединените щати, до момента в който Тайван е изправен пред 74 до 100 % загуба на интернет трафик на прилежащите острови.
Това спиране на кабела провокира безпорядък на международните пазари, намалявайки финансовите транзакции и възобновяване на мрежата до цялостен потенциал лиши 39 дни и милиони долари разноски за доставка и инсталиране. Факт е, че подводната лавина се движеше доста бързо, оптималната й скорост беше 72 километра в час. Нови проучвания демонстрират, че този естествен феномен се случва с още по-бързи темпове в Атлантическия океан.
Но учените показват, че има толкоз доста кабели, заровени под морското дъно, че е доста малко евентуално подводна лавина да аргументи прекъсване на интернет в международен мащаб. Земетресението от 2006 година сподели, че когато основните мрежови пътеки се повредят, част от интернет трафика се движи по различни направления.
В нов разбор геолозите са картографирали разрушенията, породени от гигантска подводна лавина, паднала преди 60 000 години край крайбрежията на Мароко. След това потокът измина 400 километра по най-големия подводен каньон и още 1600 километра по дъното на Атлантическия океан.
„ Картирахме лавината, употребявайки композиция от подробни топографски изследвания на морското дъно и стотици седиментни ядра, които проникнаха в лавинообразните отлагания на голяма повърхност. Във всяко ядро анализирахме седиментите за вкаменелости, което ни разреши да определим възрастта на събитието - преди 60 хиляди години. Това също означаваше, че можем да сравним обособени пластове от лавини на хиляди километри “, споделя откривателят Кристофър Стивънсън.
Учените съпоставят, че лавината съдържа задоволително вода, с цел да изпълни 140 хиляди лондонски стадион Уембли, а височината й е над 200 метра. Анализът на данните сподели, че разрушителният естествен феномен е почнал като малко свлачище, което по-късно е нараснало размера си над 100 пъти.
Има доста евентуални аргументи за подводни лавини, в това число трусове, приливи и отливи, тайфуни, речни наводнения и даже вулканични изригвания. Изменението на климата ще направи някои от тези събития по-чести и интензивни.
Според геолозите тези тригери не подсигуряват лавина и не са свързани с мащаба на събитието, написа МК. Например през 1755 година мощно земетресение удари крайбрежията на Португалия, разрушавайки огромна част от Лисабон и убивайки десетки хиляди хора. Това обаче провокира единствено дребна подводна лавина. За съпоставяне, през 1929 година мощно земетресение край крайбрежията на Нюфаундленд, Канада, провокира най-голямата подводна лавина, записана в миналото.
„ Моите сътрудници и аз използвахме подробни проучвания на морското дъно и проби от седименти, с цел да реконструираме характерностите на това събитие, което се движеше със скорост от 68 километра в час, носейки съсредоточена примес от камъни, пясък и тиня. Лавината беше толкоз мощна, че провокира цунами, което умъртви 28 души на локалното крайбрежие. Това остава първата и единствена гигантска подводна лавина, чийто размер е регистриран непосредствено посредством разкъсване на кабели, като 11 дънни кабела са унищожени “, заключава Кристофър Стивънсън.
Ново изследване пресмята, че сега има повече от 550 дейни кабела на морското дъно по целия свят, покриващи обща дължина от 1,4 милиона километра - задоволително, с цел да увие Земята към оста й 35 пъти.
Но в случай че подводна лавина скъса някои от кабелите на морското дъно, следствията могат да бъдат необятно публикувани и скъпи. По време на земетресението в Хенгчун през 2006 година в Тайван паднаха подводни лавини, които прекъснаха доста от кабелите на морското дъно, свързващи Югоизточна Азия с останалия свят. Най-големият интернет оператор в Китай регистрира 90 % загуба на трафик в Съединените щати, до момента в който Тайван е изправен пред 74 до 100 % загуба на интернет трафик на прилежащите острови.
Това спиране на кабела провокира безпорядък на международните пазари, намалявайки финансовите транзакции и възобновяване на мрежата до цялостен потенциал лиши 39 дни и милиони долари разноски за доставка и инсталиране. Факт е, че подводната лавина се движеше доста бързо, оптималната й скорост беше 72 километра в час. Нови проучвания демонстрират, че този естествен феномен се случва с още по-бързи темпове в Атлантическия океан.
Но учените показват, че има толкоз доста кабели, заровени под морското дъно, че е доста малко евентуално подводна лавина да аргументи прекъсване на интернет в международен мащаб. Земетресението от 2006 година сподели, че когато основните мрежови пътеки се повредят, част от интернет трафика се движи по различни направления.
В нов разбор геолозите са картографирали разрушенията, породени от гигантска подводна лавина, паднала преди 60 000 години край крайбрежията на Мароко. След това потокът измина 400 километра по най-големия подводен каньон и още 1600 километра по дъното на Атлантическия океан.
„ Картирахме лавината, употребявайки композиция от подробни топографски изследвания на морското дъно и стотици седиментни ядра, които проникнаха в лавинообразните отлагания на голяма повърхност. Във всяко ядро анализирахме седиментите за вкаменелости, което ни разреши да определим възрастта на събитието - преди 60 хиляди години. Това също означаваше, че можем да сравним обособени пластове от лавини на хиляди километри “, споделя откривателят Кристофър Стивънсън.
Учените съпоставят, че лавината съдържа задоволително вода, с цел да изпълни 140 хиляди лондонски стадион Уембли, а височината й е над 200 метра. Анализът на данните сподели, че разрушителният естествен феномен е почнал като малко свлачище, което по-късно е нараснало размера си над 100 пъти.
Има доста евентуални аргументи за подводни лавини, в това число трусове, приливи и отливи, тайфуни, речни наводнения и даже вулканични изригвания. Изменението на климата ще направи някои от тези събития по-чести и интензивни.
Според геолозите тези тригери не подсигуряват лавина и не са свързани с мащаба на събитието, написа МК. Например през 1755 година мощно земетресение удари крайбрежията на Португалия, разрушавайки огромна част от Лисабон и убивайки десетки хиляди хора. Това обаче провокира единствено дребна подводна лавина. За съпоставяне, през 1929 година мощно земетресение край крайбрежията на Нюфаундленд, Канада, провокира най-голямата подводна лавина, записана в миналото.
„ Моите сътрудници и аз използвахме подробни проучвания на морското дъно и проби от седименти, с цел да реконструираме характерностите на това събитие, което се движеше със скорост от 68 километра в час, носейки съсредоточена примес от камъни, пясък и тиня. Лавината беше толкоз мощна, че провокира цунами, което умъртви 28 души на локалното крайбрежие. Това остава първата и единствена гигантска подводна лавина, чийто размер е регистриран непосредствено посредством разкъсване на кабели, като 11 дънни кабела са унищожени “, заключава Кристофър Стивънсън.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ