Разпети петък е - най-тъжният ден в християнския свят. Днес

Разпети петък е - най-тъжният ден в християнския свят. Днес денят е отдаден на Христовото разпятие, кръстната гибел и полагането на Исус Христос в гроба. Иронично, само че на тази дата - 18 април, честват хората, чиито имена значат " спечелили ".

Разпети петък

В този ден Христос претърпял безчет поругания, страдания и неимоверни премеждия. 

Това е денят, в който разпънали на кръст почтения Исус Христос - " изтезаван за нашите беззакония и непреодолим за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество ". На Велики петък Исус е заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която слагат стража и голям камък на входа. На този ден в храмовете се прави неговото опело. Вярващите на Разпети петък вървят на черква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. На утринната работа се четат дванайсет фрагмента от Евангелието, които описват за пристрастеностите (страданията - от църковнославянски) на Исус Христос.

На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

Неслучайно точно в този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим - църквата повелява тогава да не се яде нищо и да се пие единствено вода.

На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, денем не се служи Света литургия. На вечерната работа в храма се съпреживява Христовата гибел - изнася се Христовата плащеница, отдадена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига " гробът " Христов, декориран с цветя, а на престола се слага плащеницата. Тя съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта Христови. Едно от песнопенията, което е признато да се извършва на службата на Велики петък, се назовава " Плачът на Богородица ". Тази молитва се чете в памет на душевните премеждия на Дева Мария, която стояла до кръста на своя наследник, произнасяйки скръбни слова. По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.

Извършва се опелото му измежду бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното свещенодействие, с нея се обикаля към храма и алегорично се прави погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я поставя в " гроба " - в центъра на храма.

Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася назад в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста. На Разпети петък е безусловно неразрешено да се подхваща каквато й да е работа.

Не е инцидентно това, което старите хора споделят за Разпети петък: " На този ден и птичката гнездо не вие ". На Разпети петък денем се върви на черква и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието.

Мнозина считат, че ритуалът с минаването под масата носи здраве, шанс, а съгласно някои и опрощава греховете. 

Тези тълкувания са неправилни и са плод на поверие, само че битуват трайно измежду хората. Минаването под масата в действителност е пристъпване към гроба Христов и има напълно друго християнско пояснение за събитията на Разпети петък.

Сутринта преди службата в средата на храма се прави режисура - издига се " гробът " Христов, декориран с цветя, а на престола се слага светата Плащаницa, с каквато е било увит след свалянето от кръста. Тя съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се слагат Евангелието, Кръстът и доста цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата, преживявайки момента на гибелта и погребението на Господ.

Вярващите целуват поредно Христовото тяло извезано на плащаницата, Евангелието и кръста и поставят цветята. След това се навеждат и минават под издигнатото място. По този метод показваме нашето поклонение, примирение и тъга пред гроба Господен, само че също и признателност, че Христос е изкупил и прегрешението на човечеството. После още веднъж се покланяме пред издигнатия огромен Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.

Духовникът ни дава цвете за благословение и ни утешава, че единствено още малко гробът ще остане празен, тъй като Христос ще Възкръсне. Цветето занасяме у дома и го слагаме над иконите, с цел да ни припомня, че чакаме Великия ден.

Това е същинското значение на " минаването под масата ". Действия в храма не от суетна религия за здраве, шанс, а още по-малко за сбогуване на греховете - те могат да бъдат опростени единствено при смирение и изповед.

На вечерното свещенодействие Плащаницата се изнася от олтара за така наречен опело Христово. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта Христови. Едно от тях - " Плачът на Богородица ", е молитва в памет на душевните премеждия на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

С Плащаницата след това се обикаля към храма, с цел да се покаже символиката на погребението. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я поставя в " гроба " в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася назад в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

Всяка година на 18 април Православната черква уважава паметта на Св. страдалец Виктор Никомедийски – самоуверен християнин, който с непоколебимата си религия въодушевява генерации. Той живял през III век в град Никомедия (днешна Турция), когато християните били грубо преследвани. Отказвайки да се отхвърли от своята религия, Виктор понесъл жестоки мъчения и приел мъченическа гибел – с достолепие и лоялност към Бога.

В православната традиция Св. Виктор е уважаван като настойник на справедливостта, смелостта и вярата, а неговата духовна мощ остава знак на непоклатимата християнска героизъм.

На този ден имен ден означават всички, които носят имената Виктор, Виктория, както и техните производни. Честит празник на всички с тези мощни, борбени и вдъхновяващи имена!

В българския национален фолклор се има вяра, че носещите името Виктор или Виктория са самостоятелни, целеустремени и със мощен темперамент.
Обичаите включват палене на свещи за здраве и отбрана, както и молебствия за мощ и благоденствие. В някои региони на страната се счита, че в случай че на този ден вали дъжд, годината ще бъде плодородна и изпълнена с триумф.

Името Виктор произлиза от латинското  “Victor ” и означава  “победител ”. То символизира силата на духа, триумфа и способността да преодоляваш компликациите.