Разпети или Велики петък е най-тъжният ден за християните, най-страшният

Разпети или Велики петък е най-тъжният ден за християните, най-страшният от седмицата преди Великден. На него правим възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и гибелта на Спасителя.

В този ден Светата Църква напомня по какъв начин разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го не помни в царството Си. На тези събития са отдадени и богослужебните песнопения.

На Велики петък, когато Спасителят умира, денем не се служи Света литургия. Изнася се Христовата плащаница, в която тялото му е било завито след свалянето от кръста. Преди началото на службата в средата на храма се издига " гробът " Христов, декориран с цветя, а на престола се слага плащаницата - парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта Христови.

В наши дни плащаницата нормално се слага на маса и православните християни минават под нея. За църковния обред това деяние има стойност на реверанс пред гроба Господен, а за националната традиция - на вяра за здраве. Тази година,  за разлика от предходната, миряните ще могат да минават под масата и да допират плащаницата, а свещениците ще раздават здравец, както е традицията на този ден.  Отнасяме цветето в дома си и го слагаме над иконите, с цел да ни припомня, че чакаме великия ден. 

Вечерта се прави Опелото Христово, на което се съпреживява гибелта му.

Неслучайно точно в този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).

Според евангелските текстове на Разпети петък небето и земята са се раздрали, а Слънцето се е скрило, като над цяла Голгота е настъпила цялостна мрачевина. Народът допъва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие.

Всяко дихание страда дружно с Богочовека, съпричастно е на неговата гибел и заравяне. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Тъй като Разпети Петък е интервал на печал и тъга, в този ден и не се предлага да се отдавате на развлечения и гуляи. Вместо занимания, по-добре е да се концентрирате върху молитвите и да помагате на околните.

В допълнение към християнските обичаи, на Велики петък има национални традиции, повтарящи суеверия и като цяло имат езически корени. Например, от време на време се палят на високи хълмове огньове, защитаващи, съгласно вярата, от зли духове. Съществува и възбраната за селскостопанска и ковашка работа. 

Жените би трябвало да се откажат от шиене и плетене, а цялата друга домакинска работа би трябвало да бъде приключена до Велики четвъртък. Но печенето, в противен случай, препоръчва се: счита се, че хлябът, подготвен на този ден, може да лекува заболявания.

Повелята да не се пие вода, а да се пече самун почива на легенда, която разказва, че в петък, когато Христос се качвал към Голгота с големия кръст на плещите, той минал край една жена, която перяла, и ѝ изискал малко вода. Жената обаче вместо вода му дала мръсотия.

По-нататък в различен дом, където печели самун, дали на Спасителя малко от топлия самун и откакто го изял, Исус споделил: Проклета да бъде дамата, която пере в тоя ден, а благословена оная, която подготвя хляба!