Разпети петък е, най-тъжният ден от Страстната седмица
Разпети или Велики петък е най-тежкият и заплашителен ден от седмицата преди Великден, на него правим възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната гибел на Спасителя. На този ден Иисус претърпял безчет поругания, страдания, неимоверни премеждия.
Това е денят, в който разпънали на кръст почтения Агнец - " изтезаван за нашите беззакония и непреодолим за нашите грехове ", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, мрачевина надвиснала над Голгота.
Черен, тъмен, поразителен е денят, в който Божият Син починал, разпънат на кръст като най-позорен бандит. На Велики петък бил заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която управляващите оставили стража и голям камък на входа.
В този ден Светата Църква напомня по какъв начин разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го не помни в царството Си. На тези събития са отдадени и богослужебните песнопения.
На Разпети петък не се служи света литургия, тъй като самичък Господ е принесъл себе си в жертва, а се правят Царските часове.
Сутринта на Велики петък се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както поради продължителността, по този начин и поради значимите събития, които ни напомнят, а Царски, тъй като през византийската ера на тях са участвали и царете, написа Блиц.
Часовете се пеят и четат в петък сутринта. Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молебствия. След деветия час се продължава с последованието на вечернята.
Вечерта на Велики петък се отслужва утренята за Велика събота, а след песните на канона алегорично се снема от Кръста Разпнатият, обгръща се в плат и се поставя в светата кувуклия, символизираща гроба. Тялото на Господа е избродирано или изографисано върху плащаницата и изобразява това снемане.
На Велики петък сутринта, в центъра на храма се изнася св. Плащаница. В този ден миряните минават под Плащаницата, с която е било завито тялото на мъртвия Христос. Тя се слага пред символичния гроб на Спасителя в центъра на храма.
При изнасянето на Плащаницата се съблюдава и специфичен обред. Певецът застава пред северната врата на Св. Олтар и стартира постепенно да пее първата стихира, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят Св. Плащаница, обикалят три пъти към разпятието и приготвената маса (кувуклия) и поставят плащаницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват кръста, Светото Евангелие и самата Плащаница.
Светата плащаница се слага на маса и православните християни минават под нея за здраве, като получават по-късно от ръката на свещеника клонче здравец. Плащеницата съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.
Неслучайно точно в този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът споделя, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда дружно с Богочовека, съпричастно е на неговата гибел и заравяне. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Това е денят, в който разпънали на кръст почтения Агнец - " изтезаван за нашите беззакония и непреодолим за нашите грехове ", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, мрачевина надвиснала над Голгота.
Черен, тъмен, поразителен е денят, в който Божият Син починал, разпънат на кръст като най-позорен бандит. На Велики петък бил заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която управляващите оставили стража и голям камък на входа.
В този ден Светата Църква напомня по какъв начин разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го не помни в царството Си. На тези събития са отдадени и богослужебните песнопения.
На Разпети петък не се служи света литургия, тъй като самичък Господ е принесъл себе си в жертва, а се правят Царските часове.
Сутринта на Велики петък се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както поради продължителността, по този начин и поради значимите събития, които ни напомнят, а Царски, тъй като през византийската ера на тях са участвали и царете, написа Блиц.
Часовете се пеят и четат в петък сутринта. Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молебствия. След деветия час се продължава с последованието на вечернята.
Вечерта на Велики петък се отслужва утренята за Велика събота, а след песните на канона алегорично се снема от Кръста Разпнатият, обгръща се в плат и се поставя в светата кувуклия, символизираща гроба. Тялото на Господа е избродирано или изографисано върху плащаницата и изобразява това снемане.
На Велики петък сутринта, в центъра на храма се изнася св. Плащаница. В този ден миряните минават под Плащаницата, с която е било завито тялото на мъртвия Христос. Тя се слага пред символичния гроб на Спасителя в центъра на храма.
При изнасянето на Плащаницата се съблюдава и специфичен обред. Певецът застава пред северната врата на Св. Олтар и стартира постепенно да пее първата стихира, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят Св. Плащаница, обикалят три пъти към разпятието и приготвената маса (кувуклия) и поставят плащаницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват кръста, Светото Евангелие и самата Плащаница.
Светата плащаница се слага на маса и православните християни минават под нея за здраве, като получават по-късно от ръката на свещеника клонче здравец. Плащеницата съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.
Неслучайно точно в този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът споделя, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда дружно с Богочовека, съпричастно е на неговата гибел и заравяне. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ