Притча за разпънатия
“Разпънете ме! ”, викнах аз на хората.
“Защо кръвта ти да бъде върху нас? ”, възразиха те.
“Хайде! – споделих аз. – Как ще се възвисите, в случай че не разпъвате хора като мен? ”
Тогава те ме послушаха и аз бях разпънат.
И до момента в който висях сред небето и земята, те повдигнаха глави към мен, с цел да ме видят. И това ги възвиси, тъй като в никакъв случай преди не бяха вдигали нагоре главите си.
И до момента в който стояха и ме гледаха, един от тях извика: “Каква виновност искаш да изкупиш с това? ”
И различен: “За каква идея жертваш себе си? ”
И трети: “Мислиш ли, че по този начин ще се прославиш? ”
И четвърти: “Вижте го, той се усмихва! Може ли такава болежка да бъде простена? ”
А аз им отговорих и рекох:
“Помнете единствено, че съм се усмихвал. Аз не изкупвам нищо – нито пък се жертвам – нито искам популярност – нито има нещо, което да прощавам. Аз бях жаден – и вие ме напоихте със личната ми кръв. Защото с какво друго може да се засити жаждата на индивида, с изключение на със личната му кръв? Бях глух – и вие отворихте в мен кървави езици, с които да ви приказвам. Бях покорен във вашия затвор – и вие ми отключихте портите на свободата.
И в този момент аз си отивам от вас сходно на всички други, разпънати като мен. И не мислете, че сме се наситили на разтягане! Защото ние би трябвало да бъдем разпъвани от все по-великански индивиди сред все по-обширни земи и все по-високи висини ”.
Халил Джубран
