Седмицата: Слави Трифонов кум на Стефан Янев
Разпад! Всичко се разпада, до момента в който всички от горе до долу и от долу до горе в политпартийността на страната се наиграят на изчегъртване. Всеки чегърта всеки, но не в смисъла на резултата от тази дума, а буквалистки необразовано - в напълно дословния й смисъл - остъргвам, като издавам звук. Даже остъргвам, ЗА ДА издавам звук. Е, нашумяхме се!
През миналата седмица обаче се и гради. Докато така наречен ръководещи – четворната коалиция, се разпадат, а така наречен опозиции се чудят да се съшият ли с бели конци, се съгради публично така наречен нова политическа мощ на Стефан Янев. Бившият (дали?) секретар на Румен Радев, някогашният длъжностен министър председател, някогашният и длъжностен, и постоянен боен министър, стана сегашен (за какъв брой време не се знае) водач на партия – сякаш опция на всички и на всичко.
Да, това се случи в пика на разпада на всички и на всичко. Разпад, тръгнал като снежна топка, нищо че лятото публично занапред следва по нашите ширини.
След като партията Му на Слави Трифонов се изчегърта от общата чиния, щото освен внезапно им се видя дребна за четирима, а още по-изведнъж им се провидя, че баш на тях им подхвърляли единствено огризки, че и напълно оглозгани били.
След като баш ръководещите – Политическа партия, си смъкнаха бозавите балтончета с обещанията още зимъска, потракаха със зъби напролет, през които зъби единствено нелепости съумяха да процедят на негоден български, съвсем се удавиха в личните си плюнки на „ смяната “, затъвайки от рецесия в рецесия, и се оказаха освен без сламени шапки, а и без гащи в задаващата се лятна горещина.
След като другите два детайла в същата ръководеща коалиция – Българска социалистическа партия и Демократична България се оказаха в действителност един детайл, с един общ мегафон и нищо повече, като се изключи че очевидно имат мааалко по-голямо място от Слави – съгласно Слави, в общата паничка, или най-малко това малко е повече от нищо, а това все е нещо.
След като внезапно сдружилата се съпротива в Народното събрание си изпусна нервите и катурна тепсията, на която „ обединението на смяната “ с оредели редици и не с плаващо, а с потъващо болшинство в Народното събрание, им се сервира за шут с избор на съмнение, те желаеха (по акъла баш на отцепника Слави), че и завоюваха, избор на съмнение, но персонално против шефа на Народното събрание Никола Минчев, като за похлупак не стопираха да повтарят по какъв начин „ персонално “ доста взели да го харесват. Толкова я бутнаха тепсията, че в този момент и напълно почернялата й противоположна страна взе да не наподобява толкоз мръсна, даже и когато основният седящ в нея – така наречен министър председател Кирил Петков води пазарлъци за изкупуване на депутатски души – мъртви души единствено поради броя. Даже и налегналите ни напълно очевадно, освен съгласно джоба, рецесии, нещо взеха да им се привиждат на някои не пък чак толкоз загорели, и са склонни да вардят не просто Минчев, а цялата ръководеща коалиция – това дето е останало от нея, де – от тепсията на която им се сервираха като подарък във тип на цялостна кошница с обещания, която от дълго време е празна.
Е, след всичкото това „ след като… “ публично полегна в сякаш чисто нова лъскава тепсия Стефан Янев да ни опече работата. В качеството на следващия строител измежду българските политпартийни и властови руини. Само дето символичната първа копка на следващия „ Български напредък “, толкоз алегорична, колкото и самата „ нова мощ на алтернативата “, се отсрочи с няколко часа. Изведнъж се оказа, че я няма дясната ръка на Янев. Не че тъкмо дясна му би трябвало с толкоз левите му поръчки. Но градежът се пропука още в основите.
Най-близката на Стефан Янев сътрудничка Ралица Симеонова го изостави и напусна „ възхода” дори не в деня, а в часа на учредяването на партията. Ама най-малко се сбъднаха прогнозите, че му е „ рисково “ близка. Иначе повода била, че не й харесва кадровият асортимент в новата мощ, нищо че бе посочена Симеонова дори и за „ сив кардинал “ при Янев. А когато заприказва " казусът с фрагментите ", няма партия дето да не млъкне в саморазпада си. Най-прясната информация - партията на Слави Трифонов.
Да, в ей в тоя миг някак всичко замязя на съществените патардии в една друга „ национална “ партия – „ ИТН “ на кардинал Слави, сивия кардинал Тошко и „ неподкупните “ им бежанци от групата на „ Руди и 5-6 другари “. Но на каданс – на бърза скорост побягна първата избягала от Стефан Янев.
Като ги огледа човек, пък бил той и не върл гласоподавател на „ възходи “, приличат си Слави и Стефан. На първо четене и двамата са височки. Е, не гони Янев 2-та метра като Трифонов, само че пък и той се цани да огледа отвисочко под сянката на един високо размахан президентски пестник. И като си намерения човек, изключително в случай че е върл гласоподавател на „ възходи “ – предишното лято възхода на Трифонов, това лято – на Янев, ще си рече, че двамата са напълно близки родственици. Като на татко и наследник им лепва общата орис, но няма по какъв начин, 6 лета им е единствено разликата – Стефан чукна 62 годинки през пролетта, Слави ще закове 56 наесен. Няма данни и да са братя, дори и братовчеди.
При тая обща „ нематериалност “ на партийното им строителство – да им духват строителите изведнъж, ще да е да е духовно роднинството. По кумова линия, че кумството по нашите земи е като духовно бащинство. Нищо, че в този скоропостижен политпартиен фамилен разпад по-младият се оказва кумът, а малко по-възрастният – кумецът. То в тая работа размерът, на годинките в тази ситуация, в действителност няма значение като начало. После ще има – кой какъв брой по-бърже и по-качествено ще се разпадне и ще повлече и политическото състояние, и държавното.
Само не е ясно за какво Слави Трифонов не беше на учредителния конгрес на Стефан Яневия „ Възход по български “, та да му е и очевидец на гражданския брак. Да му кумува публично. Че и кума щеше да си има – самата Луна се беше явила. Е, може пък и да са свидетелствали – фолк президентката онлайн, чалга водещият по традиция от дивана виртуално.
През миналата седмица обаче се и гради. Докато така наречен ръководещи – четворната коалиция, се разпадат, а така наречен опозиции се чудят да се съшият ли с бели конци, се съгради публично така наречен нова политическа мощ на Стефан Янев. Бившият (дали?) секретар на Румен Радев, някогашният длъжностен министър председател, някогашният и длъжностен, и постоянен боен министър, стана сегашен (за какъв брой време не се знае) водач на партия – сякаш опция на всички и на всичко.
Да, това се случи в пика на разпада на всички и на всичко. Разпад, тръгнал като снежна топка, нищо че лятото публично занапред следва по нашите ширини.
След като партията Му на Слави Трифонов се изчегърта от общата чиния, щото освен внезапно им се видя дребна за четирима, а още по-изведнъж им се провидя, че баш на тях им подхвърляли единствено огризки, че и напълно оглозгани били.
След като баш ръководещите – Политическа партия, си смъкнаха бозавите балтончета с обещанията още зимъска, потракаха със зъби напролет, през които зъби единствено нелепости съумяха да процедят на негоден български, съвсем се удавиха в личните си плюнки на „ смяната “, затъвайки от рецесия в рецесия, и се оказаха освен без сламени шапки, а и без гащи в задаващата се лятна горещина.
След като другите два детайла в същата ръководеща коалиция – Българска социалистическа партия и Демократична България се оказаха в действителност един детайл, с един общ мегафон и нищо повече, като се изключи че очевидно имат мааалко по-голямо място от Слави – съгласно Слави, в общата паничка, или най-малко това малко е повече от нищо, а това все е нещо.
След като внезапно сдружилата се съпротива в Народното събрание си изпусна нервите и катурна тепсията, на която „ обединението на смяната “ с оредели редици и не с плаващо, а с потъващо болшинство в Народното събрание, им се сервира за шут с избор на съмнение, те желаеха (по акъла баш на отцепника Слави), че и завоюваха, избор на съмнение, но персонално против шефа на Народното събрание Никола Минчев, като за похлупак не стопираха да повтарят по какъв начин „ персонално “ доста взели да го харесват. Толкова я бутнаха тепсията, че в този момент и напълно почернялата й противоположна страна взе да не наподобява толкоз мръсна, даже и когато основният седящ в нея – така наречен министър председател Кирил Петков води пазарлъци за изкупуване на депутатски души – мъртви души единствено поради броя. Даже и налегналите ни напълно очевадно, освен съгласно джоба, рецесии, нещо взеха да им се привиждат на някои не пък чак толкоз загорели, и са склонни да вардят не просто Минчев, а цялата ръководеща коалиция – това дето е останало от нея, де – от тепсията на която им се сервираха като подарък във тип на цялостна кошница с обещания, която от дълго време е празна.
Е, след всичкото това „ след като… “ публично полегна в сякаш чисто нова лъскава тепсия Стефан Янев да ни опече работата. В качеството на следващия строител измежду българските политпартийни и властови руини. Само дето символичната първа копка на следващия „ Български напредък “, толкоз алегорична, колкото и самата „ нова мощ на алтернативата “, се отсрочи с няколко часа. Изведнъж се оказа, че я няма дясната ръка на Янев. Не че тъкмо дясна му би трябвало с толкоз левите му поръчки. Но градежът се пропука още в основите.
Най-близката на Стефан Янев сътрудничка Ралица Симеонова го изостави и напусна „ възхода” дори не в деня, а в часа на учредяването на партията. Ама най-малко се сбъднаха прогнозите, че му е „ рисково “ близка. Иначе повода била, че не й харесва кадровият асортимент в новата мощ, нищо че бе посочена Симеонова дори и за „ сив кардинал “ при Янев. А когато заприказва " казусът с фрагментите ", няма партия дето да не млъкне в саморазпада си. Най-прясната информация - партията на Слави Трифонов.
Да, в ей в тоя миг някак всичко замязя на съществените патардии в една друга „ национална “ партия – „ ИТН “ на кардинал Слави, сивия кардинал Тошко и „ неподкупните “ им бежанци от групата на „ Руди и 5-6 другари “. Но на каданс – на бърза скорост побягна първата избягала от Стефан Янев.
Като ги огледа човек, пък бил той и не върл гласоподавател на „ възходи “, приличат си Слави и Стефан. На първо четене и двамата са височки. Е, не гони Янев 2-та метра като Трифонов, само че пък и той се цани да огледа отвисочко под сянката на един високо размахан президентски пестник. И като си намерения човек, изключително в случай че е върл гласоподавател на „ възходи “ – предишното лято възхода на Трифонов, това лято – на Янев, ще си рече, че двамата са напълно близки родственици. Като на татко и наследник им лепва общата орис, но няма по какъв начин, 6 лета им е единствено разликата – Стефан чукна 62 годинки през пролетта, Слави ще закове 56 наесен. Няма данни и да са братя, дори и братовчеди.
При тая обща „ нематериалност “ на партийното им строителство – да им духват строителите изведнъж, ще да е да е духовно роднинството. По кумова линия, че кумството по нашите земи е като духовно бащинство. Нищо, че в този скоропостижен политпартиен фамилен разпад по-младият се оказва кумът, а малко по-възрастният – кумецът. То в тая работа размерът, на годинките в тази ситуация, в действителност няма значение като начало. После ще има – кой какъв брой по-бърже и по-качествено ще се разпадне и ще повлече и политическото състояние, и държавното.
Само не е ясно за какво Слави Трифонов не беше на учредителния конгрес на Стефан Яневия „ Възход по български “, та да му е и очевидец на гражданския брак. Да му кумува публично. Че и кума щеше да си има – самата Луна се беше явила. Е, може пък и да са свидетелствали – фолк президентката онлайн, чалга водещият по традиция от дивана виртуално.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ