Разпродажбата на акциите на софтуерните компании не е срив на

Разпродажбата на акциите на софтуерните компании не е срив на технологии, а срив на усещания. Пазарът реагира не на към този момент настъпила смяна в метода, по който тези компании печелят пари, а на ненадейно разлюляване на визията кои елементи от софтуерния свят са елементарно заменими и кои не. Когато OpenAI и Anthropic демонстрираха принадлежности, способни да извършват задания, които до неотдавна се смятаха за предпазени от автоматизация, реакцията беше типична за късен пазарен цикъл – първо се продава всичко без разлика, а едвам по-късно стартира мисленето.Числата демонстрират мащаба на тази реакция. Фондът IGV загуби над 16% единствено за осем търговски сесии – придвижване, което мъчно може да бъде обяснено с действително утежняване на главните индикатори за толкоз малко време. Дори компании от най-голям мащаб като Microsoft понесоха двуцифрен спад и стотици милиарди заличена пазарна стойност, макар че мястото им в корпоративните системи не се е трансформирало за две седмици. Това е типичен образец за безразборна ликвидация, водена от неустановеност, а не от прецизна оценка.По-широката картина добавя този прочит. След години на високи оценки, поддържани от на ниска цена капитал и предвидими доходи от абонаменти, софтуерният бранш навлиза във фаза на преоценка тъкмо когато цената на финансирането остава по-висока, а разказът към изкуствения разсъдък трансформира разбирането за стойност. В такива моменти пазарът стартира да възприема самото писане на код като нещо нормално и търси резистентност в други детайли – мащаб, данни, надълбоко вграждане в системите и трудност, обвързвана с правила и сигурност.Психологията стои в центъра на тази динамичност. Страхът не е, че новите технологии ще създадат софтуера по-добър, а че ще заличат границата сред снабдител и клиент, сред подготвен артикул и вътрешно решение. Тази паника удря най-силно фирмите, които оферират крайни приложения, тъй като цената им се възприема като по-лесно заменима. Обратно, компаниите, които построяват основата на системите и се занимават със отбрана на данните, наподобяват по-трудни за замяна и по-зависими от насъбрано познание, а не просто от автоматизирано генериран код.Исторически това припомня интервала към 2014–2015 година, когато прекосяването към облачни решения беше възприемано като опасност за обичайния корпоративен програмен продукт. Тогава пазарът първо наказа целия бранш, преди да одобри, че точно фирмите, които построяват главната инфраструктура, са измежду най-големите печеливши. И тогава, както и в този момент, страхът беше действителен, само че разпределен неравномерно по отношение на същинския риск.Същината на сегашната промяна не е в тезата, че новите технологии „ изяждат “ софтуера, а че го пренареждат. Самият код губи ореола си на предпазена стойност, само че работните процеси, ръководството на данни, сигурността и свързването на системи остават сложни за подмяна. Затова пазарът последователно стартира да прави разлика сред основата и надстройката, сред систематичния пласт и потребителския интерфейс. Първоначалната реакция беше паническа, само че паузата демонстрира, че стартира стадий на по-внимателно разграничение.В последна сметка това придвижване не унищожава софтуерния бранш, а го принуждава да дефинира отначало къде тъкмо се намира трайната стойност, като същинският риск към този момент не е дали новите технологии ще бъдат употребявани, а кои модели ще потвърдят, че могат да ги трансфорат в устойчиви доходи, без сами да обезценят основата си.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.